Стефан Данаилов, който отлетя към Отвъдното две седмици преди рождения

Стефан Данаилов, който отлетя към Отвъдното две седмици преди рождения си ден на 9 декември, нито за момент не е мислил за гибелта. До преди комата всяка заран в 10 часа е правил планьорка по телефона с най-близките си хора. „ Звънеше ми като по часовник. Питаше: „ Стана ли, моето момче? Готов ли си за работа? “ и започвахме по дневния ред – за най-малко два месеца напред. Нямаше никакво желание да се предава. Казваше ми: „ Планирай самоуверено, аз съм отсреща. Не мога да допускам, че го няма “, реди през сълзи продуцентът Кирил Кирилов. Сега той и екипът на „ Актрисата “ - последният земен театър с бравурното наличие на великия артист, ще мислят по какъв начин да запазят магията. „ Наричаше ни „ Групата на Ламбо “. Няма да го предадем и да се откажем от постановката – тя е и финалната му режисьорска работа за огромната сцена. Със сигурност някой ще поеме ролята му – на швейцарския банкер Чарлз, който е влюбен в примадоната на Аня Пенчева. Но Мастера ще участва във всяко зрелище “, безапелационен е Кирил Кирилов. Той, Росица Обрешкова, Аня Пенчева, Кирил Ефремов, Ненчо Илчев, Иван Панев и Павел Иванов – до един  по друг метод възпитаници, ученици и обичани хора на Мастера – ще мислят по какъв начин да запазят духа и облика му в зрелището, което наложително след време ще излезе в нова версия. В нея може би ще се въртят фрагменти с присъединяване на Чарлз и ще звучат речите на Стефан след гръмотевичните аплодисменти в градовете, които имаха щастието да го гледат за последно на лятното турне на „ Актрисата “. „ Страстите бяха неописуеми. Всички скачаха на крайници и викаха името му. Той им благодареше за вярата и за обичта. Ще мислим по какъв начин да продължим след Нова година. Сега нямаме сили да се занимаваме с това. Отменил съм всички дати до края на декември “, прецизира Кирил Кирилов. Ламбо е на рехабилитация в Хисаря, откъдето потегля за Казанлък. Там  всъщност излиза финално пред феновете си, само че тогава никой не се досеща за това.   
„ Лодкарят “ е другият план, по който Мастера мисли досега, в който се постанова да го интубират във ВМА поради проблеми с дишането, провокирани от метастази в белия дроб. Пиесата, писана преди две години от  Джез Бътъруърт, провъзгласен от The Guardian за най-хубавия английски драматург на десетилетието, е едно от дипломните заглавия на класа на професора в НАТФИЗ. Черна комедия и престъпен трилър - епичното и вълшебното се сливат по немислим метод. Точно по този начин, както Стефан Данаилов харесва. " Беше във екстаз от пиесата - дори си хареса персонаж, който желае да изиграе: Мълдуун, върховен функционер, политически лидер на Ирландската републиканска войска - изнежен, встрастен в идеалите си. По времето на разбора предложи посока за развиването на облика. До последно се вълнуваше по какъв начин текат подготовките, уреди да репетираме " Лодкарят " в  залите на Народния спектакъл. Говореше конферентно с нас и от болничното заведение. Надявам се, че сме създали спектакъла по този начин, както той обича и студентите ще играят по този начин, както постоянно ги е учил - да бъдат същински, странни, непредвидени и с красиви души. Пиесата реферира към мита за Харон, лодкарят, който придвижва душите на мъртвите през река Стикс. Има една имитация: " Ако нещо съм научил в този живот, е, че Любовта е единствено болежка ". И по тази причина в този момент толкоз боли - тъй като безгранична е любовта на Мастера към нас и към изкуството ", прям е Сава Драгунчев, дясната ръка на Ламбо в Академията. Виждат се за последно преди месец и нещо. " Отидох в Хисаря при започване на октомври. Докато ме изпращаше, непрекъснато питаше: „ Имаш ли задоволително пари, да ти дам ли? Трябват ли ти още? “. Не спря да се грижи за нас, мислеше ни до последния си мирис. Преди да изпадне в комата, звънеше и настояваше: „ Дай ми децата, дай да ги чуя, с цел да им пожелая на „ Добър час “, разкрива Драгунчев още детайлности от общуването сред Мастера и абитуриентите му. Сега те - с цел да потвърдят, че са почтени за името му, в негова памет ще завъртят министър председателите на „ Лодкарят “. И ще му ги посветят, несъмнено, обещавайки да не плачат от самото начало - осмият следващ и финален клас на Мастера.
В киното Стефан Данаилов за последно се разписа напролет. Той се включи в документалния филм „ Мълчание с достойство “ на Адела Пеева. Лентата е за живота и творчеството на Ирина Акташева и Христо Писков, чиито филм „ Понеделник заран “ е спрян от цензурата през 1966-а като „ прекомерно рисков “ и се появява на екран 22 години по-късно. Ламбо, тогава единствено на 24, е Кръстю – хубав, спорен, лавиращ. Това е единствено третата му роля в киното, само че към този момент стартират да приказват за него. Именно разказът му за онази ера, за изключителните Ирина Акташева и Христо Писков, за страстите на фотосите, в действителност се оказва последното изявление, което той дава.
Поклонението пред Стефан Данаилов е на 2 декември в Народния спектакъл. Той ще бъде заровен до брачната половинка си Мария в частните гробища в Бояна. За да изпрати татко си, в неделя в София ще дойде от Щатите Владимир Стефанов Данаилов - момчето на Ламбо от Ирен Кривошиева. По-големият му наследник, Росен Цанков, остава цялостен сирак след гибелта на професора. Сирак остава и Росица Обрешкова - дъщерята на Росица Данаилова, за която Мастера беше като татко. Осиротяват и студентите му - предходни и настоящи. Както е признавал Асен Блатечки, всеки от тях има по двама татковци - личният и Мастера.