Становище на Фискалния съвет по бюджета за 2024 г. и

Становище на Фискалния съвет по бюджета за 2024 година и прогнозите до 2026 година: Очакваните доходи в държавната хазна са нереалистични. Бързото повишаване на държавния дълг е тревожно

От Министерство на финансите приготвиха план на бюджет за 2024 година, към който има и оферти за промени в данъчните закони и прогноза за интервала 2024-2026 година Фискалният съвет е самостоятелен съвещателен орган по въпросите на фискалното ръководство. Неговата цел е разбор на бюджетната рамка с огл ед поддържане на устойчиви обществени финанси. Фискалният съвет е задължен да изготвя мнение и рекомендации по законопроекта за държавния бюджет.

Тук представяме мнението на Фискалния съвет по плана на бюджет за 2024 година

Държавният бюджет е стратегически документ освен за ръководството на обществените финанси и осъществените посредством тях политики, само че и за присъединяване на страната в стопанската система. Той е от голяма важност за планирането, което всеки стопански индивид реализира.

Неточното прогнозиране на брутния вътрешен артикул (БВП) компрометира всички следващи фискални разбори, които се базират на него.

Надценяването на Брутният вътрешен продукт води до подценяване на основни знаци като: присъединяване на страната в стопанската система (ниво на държавните разноски като % от БВП); равнището на държавния дълг (като % от БВП); размера на недостига (като % от БВП) и т. н.

Повишените упования за Брутният вътрешен продукт за 2023 година наподобяват неконсистентни с макроикономическото развиване досега. Потенциални грешки в прогнозата за 2023 година неизбежно ще се пренесат в 2024 година Те са от значително значение както за спазването на фискалните правила, по този начин и за осъществяването на критериите за присъединение към еврозоната.

Фискалният съвет смята прогнозата за действителен напредък през 2024 година за прекомерно оптимистична. В момента се следи закъснение на стопанските системи при редица страни в Европейски Съюз, в това число най-голямата измежду тях - на Германия. Проведената рестриктивна парична политика и високите лихвени нива, които ще се задържат, слагат въпрос вероятностите за стопански напредък в идните тримесечия. Икономиката на България е дребна и отворена и мощно подвластна от европейските трендове.

Заявената политика за повишение на приходите през 2024 година по линия на забележителното увеличение на минималната заплата с 20% и на оптималния застрахователен приход (което е тласък за покачване на възнагражденията за опазване на чистия доход) е извънредно евентуално да се прояви като проинфлационен фактор. Подобен резултат е извънредно нежелан. Тези условия слагат пред сериозен риск осъществяването на критерия за ценова непоклатимост, чието покриване е належащо за присъединение към еврозоната.

Бюджетната политика от 2022 година трайно минава от систематичен остатък към структурни дефицити.

Преминава се от рестриктивна фискална политика към сериозна фискална агресия.Разхлабването на фискалната политика през последните години и прогнозните дефицити през идващите интервали води до доста повишаване на дълга. Фискалният съвет означи, че темповете на повишаването му от началото на пандемията бяха прекомерно интензивни, а при осъществяване на прогнозните бюджетни дефицити дългът ще се усили до близо 30% от Брутният вътрешен продукт, с наклонност да премине тази психическа граница.

Значителното номинално повишаване на дълга води и до повишение на разноските за лихви до 4,738 милиарда лева: 966,8 млн. лева за 2024 година, 1,512 милиарда лева за 2025 година и 2,259 милиарда лева през 2026 година Нарастването на разноските за лихви понижава опцията за вложения или други продуктивни разноски.

През 2023 година повишаването на приходите в бюджета се забави, като все още има несъблюдение по отношение на заложения проект. От една страна, това се дължи на забавянето на инфлацията, а от различен - на по-ниския от планувания стопански напредък.

Въпреки тази наклонност, за 2024 година се планува нарастване на приходите в размер на близо 10,5 милиарда лева по отношение на 2023 година За съпоставяне, предстоящият растеж през 2023 година по отношение на 2022 година е под 2,5 милиарда лева А размерът на неизпълнението е към 2,3 милиарда лева Фискалният съвет смята, че също както и за 2023 година, приходите за 2024 година са надценени.

Аргументирането на по-високите доходи се реализира въз основа на упования за по-висока събираемост. С оглед данните за 2023 година обаче наподобява, че тези запаси са изчерпани. Правителството предлага доста необятен пакет от ограничения в данъчните закони, който следва да донесе спомагателни доходи.

Първата част от тях са ориентирани към нови източници - като таксата за съветски газ.

Втората - към изсветляване на сивия бранш - да вземем за пример посредством понижаване на границата за заплащане в брой; опцията за неплащане при липса на фискален бон.

Част от тях са ориентирани към ресторантьорския бранш - въвеждането на наложителен ПОС терминал в огромна част от обектите и облагането на така наречен „ авансово неопределени спомагателни парични заплащания “.

Третата група от ограничения покачва данъчно-осигурителната тежест. Сред тях е предлагането за приравняване на облагането на цивилен контракти с това по трудови правни отношения. Както и плануваното нарастване на оптималния застрахователен приход с над 30% през идващите 3 години - до 4430 лева

Фискалният съвет е запазен във връзка с ограниченията за изсветляване на стопанската система и повишение на събираемостта, доколкото не е ясно по какъв начин ще се ползва надзор по тяхното съблюдаване. В плана не е аргументирано по какъв начин през 2024 година събираемостта ще се увеличи след спада през 2023 година

Цялостният резултат от препоръчаните ограничения, които са основни както по брой, по този начин и по строгостта си, би довел до доста повишение на административната тежест за дребния бизнес. Това е демотивиращо за предприемаческата интензивност и може да докара до загуба на работни места или закъснение на икономическия напредък. Съществува забележителен риск ограниченията да окажат проинфлационно въздействие.

В номинално изражение държавните разноски нарастват през всяка година до 2026 година, като сумарното нарастване за трите години е съвсем 22 милиарда лева и в края на интервала държавните разноски ще бъдат близо 94,7 милиарда лева Планираните държавни разноски за 2024 година са 83,8 милиарда лева, което по отношение на предстоящото осъществяване за 2023 година съставлява растеж от съвсем 11 милиарда лева или 14,8%. Планираният растеж на разноските значително изпреварва упования растеж на приходите, което задълбочава бюджетния недостиг.

Забележителен е следващият растеж на пенсиите с близо 2,5 милиарда лева в резултат на заложеното нарастване от 11% в осъществяване на швейцарското предписание.

Продължава опитът за осъществяване на политиката от последните години. Данните обаче демонстрират, че все още тя е несполучлива.

Приходите се оказват значително надценени (събираемостта през 2023 година се намалява, отсрочват се постъпленията по Плана за възобновяване и устойчивост). Неизпълнението на финансовите разноски продължава, резервира се наклонността за повишение на пенсиите, само че без промени, които да подсигуряват дълготрайната резистентност на системата.

Продължава политиката за поддържане на основни дефицити, което води до повишение на държавния дълг в номинален размер и доста повишаване на разноските за лихви. Съветът смята, че тази фискална политика оказва и индиректно проинфлационно въздействие заради което слага под риск спазването на критерия за ценова непоклатимост с оглед присъединението на България към еврозоната.

От въведените енергийни вноски върху вноса и директния транспорт на природен газ от Русия предстоящите доходи през 2024 година са 2 милиарда лева Фискалният съвет е склонен с тази мярка с капацитет за бюджетни приходи в изключително огромен размер. Ефектът от използването на директивата за световно минимално равнище на данъчно облагане за групите на мултинационалните предприятия посредством въвеждане на народен спомагателен налог се прави оценка на 220 млн. лева за 2024 година Фискалният съвет показва, че е закъсняло отпадането на нулевата ставка на Данък добавена стойност за хляба, планувано за втората половина на 2024 година

Прилагането на мярката за нулева ставка на Данък добавена стойност за хляба през 2022 година не съумя да реализира задачата, поради която бе въведена, а докара до загуби за държавната хазна.

Фискалният съвет предлага да се анулира понижената ставка от 9% на Данък добавена стойност за ресторантьорите още от началото на идната година, вместо да се отсрочва за 2025 година

Инфо: Труд.бг