Стефан ТашевАма как така exit-poll-вете дадоха такава голяма преднина за

Стефан Ташев

Ама по какъв начин по този начин exit-poll-вете дадоха такава огромна преднина за вас, а резултатите демонстрираха нещо доста по-различно? Има ли машинация при броенето на гласовете? Тези малоумни въпроси зададе на претендента на „ положителните сили “ Васил Терзиев една изрусена водеща в „ национална телевизия “. Тоест верният претендент, който малкия екран обслужва, печели, само че неприятните в ЦИК, ОИК и СИК, мамят и му смъкват процентите. Тази пропагандна теза няма нищо общо с действителността, само че идеално обслужва „ смяната “, която все упреква някой, че и пречи да завоюва изборите.

А истината е тъкмо противоположната. И на парламентарните избори през април и в този момент на двата тура на локалните избори данните от така наречен exit-poll-ве и резултатите се разминаха фрапантно. Защо?

Това е част от технологията на измамата на хора, свързани с ПП-ДБ като част от тактиката за продобиване на изборите в огромните градове, непременно. Включително и посредством операции на публичното мнение

На парламентарните избори от самото начало, несъмнено под сурдинка и през електронни медии, приложения и други платформи се даваха „ междинни резултати “ по часове „ по какъв начин върви гласуването “. Според тях ПП-ДБ печелеха с над 5% и това се твърдеше, в това число и в телевизионните студия след края на изборния ден. Данните на социолозите бяха учредени точно на exit-poll. Измамата рухна след идването на паралелното броене, което сподели, че ГЕРБ печели изборите с 6%. Данните бяха доказани и от формалното броене на 100% протоколи на ЦИК.

Е от кое място се получи разлика от 11%?

Това и изрусена водеща  трудно може да изясни.

На локалните избори, главно в София, операцията с т.нар „ екзитпол “ доближи своята кулминационна точка. Особено на втория тур. На първия се твърдеше, че претендента на ПП-ДБ Васил Терзиев води с 15% пред Григорова и Хекимян.

На 29 октомври съвсем през всички огромни електронни медии, най-много посредством обществените мрежи или приложения като „ Вайбър “, се подхвърляха някаква цифри по тази причина „ по какъв начин върви гласуването в избран час “ за София, Варна, Пловдив, Бургас и други огромни регионални градове.

Числата от т.нар „ езкитпол “ в другите издания се разминаваха от време на време с 10%. Но общо взето всички твърдяха, че „ Терзиев мачка в София и размазва съперниците си “. Което се оказа цялостна неистина, тъй като след преброяването на гласовете стана ясно, че води на Григорова с по-малко от 6%. Абсурдни бяха данни на българският „ Галъп “ за Варна да вземем за пример. Според техния „ екзитпол “ претендентът на ГЕРБ Иван Портних и претендента на „ смяната “ Коцев са с изцяло изравнени гласове 26,9% против 26,9%. След формалното броене разликата сред Портних и Коцев бе 7%. Не е ли доста 7% разлика?

На втория тур се повтори същата картина. „ Екзитполове “ даваха преднина на Терзиев пред Григорова с 15% през целият избирателен ден. Докато не лъснаха числата от паралелното броене, че разликата сред първия и втория е 1% и в границите на статистическата неточност. И това вся заплашителен ужас в студията на „ националните малките екрани “ и аватарите на „ смяната “ поканени там да хвалят успеха на „ положителните сили “. Един водещ едвам не припадна.

Как може да има разлика от 15% сред „ екзитпол “ и публични данни? Това естествена статистическа неточност на социолозите ли е?

Ето по какъв начин.

С решение №№ 2609-МИ от 6 октомври т.г. на Централната изборна комисия се дефинират изискванията и реда за осъществяване на допитвания до публичното мнение, социологически изследвания и изследвания „ на изхода “ в изборния ден и регистрация на организациите, които ги правят, за изборите за общински съветници и кметове 29 октомври 2023 година

Според член 6 от тях резултатите от изследванията, осъществявани в изборния ден (exit-poll), се оповестяват не по-рано от 20,00 ч. на изборния ден.

Забранява се под каквато и да е форма общественото разгласяване на каквито и да са резултати от изследвания, осъществявани в изборния ден (exit-poll), преди оповестяване края на изборния ден от ЦИК.

Така. Сега да забележим какъв брой социологически организации са одобрени от ЦИК да правят анкети на изхода на изборните секции в страната.

С решения на ЦИК сред 10 и 13 октомври са регистрирани четири социологически организации, които да правят екзитполове в страната.

Това са „ Галъп Интернешънъл Болкан “ АД, „ Алфа рисърч “ ООД, „ Тренд “ ООД и „ Маркет ЛИНКС “ ООД.

, излиза наяве и с какъв брой анкетьори разполагат тези организации, с цел да правят „ екзитполове “ в изборния ден. Ето и линк към тях: https://www.cik.bg/bg/search?q=%D0%A0%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5+%E2%84%96+2609-%D0%9C%D0%98+%D0%BE%D1%82+06.10.2023+%D0%B3

Ето ги данните. „ Маркет ЛИНКС “ декларира, че ще употребява 295 анкетьори за страната, „ Алфа Рисърч “ в началото 220, след това назначава още 10 или общо 230 анкетьори.

Българският „ Галъп “ на Първан Симеонов дава информация за 233-ма анкетьори, след това желае от ЦИК назначението на още 15, с което общата численост става 248. С максимален брой анкетьори е организация „ Тренд “-404 души.

Сега въпрос към първокласници.

Как с 295 анкетьори в изборния ден една от организациите има „ екзитпол “ за София и да речем още четири регионални града? И то от действителни данни?При състояние, че единствено в София изборните секции за локалните избори бяха 1600?

Както видяхме останалите организации употребяват почти същият брой анкетьори, без „ Тренд “, чийто брой е двойно по-голям. Но даже и при 400 анкетьори по какъв начин имаш действителни данни за София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Шумен и още градове? Как?

Някои от организациите имат контракти с малките екрани и вестници, само че ЦИК не разрешава разгласяването на данни от „ Екзитпол “ преди краят на изборният ден. Откъде тогава  съвсем всички електронни медии вадеха „ данни по какъв начин върви гласуването “? След като единствено четири организации имат право да вършат „ езкитполове “? А данни се предоставяха импровизирано от още социолози или представящи се за такива, които както виждаме нямат право да вършат извадки на изхода на гласуването? Кой дава тези данни и кой подсигурява, че те са същински?

Просто технология на измамата. Запознати изясняват „ грешките “ на социологическите организации доста просто. Три от четирите регистрирани организации за „ езкитполове “ гравитират към бизнесгрупировката на Иво Прокопиев, като една от тях е и негова благосъстоятелност. Прокопиев е гуруто на ПП-ДБ и негов главен спонсор.

Целта на мероприятието „ езкитпол “, изключително на втория тур на изборите в София, бе да се внуши на гласоподавателите, че Терзиев печели с голяма преднина и няма смисъл да отиват до урните, откакто спечелилият е явен още от обяд. И по този начин Терзиев в действителност да завоюва. Фотофинишът обаче сподели цялата тази технология на пропагандата.

Да, социолозите ще кажат, че анкетите са анонимни и интервюираните лъжат. Вероятно е по този начин. Обаче 15% разминавания сред данни от „ езкитпол “ и публични резултати надвишават с доста статистическата методика за разминавания, избрани от самите организации пред ЦИК.А тя е грешката да е в границите на 4%.

Експерти по изборно законодателство настояват, че „ грешките с 15% разминавания “ се случват единствено през последните две години, откогато на политическия хоризонт изгря звездата на „ смяната “.

Ще се поинтересуват ли правоохранителните органи от тази машинация и операция на публичното мнение?

И ще изискат ли от социологическите организации да дават информация на кои медии са давали данни в нарушаване на Изборния кодекс и решенията на ЦИК?А в случай че не са давали данни, кой популяризира данни от „ екзитполове “ в обществените мрежи, медиите и приложения? Тролове, платени от една политическа мощ, която завоюва въпреки всичко София може би точно с помощта на тази машинация? Или платени от кандидат-кмет милионер?