Израел върви към война с Иран на сирийски терен
Стълкновенията на израело-сирийската граница, прихващането на иранския дрон и заличаването на F-16 в отговор и ударите на ЦАХАЛ по цели в Сирия демонстрираха, че опълчването в сянка сред Израел и Иран заплашва да се трансформира в огромен спор. Още по-лошото е, че ескалацията му на процедура е неизбежна и тогава войната в Сирия ще се добави от още един фронт, което към този момент ще е проблем на Русия, написа съветското издание „ Взгляд “.
В нощта против четвъртък, сирийските военни са разкрили огън по израелски разследващи самолети, които са пресекли границата на страната в региона на югозападния град Кюнейтра. Израелската авиация е била принудена да се отдръпна под ударите на сирийската противовъздушна защита (ПВО), само че, съгласно съветския вестник, всичко е могло да приключи доста по-зле.
„ Взгляд “ счита, че до момента в който в Сирия се е водила революция, Израел се е намирал в относителна сигурност, съхранявал е равновесието и не се е месил в спора в прилежащата страна, а единствено от време на време е отстранил кардинални закани за себе си. Списъкът с сходни закани – червени линии, които съперниците на Израел не би трябвало да престъпват – беше озвучен нееднократно от управлението на страната. Сред тях са: обстрелът на израелска територия от Сирия, попадане на стратегическо въоръжение в ръцете на „ Хизбулла “ и основаване на военно-промишлени предприятия за произвеждане на оръжия. На сходни прояви израелтяните реагираха, осъществявайки точечни удари и акцентирайки пред интернационалната общественост правото си на самозащита. Както наблягаше израелския министър председател Бенямин Нетаняху, неговият основен принцип е „ пресичането на противоправни дейности в зародиш “.
Междувременно, многостранният спор в Сирия и усилването на „ Ислямска страна “ дадоха на основния съперник на Израел – Иран – прелестна опция да разшири своето въздействие в района. В този смисъл, съхраняването на сирийския режим беше единствено кардинална задача, за решаването на която Техеран обезпечи финансова и военна поддръжка за Асад, макар че публично не признаваше това. С правото на съдружници, персите се закрепиха крепко в Сирия, където тяхната опора, на първо място, са шиитските групировки, воюващи на страната на държавните сили, само че под командването на ирански военни и съветници. Сред тях са Корпусът на стражите на Ислямската гражданска война ( Техеран не признава тяхното наличие в Сирия), шиитите от Ирак, военизираните формирования „ Национални сили за защита “ и „ Хизбулла “, шиитските афгански бригади „ Фатимиюн “ и шиитите от Пакистан „ Зайнабиюн “. Освен това, от 2014 година в Сирия работят бригади сирийски шиитски опълченци, обединени в групировката „ Хизбулла в Сирия “, основана по модел на ливанския първообраз и също поддържана от Иран.
За да се закрепи в Сирия, Ислямската република строи военни бази на нейна територия, което беше обявено в края на февруари от непрекъснатия представител на Израел при Организация на обединените нации Дани Данон, по време на съвещание на Съвета за сигурност. В неговите думи очевидно има доза истина: Иран управлява обилни военизирани формирования, които би трябвало да се базират някъде. А ирански публични лица заявяваха, че им е нужна морска база на сирийското крайбрежие, още през 2016 година.
Израелтяните нямаха никакво желание да станат неми очевидци на усилването на своите врагове, за което и предупреждаваха на думи, преди да преминат към дейности. В началото на декември ЦАХАЛ нанесе точни удари с ракети от клас „ земя-земя “ по боен обект край градчеето Ал Кисуа в покрайнините на Дамаск. Според данните на израелското разузнаване, задачата е била точно иранска военна база, намираща се на 50 километра от следените от Израел Голански възвишения. През февруари т.г. Израел нанесе удар по иранска база, която, по думите на представител на ЦАХАЛ, е ситуирана в пустинята наоколо до Палмира.
В отговор, Техеран мълчи, а Русия декларира, че не разполага с информация, дали Иран има военна база край Палмира. Но еврейската страна е изцяло уверена в това, както и че Иран подхваща ходове за основаване на военно-промишлени обекти за произвеждане на високоточни ракети в Сирия и Ливан. Израел нанася точечни удари и по тях. Например, на 7 септември 2017 година израелските Военновъздушни сили бомбардираха дружество на Сирийския научно-изследователски център в покрайнините на град Масяф, в западна Сирия. А на 4 декември 2017 година беше нанесен ракетен удар по военния теоретичен център в Джумбрае, край Дамаск.
Израел вижда екзистенциална опасност в усилването на Иран, която, както не един път подчертаваха от Ерусалим, е по-голяма от опасността от страна на „ Ислямска страна “, като сега терористичната формация отслабва и отстъпва, а Иран, употребявайки случая, запълва появилия се вакуум. Но при открита и широкомащабна борба с Иран, срещу Израел ще се бият освен шиитските групировки в Сирия и „ Хизбулла “ в Ливан, само че и ХАМАС. Както потвърдиха от управлението на последните, Техеран е станал най-големия съдружник на въоръженото крило на палестинската формация.
От позиция на повишаването на въздействието, Иран влиза в цифрата на очевидните спечелили от сирийската игра. Той усили доста силата си освен в Сирия, само че и в района, като цяло. Под въздействието на Техеран се намират Ирак и Ливан. При това, според данните на израелското разузнаване, посредством съюзните си страни, иранците се стремят да получат „ кулоар “ към Средиземно море и към шиитското население в страните от региона на Персийския залив, което ще усили още повече тяхното политическо, военно и икономическо въздействие.
При това, в политическите кръгове на Израел се притесняват, че основният им съдружник – Вашингтон – ще следва концепцията на американския президент „ Америка преди всичко “, т.е. ще минимизират своята роля в Сирия и ще лимитират наличието си там. Наистина, към този момент няма удостоверение на тези паники. Американците употребяват войнствена реторика по адрес на Техеран, отстояват правото на отбрана на Израел, отбелязаха Иран като основна опасност и организират очебийно произраелски курс, за което приказва огромният жест на Доналд Тръмп да признае публично Ерусалим за столица на Израел и да придвижи там американското посолство. Но и най-главното: държавният секретар Рекс Тилърсън преди един месец удостовери желанията на Съединени американски щати да запазят военното си наличие в Сирия, точно, с цел да понижат въздействието на Иран.
Другият авторитетен състезател в сирийския спор – Русия – се държи сдържано, само че другарски към Израел, пробвайки се да балансира сред Техеран и Ерусалим. За да избегне допустимо неодобрение от страна на Москва, израелското управление поддържа непрестанен контакт с Кремъл, известявайки го за своите планове, като по този метод се показва като постоянен и предсказуем сътрудник. Но Русия поддържа доста по-близки партньорски връзки с Иран, като точно Ислямска република помагаше на Кремъл и оставаше на същата страна на барикадата в сложни за Москва интервали на Западен напън. Техеран е необходим на Москва и в Сирия, защото техния ситуативен алианс, част от който е и Турция, показва нов център на мощ и символизира края на безразделното въздействие на Съединени американски щати и техните Западни съдружници в Близкия Изток. В този подтекст, Русия надали ще тръгне към борба с Иран поради Израел.
Във всеки случай, може да се каже с убеденост, че Ерусалим ще продължи съпротивата си и няма да си затвори очите за усилването на Иран. Очевидно е и това, че Израел няма да успее да ограничи Иран изцяло, нито да го принуди да отстъпи, защото въздействието в Сирия, Ирак и Ливан има стратегическо значение за Ислямската република и Техеран е цялостен с решителност да го укрепи.
Рано или късно двата съперника ще се сблъскат и без странично дипломатическо вмешателство, усилването на тяхната борба не може да избегнато. А фактическа война сред Иран и Израел на сирийска територия може да промени разположението на силите по всевъзможен метод, само че не и в интерес на Дамаск и Москва, които залагат на кротичък развой.
Ако не мислим за най-лошото, сега се набиват на очи два разновидността на развиване на събитията. Според първия, в случай че Съединени американски щати стартират целеустремено противостояние с Техеран в Сирия, за да съкратят въздействието му, Израел ще работи дружно със своите американски съдружници, вписвайки своите ходове в общата идея на Съединени американски щати и въвличайки в спора още нови участници от Персийския залив. Съгласно втория, Русия, която има развити контакти с всички страни, ще се опита да влезе в ролята на деен дипломатически медиатор. Но в този случай залозите ще са толкоз високи, че и Русия, и Израел, и района, като цяло, ще би трябвало да дадат огромни жертви.
Превод и редакция: Иван Христов
В нощта против четвъртък, сирийските военни са разкрили огън по израелски разследващи самолети, които са пресекли границата на страната в региона на югозападния град Кюнейтра. Израелската авиация е била принудена да се отдръпна под ударите на сирийската противовъздушна защита (ПВО), само че, съгласно съветския вестник, всичко е могло да приключи доста по-зле.
„ Взгляд “ счита, че до момента в който в Сирия се е водила революция, Израел се е намирал в относителна сигурност, съхранявал е равновесието и не се е месил в спора в прилежащата страна, а единствено от време на време е отстранил кардинални закани за себе си. Списъкът с сходни закани – червени линии, които съперниците на Израел не би трябвало да престъпват – беше озвучен нееднократно от управлението на страната. Сред тях са: обстрелът на израелска територия от Сирия, попадане на стратегическо въоръжение в ръцете на „ Хизбулла “ и основаване на военно-промишлени предприятия за произвеждане на оръжия. На сходни прояви израелтяните реагираха, осъществявайки точечни удари и акцентирайки пред интернационалната общественост правото си на самозащита. Както наблягаше израелския министър председател Бенямин Нетаняху, неговият основен принцип е „ пресичането на противоправни дейности в зародиш “.
Междувременно, многостранният спор в Сирия и усилването на „ Ислямска страна “ дадоха на основния съперник на Израел – Иран – прелестна опция да разшири своето въздействие в района. В този смисъл, съхраняването на сирийския режим беше единствено кардинална задача, за решаването на която Техеран обезпечи финансова и военна поддръжка за Асад, макар че публично не признаваше това. С правото на съдружници, персите се закрепиха крепко в Сирия, където тяхната опора, на първо място, са шиитските групировки, воюващи на страната на държавните сили, само че под командването на ирански военни и съветници. Сред тях са Корпусът на стражите на Ислямската гражданска война ( Техеран не признава тяхното наличие в Сирия), шиитите от Ирак, военизираните формирования „ Национални сили за защита “ и „ Хизбулла “, шиитските афгански бригади „ Фатимиюн “ и шиитите от Пакистан „ Зайнабиюн “. Освен това, от 2014 година в Сирия работят бригади сирийски шиитски опълченци, обединени в групировката „ Хизбулла в Сирия “, основана по модел на ливанския първообраз и също поддържана от Иран.
За да се закрепи в Сирия, Ислямската република строи военни бази на нейна територия, което беше обявено в края на февруари от непрекъснатия представител на Израел при Организация на обединените нации Дани Данон, по време на съвещание на Съвета за сигурност. В неговите думи очевидно има доза истина: Иран управлява обилни военизирани формирования, които би трябвало да се базират някъде. А ирански публични лица заявяваха, че им е нужна морска база на сирийското крайбрежие, още през 2016 година.
Израелтяните нямаха никакво желание да станат неми очевидци на усилването на своите врагове, за което и предупреждаваха на думи, преди да преминат към дейности. В началото на декември ЦАХАЛ нанесе точни удари с ракети от клас „ земя-земя “ по боен обект край градчеето Ал Кисуа в покрайнините на Дамаск. Според данните на израелското разузнаване, задачата е била точно иранска военна база, намираща се на 50 километра от следените от Израел Голански възвишения. През февруари т.г. Израел нанесе удар по иранска база, която, по думите на представител на ЦАХАЛ, е ситуирана в пустинята наоколо до Палмира.
В отговор, Техеран мълчи, а Русия декларира, че не разполага с информация, дали Иран има военна база край Палмира. Но еврейската страна е изцяло уверена в това, както и че Иран подхваща ходове за основаване на военно-промишлени обекти за произвеждане на високоточни ракети в Сирия и Ливан. Израел нанася точечни удари и по тях. Например, на 7 септември 2017 година израелските Военновъздушни сили бомбардираха дружество на Сирийския научно-изследователски център в покрайнините на град Масяф, в западна Сирия. А на 4 декември 2017 година беше нанесен ракетен удар по военния теоретичен център в Джумбрае, край Дамаск.
Израел вижда екзистенциална опасност в усилването на Иран, която, както не един път подчертаваха от Ерусалим, е по-голяма от опасността от страна на „ Ислямска страна “, като сега терористичната формация отслабва и отстъпва, а Иран, употребявайки случая, запълва появилия се вакуум. Но при открита и широкомащабна борба с Иран, срещу Израел ще се бият освен шиитските групировки в Сирия и „ Хизбулла “ в Ливан, само че и ХАМАС. Както потвърдиха от управлението на последните, Техеран е станал най-големия съдружник на въоръженото крило на палестинската формация.
От позиция на повишаването на въздействието, Иран влиза в цифрата на очевидните спечелили от сирийската игра. Той усили доста силата си освен в Сирия, само че и в района, като цяло. Под въздействието на Техеран се намират Ирак и Ливан. При това, според данните на израелското разузнаване, посредством съюзните си страни, иранците се стремят да получат „ кулоар “ към Средиземно море и към шиитското население в страните от региона на Персийския залив, което ще усили още повече тяхното политическо, военно и икономическо въздействие.
При това, в политическите кръгове на Израел се притесняват, че основният им съдружник – Вашингтон – ще следва концепцията на американския президент „ Америка преди всичко “, т.е. ще минимизират своята роля в Сирия и ще лимитират наличието си там. Наистина, към този момент няма удостоверение на тези паники. Американците употребяват войнствена реторика по адрес на Техеран, отстояват правото на отбрана на Израел, отбелязаха Иран като основна опасност и организират очебийно произраелски курс, за което приказва огромният жест на Доналд Тръмп да признае публично Ерусалим за столица на Израел и да придвижи там американското посолство. Но и най-главното: държавният секретар Рекс Тилърсън преди един месец удостовери желанията на Съединени американски щати да запазят военното си наличие в Сирия, точно, с цел да понижат въздействието на Иран.
Другият авторитетен състезател в сирийския спор – Русия – се държи сдържано, само че другарски към Израел, пробвайки се да балансира сред Техеран и Ерусалим. За да избегне допустимо неодобрение от страна на Москва, израелското управление поддържа непрестанен контакт с Кремъл, известявайки го за своите планове, като по този метод се показва като постоянен и предсказуем сътрудник. Но Русия поддържа доста по-близки партньорски връзки с Иран, като точно Ислямска република помагаше на Кремъл и оставаше на същата страна на барикадата в сложни за Москва интервали на Западен напън. Техеран е необходим на Москва и в Сирия, защото техния ситуативен алианс, част от който е и Турция, показва нов център на мощ и символизира края на безразделното въздействие на Съединени американски щати и техните Западни съдружници в Близкия Изток. В този подтекст, Русия надали ще тръгне към борба с Иран поради Израел.
Във всеки случай, може да се каже с убеденост, че Ерусалим ще продължи съпротивата си и няма да си затвори очите за усилването на Иран. Очевидно е и това, че Израел няма да успее да ограничи Иран изцяло, нито да го принуди да отстъпи, защото въздействието в Сирия, Ирак и Ливан има стратегическо значение за Ислямската република и Техеран е цялостен с решителност да го укрепи.
Рано или късно двата съперника ще се сблъскат и без странично дипломатическо вмешателство, усилването на тяхната борба не може да избегнато. А фактическа война сред Иран и Израел на сирийска територия може да промени разположението на силите по всевъзможен метод, само че не и в интерес на Дамаск и Москва, които залагат на кротичък развой.
Ако не мислим за най-лошото, сега се набиват на очи два разновидността на развиване на събитията. Според първия, в случай че Съединени американски щати стартират целеустремено противостояние с Техеран в Сирия, за да съкратят въздействието му, Израел ще работи дружно със своите американски съдружници, вписвайки своите ходове в общата идея на Съединени американски щати и въвличайки в спора още нови участници от Персийския залив. Съгласно втория, Русия, която има развити контакти с всички страни, ще се опита да влезе в ролята на деен дипломатически медиатор. Но в този случай залозите ще са толкоз високи, че и Русия, и Израел, и района, като цяло, ще би трябвало да дадат огромни жертви.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ