Притча за старостта и младостта
Стар мъж се преместил да живее при своя наследник, снаха си и четиригодишният внук. Ръцете му треперели, очите му не виждали добре, походката му била несигурна.
Семейството се хранело дружно на една маса, само че старите, тресящи се дядови ръце и слабото зрение затруднявали този развой. Грахът падал от лъжицата на пода, когато взимал чаша в ръка, млякото се разливало върху покривката.
Синът и снахата почнали от ден на ден да се нервират.
-Трябва да предприемем нещо – споделил синът. – Писна ми от шумното му хранене, разлятото мляко и разсипаната на пода храна.
Мъжът и дамата решили да слагат обособена дребна маса в ъгъла на стаята. Там дядото почнал да се храни самичък, до момента в който по същото време останалите членове на фамилията се наслаждавали на обяда си.
След като дядото два пъти чупел чинията си, почнали да му сервират храната в дървена купа. Когато някой от фамилията погледнел към дядото, от време на време виждал в очите му сълзи, тъй като той бил напълно самичък.
Оттогава насам единствените думи, които той чувал по собствен адрес, били язвителните забележки, когато изпуснел вилицата си или разсипвал храната си.
Четиригодишното момче следил всичко безмълвно.
Една вечер, педи вечеря, бащата го видял да си играе на двора с кора от дърво. Той попитал нежно момчето:
-Какво правиш?
Момчето дало отговор:
-Правя дребна купа за теб и мама, от която ще ядете, когато аз порасна.
Момчето се усмихнало и траяло да работи.
Тези думи по този начин зашеметили родителите, че те изгубили подарък слово. Сълзи се застичали по техните лица. И въпреки да не си споделили нито дума, и двамата знаели какво би трябвало да създадат.
В същата вечер мъжът отишъл до дядото, хванал го за ръка и нежно го съпроводил назад до фамилната маса.
Всички останали дни той ял дружно със фамилията. И по някаква причина нито мъжът, нито дамата повече не се ядосали, когато паднела вилица, разливало се мляко или мърсяла покривката.
