Стефан Николаев живее между Париж и софийския квартал Требич. Въпреки

Стефан Николаев живее сред Париж и софийския квартал Требич. Въпреки че обича Франция, споделя, че в град като Париж мъчно би могъл да откри леярна, да вземем за пример, или място, където да се развихри в креативните си търсения. Преди да открие рисуването като предопределение е бил запленен от заниманието на чичо си - известният илюзионист Васил Николаев-Орфи.
Стефан и сестра му са имали репертоар от лични фокуси, даже са работили в цирка. Днес постоянно води сина си на цирк във Франция. Казва, че не е имал интерес към актьорската специалност, макар че неговият татко е Николай Николаев (по-известен като бате Николай).
Вместо НАТФИЗ Стефан приключва Художествената гимназия в София, а след това продължава образованието си в Парижкaта академия за изящни изкуства и Уинчестърската школа по изкуства, Англия.
Реклама
Създател е на пробната арт изложба Glassbox, която отваря порти в Париж и дава поле на изява на актьори от целия свят. Има голям брой независими изложения в Европа и Азия. През 2007 година показва България на Венецианското биенале дружно с Иван Мудов и Правдолюб Иванов. През същата година взе участие и в Лионското биенале, а за присъединяване си в четвъртото биенале в Цетине, Черна гора, получава премията за изкуство на ЮНЕСКО.

Стефан Николаев обича да провокира публиката във всичките си планове. На това ще разчита и в новата си галерия " Дом " (до 20 ноември) в.
Като какъв човек се определяте?
Аз себе си? Талантлив, хубав, ерудиран, доблестен, балансиран... Да не преставам ли?!
Нещото, в което вярвате безусловно?
В любовта.
Реклама Любимият ви миг от деня?
От 30 май до 30 септември сред 18:00 и 20:00 часа, другояче от 1 октомври до 29 сякаш обичаните моменти в дните ми са безусловно случайни.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Устойчивостта. Можем да кажем всичко за художника, само че нашата работа действително е съревнование на дълго разстояние, чийто финиш е незнаен.
Кое е най-голямото ви достижение?
Вероятно нежният баланс, който реализирах сред работата и фамилния живот. Дължа го на фамилията ми в Париж, на галеристите ми Мишел Реин и Веселина Сариева и хората, които ме поддържат в Требич, " Марков студио ". Често в живота се гордеем с триумфите си, които действително изискуем на тези, които ни обичат.
Как си почивате?
Спейки.