В окото на бурята: премеждия и умора по пътя към финала на мисия Neverest
Стефан Иванов и 17-годишният му наследник Максим са една стъпка по-близо до финала на опита си да прекосят Атлантическия океан с лодка.
Разчитайки само на личните си сили, новата последна точка на задача " Неверест " е Барбадос или Гренада поради режима на изолираност, в който са сложени доста южноамерикански страни. Досега те са минали над 6850 км и им следва да гребат най-малко още 1500 км до финала.
" Дневник " показва една от последните елементи от късите разкази на двамата българи, оповестени досега от тях във " Facebook ".
Ден 86
Втори ден на морска котва поради ветрове от 10 до 20+ възела, идващи от запад и югозапад, породени от тропическата стихия, която минава на няколкостотин морски благи северно от нас. Очакваме да прекараме най-малко още два дни преди да подновим гребането. Това е като déjà vue, защото през последния месец сме били в това състояние два пъти към този момент. Нищо чудно, че нито една океанска гребна лодка не е минала Атлантическия океан от Европа до Южна Америка по време на сезона на ураганите (юли до октомври).
Прикрепихме 2 морски котви към носа на " Неверест ", с цел да сведем до най-малко завличането на изток, само че все пак лодката скача във вълните като див кон, който отхвърля да бъде питомен. Напоследък ми се случва да задрямвам, до момента в който загребвам (събират ни се по 5 часа сън сред почивките), тъй че ще е добре да наваксаме с тази активност в този момент.
Редовно делфини ни съпровождат с часове денем или нощта. Вълнуващо е да гледаш по какъв начин два, три или от време на време повече от дузина от тях изплуват и се потапят в съвършен синхрон и да чуваш по какъв начин издишат над водата като хора. Не можах да устоя на изкушението и един път скочих да плавам с тях, само че те се гмурнаха и изчезнаха в дълбокото синьо. Вероятно миризмата на океански гребец не беше по усета им..
Ден 92
Третата тропическа стихия, която мина на север от нас, ни принуди да останем на морска котва и ни отблъсна 36 благи обратно.
Отне ни 3 дни гребане с неимоверни старания против вятъра и вълните, с цел да компенсираме дистанцията.
Ще създадем всичко допустимо да се отдалечим от следващата стихия, идваща другата седмица и ще използваме удобните ветрове на следващия ден, с цел да се придвижим на югозапад.
Ден 94
15-и септември: Прекосяването на Атлантика с гребна лодка по време на по-активен от нормата сезон на ураганите най-сетне ни срещна лице в лице с тропическа стихия! Въпреки че бяхме потърсени от службата за морско избавление, охраняващи региона, взехме решение да не напуснем лодката, имайки религия в устойчивостта на " Неверест ", която сами построихме, както и на препоръките на нашите морски вълци.
Тропическата стихия ТEDDY (интересно съвпадане по какъв начин това е прякорът на Стефан измежду близки и приятели) е планувана от Националната работа за урагани в Маями да стане вихър на 16 септември.
Предвид ветровете от 25-35+ възела и междинни талази от 3+ метра към нас, ние се усещаме в сигурност, заключени в капсулката, само че чувството е, че великани играят футбол с нея, до момента в който ние се опитваме да наваксаме със съня, потънали в басейни от пот.
Ден 95
Ураганът TEDDY се реалокира на северозапад, по тази причина още веднъж подхванахме греблата! През първите 8 часа, до момента в който ни удрят по-големите талази гребем без рул, защото рулят и резервата са малко нежни (счупиха се 5 пъти от началото досега).
Ден 100
Изминахме 3700 морски благи (6850 км), а остават още най-малко 800 nm (1500 км). Повечето страни към нас са в режим на изолираност около наложените ограничения срещу COVID-19, без настоящи самолетни услуги. Това ни принуди да преосмислим крайната дестинация още веднъж и да я променим за Барбадос или Гренада. Пристигайки в една от тези островни страни, ще можем незабавно да се качим на полет назад към Европа. Този избор идва с неприятната конвенционалност да гребем право по пътя на ураганите през последната права.
Движението на задача " Неверест " може да следите.
Разчитайки само на личните си сили, новата последна точка на задача " Неверест " е Барбадос или Гренада поради режима на изолираност, в който са сложени доста южноамерикански страни. Досега те са минали над 6850 км и им следва да гребат най-малко още 1500 км до финала.
" Дневник " показва една от последните елементи от късите разкази на двамата българи, оповестени досега от тях във " Facebook ".
Ден 86
Втори ден на морска котва поради ветрове от 10 до 20+ възела, идващи от запад и югозапад, породени от тропическата стихия, която минава на няколкостотин морски благи северно от нас. Очакваме да прекараме най-малко още два дни преди да подновим гребането. Това е като déjà vue, защото през последния месец сме били в това състояние два пъти към този момент. Нищо чудно, че нито една океанска гребна лодка не е минала Атлантическия океан от Европа до Южна Америка по време на сезона на ураганите (юли до октомври).
Прикрепихме 2 морски котви към носа на " Неверест ", с цел да сведем до най-малко завличането на изток, само че все пак лодката скача във вълните като див кон, който отхвърля да бъде питомен. Напоследък ми се случва да задрямвам, до момента в който загребвам (събират ни се по 5 часа сън сред почивките), тъй че ще е добре да наваксаме с тази активност в този момент.
Редовно делфини ни съпровождат с часове денем или нощта. Вълнуващо е да гледаш по какъв начин два, три или от време на време повече от дузина от тях изплуват и се потапят в съвършен синхрон и да чуваш по какъв начин издишат над водата като хора. Не можах да устоя на изкушението и един път скочих да плавам с тях, само че те се гмурнаха и изчезнаха в дълбокото синьо. Вероятно миризмата на океански гребец не беше по усета им..
Ден 92
Третата тропическа стихия, която мина на север от нас, ни принуди да останем на морска котва и ни отблъсна 36 благи обратно.
Отне ни 3 дни гребане с неимоверни старания против вятъра и вълните, с цел да компенсираме дистанцията.
Ще създадем всичко допустимо да се отдалечим от следващата стихия, идваща другата седмица и ще използваме удобните ветрове на следващия ден, с цел да се придвижим на югозапад.
Ден 94
15-и септември: Прекосяването на Атлантика с гребна лодка по време на по-активен от нормата сезон на ураганите най-сетне ни срещна лице в лице с тропическа стихия! Въпреки че бяхме потърсени от службата за морско избавление, охраняващи региона, взехме решение да не напуснем лодката, имайки религия в устойчивостта на " Неверест ", която сами построихме, както и на препоръките на нашите морски вълци.
Тропическата стихия ТEDDY (интересно съвпадане по какъв начин това е прякорът на Стефан измежду близки и приятели) е планувана от Националната работа за урагани в Маями да стане вихър на 16 септември.
Предвид ветровете от 25-35+ възела и междинни талази от 3+ метра към нас, ние се усещаме в сигурност, заключени в капсулката, само че чувството е, че великани играят футбол с нея, до момента в който ние се опитваме да наваксаме със съня, потънали в басейни от пот.
Ден 95
Ураганът TEDDY се реалокира на северозапад, по тази причина още веднъж подхванахме греблата! През първите 8 часа, до момента в който ни удрят по-големите талази гребем без рул, защото рулят и резервата са малко нежни (счупиха се 5 пъти от началото досега).
Ден 100
Изминахме 3700 морски благи (6850 км), а остават още най-малко 800 nm (1500 км). Повечето страни към нас са в режим на изолираност около наложените ограничения срещу COVID-19, без настоящи самолетни услуги. Това ни принуди да преосмислим крайната дестинация още веднъж и да я променим за Барбадос или Гренада. Пристигайки в една от тези островни страни, ще можем незабавно да се качим на полет назад към Европа. Този избор идва с неприятната конвенционалност да гребем право по пътя на ураганите през последната права.
Движението на задача " Неверест " може да следите.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ