Десет години по-късно: Здрав бизнес и болна държава
Статията е част от класацията. Поръчайте списанието на хартия или в pdf формат на.
Средно приходите на стоте сдружения се свиват, само че минусът идва от поевтинелите горива и метали. Печалбите за поредна година се усилват
Десетилетие след влизането на България в Европейския съюз и след дълбока международна рецесия. Днес новите и разширените фабрики са най-малко стотина, IT фирмите от дребни гаражни инициативи към този момент се трансфораха в приблизително огромни сдружения, даже субсидираното с милиарди зърнопроизводство даде база за локални преработвателни колоси на слънчоглед и рапица. Накратко,. Рекордният експорт на артикули през 2016 година демонстрира, че за хиляди компании годината е най-силна. За други обаче не е. Уязвим е моделът на компаниите, които разчитат основно на страната и еврофондовете, най-много в строителството.
Пред по-големият растеж остават две загради - неприятната бизнес среда и неналичието на хора. За първото не наподобява страната да прави същински стъпки. Превзетата от корупция и лобистки ползи администрация и правосъдната система, която не подсигурява сигурност на собствеността, гони както непознати, по този начин и локални бизнесмени.
А дефицитът на хора в никакъв случай до момента не е бил толкоз изострен. И тук напъните на страната са невидими. Частният бранш пробва да се бори през лични обучителни стратегии и като се уголемява географски към нови градове. Така след насищането на Пловдив с нови фабрики притежателите им започнаха да притеглят личен състав и от далечни точки на страната. Други избраха за новите си заводи разнообразни градове като Димитровград, Шумен, Пазарджик Софтуерните компании и туристическият бизнес пък пробват да внесат фрагменти. В околните години неналичието на личен състав няма да е цялостна спирачка пред развиването на фирмите. Но дълготрайно казусът е стабилен и трябват политики на обучение за включване на повече хора на пазара на труда, връщане на емигрирали българи и привличане на гении от чужбина. Иначе растежът ще се изпари.
Средно приходите на стоте сдружения се свиват, само че минусът идва от поевтинелите горива и метали. Печалбите за поредна година се усилват
Десетилетие след влизането на България в Европейския съюз и след дълбока международна рецесия. Днес новите и разширените фабрики са най-малко стотина, IT фирмите от дребни гаражни инициативи към този момент се трансфораха в приблизително огромни сдружения, даже субсидираното с милиарди зърнопроизводство даде база за локални преработвателни колоси на слънчоглед и рапица. Накратко,. Рекордният експорт на артикули през 2016 година демонстрира, че за хиляди компании годината е най-силна. За други обаче не е. Уязвим е моделът на компаниите, които разчитат основно на страната и еврофондовете, най-много в строителството.
Пред по-големият растеж остават две загради - неприятната бизнес среда и неналичието на хора. За първото не наподобява страната да прави същински стъпки. Превзетата от корупция и лобистки ползи администрация и правосъдната система, която не подсигурява сигурност на собствеността, гони както непознати, по този начин и локални бизнесмени.
А дефицитът на хора в никакъв случай до момента не е бил толкоз изострен. И тук напъните на страната са невидими. Частният бранш пробва да се бори през лични обучителни стратегии и като се уголемява географски към нови градове. Така след насищането на Пловдив с нови фабрики притежателите им започнаха да притеглят личен състав и от далечни точки на страната. Други избраха за новите си заводи разнообразни градове като Димитровград, Шумен, Пазарджик Софтуерните компании и туристическият бизнес пък пробват да внесат фрагменти. В околните години неналичието на личен състав няма да е цялостна спирачка пред развиването на фирмите. Но дълготрайно казусът е стабилен и трябват политики на обучение за включване на повече хора на пазара на труда, връщане на емигрирали българи и привличане на гении от чужбина. Иначе растежът ще се изпари.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ