Стефан Данаилов с първо интервю за NOVA след травмата и

Стефан Данаилов с първо изявление за NOVA след контузията и интервенцията в бургаска болница. Актьорът пострада тежко след рухване в жилището си в Приморско и счупи тазобедрена става.

Как се възвръща Мастъра и по кое време ще се върне на театралната сцена? Стефан Данаилов в изявление за Ивомира Пехливанова.

„ Аз се усещам доста добре. Ако знаете по какъв начин съм се чувствал преди този момент - след тъпото си рухване и потрошаване и още по-тъпото си държание да не се обадя на доктора. Когато му се обадих, му споделих „ Идвам ”, а отидох два дни след диалога. Това беше най-голямата тъпота. Такава болежка да не дава Господ никому да се случва ”, сподели Стефан Данаилов. 

- Два дни сте били у дома с болки, по този начин ли?

-  Да. Точно два дни, към 40 часа.

- А за какво не предприехте нищо?

- Ами тъй като „ Ум робува, разум цари, разум патки пасе ”. Реших, че ми е неловко, няма по какъв начин да ме смъкват по асансьора, аз не мога да вървя. Ти не си в естествено положение. Аз не бях на себе си. Пък и аз малко се държа неприятно с моите хора, каквото кажа, това става. Всички ме попитаха „ Ама по какъв начин няма да отидеш? ”. Казах „ Няма да отида ”. Психически не бях подготвен. Това ми беше оправданието.

- Усетихте ли след този случай какъв брой в действителност другари имате? И каква обич имат хората към Вас?

- Аз съм в подобен стадий, в който пребивавам с любовта на хората. Ще ти кажа за какво. Аз играя на сцената и то много спектакли в доста елементи на България. Аз чувствам и виждам какво е отношението на тези хора към мен, възприятията, които питаят. Аз несъмнено щях да се изненадам, в случай че нямаше интерес от случката с Ламбо. Но не може да не те зарадва това, че ползата и положителното възприятие, желанието да ти оказват помощ кой с каквото може - без значение от сан, политически пристрастия. Това е радостно нещо.

- Ако не беше цялата тази обич, можехте ли да паднете духом в някакъв миг?

- Ами обикновено. Човешко е да паднем духом. Нямам време да падам духом. Аз съм на 76 години. Ако падна духом, по-добре да си ходя. Така че никакво желание нямам да падам духом. Ще скачам, ще падам, ще съм на линия. Да!

- Усмихвате се, имате възприятие за комизъм?

- То другояче къде отиваме без възприятие за комизъм. Един комизъм ни остана.  Нещо ме е наказало да ми се случи това, с цел да се случи нещо по-добро с мен. Аз в никакъв случай не съм бил ленив човек, прочут съм с това, че съм трудолюбив. Но това отвращение да се движа, да бъда Ламбо, изключително откакто ме удари Паркинсон... Това възмути всички другари, споделиха, че е срамотия, а аз им споделих да си гледат работата. Имам възприятието, че това беше знак от горната страна, че ми дават финален старт за нещо по-ново. Тук към този момент би трябвало доста напрежение, доста предпочитание, упоритост, с цел да стана индивидът, който съм бил. Макар и остарял. Тази леност би трябвало да изчезне. Трябва да вдишвам въздух, би трябвало да вървя. Сега бях на морето 20-тина дни и имам една хубава тераса 17 метра, а съм отишъл един единствен път от единия до другия край, да си видя цветята. Един единствен път. Истината е, че аз падах доста пъти през тези две години. Все падам, падам, падам и се избавям. Казах си, че това е заради моята физическа просвета и пластични благоприятни условия. Що за пластична опция?! Така се праснах този път, че напряко се счупих. Краката ми заиграха от гадния Паркинсон. Залюлях се и взрив като торба с картофи.

- Но сте сигурен, че ще се върнете на сцената?

- Как дали съм сигурен. Аз се завръщам!