Стив Джобс e изобретателят, който вдъхнови хиляди хора, както с

Стив Джобс e изобретателят, който въодушеви хиляди хора, както с продуктите на невероятната си креативност, по този начин и с персоналната си житейска история. Съвременен актьор, сполучлив бизнесмен и ослепителен визионер, който с лекотата на гения си съумя да промени живота на всички, ни остави персоналния си образец като скъп урок, от който всеки има какво да научи.

В речта, която произнася през 2005 в университета Станфорд, споделя за своя път, посипан с персонални върхове и спадове, които го трансформират в един от най-големите вдъхновители на нашето време.

За мен е чест да бъда измежду вас в деня на вашето дипломиране в един от най-известните университети в света. Аз по този начин и не съумях да завърша лицей. В интерес на истината, в никакъв случай не съм бил на такава гала толкоз от близко, колкото през днешния ден.  Днес желая да ви опиша три истории от своя живот. Това е всичко. Само три истории, нищо повече.

ПЪРВАТА ИСТОРИЯ съдебна експертиза ОТНАСЯ ЗА СВЪРЗВАНЕТО НА ТОЧКИТЕ

Прекъснах следването си в Рийдс Колидж още след първите 6 месеца, само че по-късно останах като прекъснал студент още 18 месеца преди дефинитивно да напусна. Защо се махнах?

Това е почнало още преди да се родя. Биологичната ми майка е била млада, неомъжена студентка и тя решила да ме остави за осиновяване. Тя доста желала да бъда осиновен от хора с висше обучение и било уредено след раждането да бъда осиновен от един юрист и неговата брачна половинка. Само че, като съм се пръкнал и те решили в последния миг, че желаят момиче. И по този начин моите родители, които били в листата на чакащите получили позвъняване измежду нощ с въпроса: „ Имаме едно непредвидено бебе от мъжки пол – желаете ли го? “. Отговорът им бил: „ Разбира се “.

Биологичната ми майка по-късно схванала, че майка ми в никакъв случай не е ходила в лицей, а татко ми дори не е приключил гимназия. Тя отказала да подпише финалните документи за осиновяване. Съгласила се чак след няколко месеца, когато родителите ми дали обещание, че аз ще отида в лицей някой ден.

И 17 години по-късно аз отидох в лицей. Но бях толкоз доверчив, че избрах лицей, който беше безценен съвсем колкото Станфорд и всичките спестявания на моите родители от работническата класа отидоха за таксата ми.

След шест месеца към този момент не виждах стойност в това. Нямах никаква визия какво желая да върша в живота си и не виждах по какъв начин колежа ще ми помогне да намеря отговора. И ето, че похарчих всичките спестявания на родителите си. Затова взех решение да прекъсна и се надявах, че от всичко това ще излезе нещо положително.

По това време беше много страшничко, само че гледайки обратно, това беше  едно от най-хубавите ми решения. В минутата, в която прекъснах към този момент можех да не навестявам постоянните лекции, които не ми бяха забавни и да се запиша в други курсове, които изглеждаха забавни.

Не всичко беше розово. Нямах стая в общежитието, тъй че спях на пода в стаите на приятелите ми, връщах празни бутилки поради депозита от 5 цента и с тези пари си купувах храна и даже изминавах по 7 благи до другия завършек на града всяка съботна вечер, единствено с цел да получа смислено ястие в храма на Харе Кришна.

Но ми харесваше. И огромна част от това, с което се сблъсках с помощта на своето любознание и вътрешен глас, по късно се оказа скъпо.

Ще ви дам един образец. По това време Рийд Колидж оферираше може би най-хубавия в цялата страна курс по краснопис. В цялото студентско градче всеки афиш, всеки етикет, всяка табела бяха написани на ръка с хубав шрифт. Понеже се водех прекъснал и не трябваше да навестявам наложителните лекции, взех решение да се запиша в курса по краснопис и да се науча да върша това. Така научих какво са серифни и несерифни шрифтове, изучих разликата сред дистанцията в другите буквени комбинации и всичко това, което прави един надпис хубав. Всичко това беше красиво, историческо, артистично по метод, който беше недосегаем за науката и аз бях запленен.

Нямаше и най-слаба вяра нещо от това да има практическо приложение в живота ми. Но след 10 години, когато създавахме първия компютър Макинтош, всичко си пристигна на мястото. И вградихме това в нашия Мак. Това беше първият компютър с красива типография. Ако не се бях записал в оня курс в колежа, в Мак в никакъв случай нямаше да има голям брой разнообразни шрифта с съразмерно разстояние сред буквите.

И защото Уиндоус просто прекопира Мак, нямаше да ги има в който и да е личен компютър. Ако не бях прекъснал, в никакъв случай нямаше да се запиша в този курс и компютрите нямаше да имат сегашната си чудесна типография.

Разбира се, беше невероятно да се свържат точките по времето когато бях в колежа. Но гледайки обратно, 10 години по-късно всичко наподобява кристално ясно.

Ще повторя: не можете да свържете точките гледайки напред в бъдещето. Това може да стане единствено с взор обратно. Затова би трябвало да вярвате, че точките някак си ще се свържат в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо – интуиция, орис, карма, каквото и да е. Този метод в никакъв случай не ме е подвеждал и това е, което направи живота ми подобен, какъвто е.

(Jobs and Wozniak in the garage, 1976)

(Mac)

ВТОРАТА МИ ИСТОРИЯ Е ЗА ЛЮБОВТА И ЗАГУБАТА

Аз бях късметлия – на ранен стадий от живота си разбрах какво обичам да върша. Воз и аз създадохме APPLE в гаража на родителите ми когато бях на 20. Работихме крепко и за 10 години Епъл се разрасна от нас двамата в един гараж до 2-милиардна компания с над 4000 чиновници. Година преди този момент бяхме пуснали на пазара най-хубавото си произведение – Макинтош – и аз преди малко бях навършил 30.

И тогава ме уволниха.

Как може да те уволнят от компанията, която си основал? Ами, защото Епъл се разрастваше, ние наехме на работа човек, който аз смятах за доста надарен, с цел да управляваме дружно компанията и първата година нещата вървяха добре. Но след това нашите възгледи за бъдещето започнаха да се разминават и най-после се скарахме. Когато това се случи, бордът на шефовете застана на негова страна.

Така на 30-годишна възраст аз бях уволнен. И то много обществено. Фокусът на моя умишлен живот си беше отишъл и това напряко ме разруши.

В продължение на няколко месеца не знаех с какво да се захвана. Чувствах, че съм разочаровал предходното потомство бизнесмени, че съм изпуснал щафетата, която ми е била предадена с цел да я продължа. Бях се провалил обществено и даже мислех да напусна долината. Но постепенно осъзнах, че към момента обичам това, което върша. Обратът на събитията в Епъл не беше трансформирал ни минимум това.

Бях отритнат, само че към момента бях влюбен. И по този начин взех решение да стартира изначало.

Тогава не го осъзнавах, само че уволнението ми от Епъл беше най-хубавото, което можеше да ми се случи. Бремето на триумфа беше заместено от лекотата на това да си още веднъж новак, да си по-малко убеден в каквото и да е. Това ми даде свободата да навляза в един от най-творческите интервали от живота си.

През идващите пет години сътворих компания, наречена NeXT, друга компания с името Pixar, и се влюбих в една невероятна жена, която ми стана и брачна половинка. Pixar сътвори първия в света филм с напълно компютърна анимация – „ Играта на играчките “ – и през днешния ден е най-успешното анимационно студио на света. В забележителна поредност от събития, Епъл закупиха NeXT, аз се завърнах в Епъл и технологията, която бяхме основали в NeXT е в сърцевината на настоящето възобновление на Епъл. А Лорийн и аз създадохме прелестно семейство.

Уверен съм, че нищо от това нямаше да се случи в случай че не бяха ме уволнили от Епъл. Лекарството беше горчиво, само че допускам, че пациента се нуждаеше от него.

Понякога животът те удря с тухла по главата. Не губете религия! Убеден съм, че любовта към това, което върша беше повода да продължа напред.

Трябва да разберете в какво сте влюбени. И това се отнася освен за персоналния ви живот, само че и за работата ви. Работата обгръща забележителна част от живота ви и по тази причина единствения метод да сте в действителност удовлетворени е да вършиме нещо, което смятате за значимо.

А единствения метод делата ви да са значими е да сте влюбени в това, което вършиме. Ако още не сте го намерили – продължете да търсите! Не се отхвърляйте! Сърцето ще ви подскаже когато сте го разкрили. И като всяка страхотна връзка, тази също ще стане още по-добра с времето. Така че, търсете до момента в който го откриете. Не се отхвърляйте!

(At NeXT, 1988)

(With his wife, Laurene Powell, in their backyard in Palo Alto, August 1997)

(The wedding ceremony, 1991)

(Steve, Eve, Reed, Erin, and Laurene in Ravello, Italy, 2003)

ТРЕТАТА МИ ИСТОРИЯ Е ЗА СМЪРТТА

Когато бях на 17, прочетох една мисъл, която гласеше следното:

Ако живеете всеки собствен ден като че ли е последният ви – един ден сигурно ще се окажете прави!

Тази мисъл ме впечатли мощно и оттогава към този момент 33 години всяка заран се поглеждам в огледалото и се запитвам: „ Ако през днешния ден беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се поканвам да направя в този момент? “.

И когато няколко дни поред отговорът е „ Не “, аз знам че нещо би трябвало да трансформира.

Да си напомням, че скоро няма да съм сред живите е най-важното средство, което ми оказва помощ да взема огромните решения в живота си.

Защото съвсем всичко друго – всички вътрешни упования, цялата горделивост, целия боязън от излагане или неуспех – тези неща просто се строполяват пред лицето на гибелта и остава само същински значимото.

Да помниш, че си смъртен е най-хубавият метод, който аз знам, с цел да се избегне клопката на визията, че има какво да загубиш. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си.

Преди към година ми откриха рак. В 7.30 ч. сутринта ми направиха скенер, на който ясно личеше тумора в панкреаса ми. Аз даже не знаех какво е панкреас! Лекарят ми сподели, че съвсем сигурно този израстък е от нелечимия вид и че ми остават от 3 до 6 месеца живот.

Моят лекар ме посъветва да си отида у дома и да си стегна нещата, което е лекарският код за „ Подготви се да умреш “.

Това значи единствено за няколко месеца да кажеш на децата си всичко това, за което си считал, че имаш разполагаем най-малко 10 години. Означава също да си подредиш делата по този начин, че да улесниш фамилията си оптимално. Означава да си вземеш довиждане.

Живях с тази диагноза през целия ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия,  вкараха ендоскоп в гърлото ми, през стомаха, чак до вътрешностите ми, боцнаха с една игла панкреаса ми и взеха няколко кафези от тумора. Аз съм бил под анестезия, само че жена ми, която присъстваше, ми описа, че когато погледнали клетките под микроскоп лекарите се разплакали, тъй като се оказало, че това било доста рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима посредством интервенция. Бях опериран и в този момент съм добре.

Тогава бях най-близо до гибелта и се надявам това да си остане по този начин най-малко за няколко десетилетия напред. Тъй като съм го претърпял, в този момент мога да ви приказвам за това с малко по-голяма убеденост, в сравнение с когато гибелта беше единствено интелектуална идея.

На никой не му се мре! Дори хората, които желаят да отидат в парадайса не желаят да умират, с цел да стигнат там.

И въпреки всичко,  всички ни чака една и съща орис. Никой не се е отървал. И по този начин е вярно, тъй като Смъртта най-вероятно е най-хубавото откритие на Живота. Тя е сътрудникът на смяната. Тя прочиства остарялото, с цел да даде път на новото.

Сега вие сте новото, само че някой ден, не чак толкоз надалеч, вие също ще остареете и ще бъдете отстранени  от пътя. Съжалявам, че драматизирам, само че това е истината.

Времето ви е лимитирано, по тази причина не го губете, с цел да живеете непознат живот! Не влизайте в клопката на догмата да живеете съгласно упованията на другите! Не позволявайте непознатите отзиви да заглушат вашия личен интуиция! А най-важното е да следвате сърцето си и своята вътрешен глас. Те някак си към този момент знаят какви в действителност желаете да станете. Всичко друго е второстепенно.

Когато бях млад излизаше списание, наречено „ Световен азбучник “, което беше нещо като библия за моето потомство. Беше основано близо до тук, в Менло Парк, от един другар на име Стюърт Бранд, който вдъхваше на списанието своето поетично ентусиазъм. Това беше в края на 60-те, когато към момента нямаше компютри или предпечатна подготовка, тъй че всичко се правеше с пишеща машина, ножици и полароидни фотоси. Беше нещо като книжен вид на Google, 35 години преди появяването на самия Google. Беше идеалистично и бъкаше от препоръки и велики хрумвания.

Стюърт и неговия екип съумяха да издадат няколко броя на списанието и когато времето му отмина, те приготвиха своя финален брой. Беше в средата на 70-те, а аз бях на вашата възраст. На задната корица имаше фотография на селски път в ранно утро, същия който можете сами да видите в случай че се осмелите да тръгнете на автостоп. Най-отдолу беше написано:

„ Останете си гладни! Останете си глупави! “.

Това беше тяхното обръщение на прощаване. Останете си гладни! Останете си глупави! И аз постоянно съм си пожелавал същото.

И в този момент, когато се дипломирате и стартирате изначало, аз ви поисквам същото.

Останете си гладни! Останете си глупави!

(At his home office in Palo Alto, 2004)

Снимки: apple-steve-jobs.blogspot.com, stevejobsphotos.blogspot.com, Images Guru