Стоичков: На Мондиала най-много ще ми липсва България
Стадион „ Лужники “ чества празник. Десет години подред там се играе обичайният шампионат „ Купата на легендите “, който събира славни футболисти от целия свят. С полет от Маями под прожекторите в съветската столица се появи Христо Стоичков - единствения поканен българин. Естествено като капитан на международния тим. „ Купата на легендите “ обичайно събира шест тима, а тази година те бяха Русия, Германия, Франция, Италия, Португалия и международните звезди. Екип на предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ също бе на огромното събитие и беседва извънредно с двете най-големи звезди на терена – Христо Стоичков и Франческо Тоти.
- Ицо, много мъчно стартира годината, за две седмици към този момент имаш две купи. Тази е по-красива от предходната, получена в Истанбул…
- Получи се един страховит шампионат в Москва. Видяхме се с доста някогашни футболисти. Организацията бе невероятна. Да се надяваме, че юни и юли, когато е международното състезание, ще бъде още по-хубаво и по-красиво. Ще създадем тимове, които да зарадват хората, които ще дойдат на този шампионат. Ще се организира от 8 до 14 юли в Москва, когато са полуфиналите и финалите на мондиала. Да се надяваме, че този път ще спечелим.
- Очевидно добре тренираш – три гола против Италия, един против Германия. Не си изгубил форма…
- Важното е, че поддържаме форма. Хората се радват и подкрепяха шестте тима. Независимо от коя страна си и къде си играл, хората желаят да видят театър. Ние се стараем да им го дадем, въпреки и на по-малко игрище.
- Какво смяташ за съветската аудитория, която от самото начало те аплодираше? Всяка твоя изява беше посрещана с аплодисменти…
- Не съм не запомнил уважението към нас от съветския народ. Много пъти са ни помагали, както и ние на тях. В спорта хората знаят да почитат. Независимо, че съм играл толкоз доста години за националния тим на България, побеждавали сме ги в един от най-тежките моменти за техния футбол, хората ни поздравяват и почитат.
- С Франческо Тоти бяхте най-големите звезди тук или най-малко най-разпознаваемите фигури. Дълго време си говорихте. Би ли издал какво си казахте?
- Попитах го по какъв начин е в новата му специалност след толкоз доста години в Рома. Сега работи като основен управител на тима, дружно с Мончи. Тази специалност не му е сложна, харесва му работата. Много неща си казахме за това, което сме претърпели по футболните терени, какъв ще бъде неговият живот оттук насетне – естествено отново ще е пътешестване. Да изиграеш 800 мача и толкоз години да си капитан, неслучайно го назовават Принца на Рим. Заслужил си е това название, поради постигнатото с фланелката на Рома.
- На него сигурно ще му липсва Италия на международното състезание, а на теб?
- На мен най-вече ще ми липсва България. За прощален път чакаме да се класираме, само че не можем. Нито Италия, нито Холандия ще бъдат на мондиала. Отбори с огромен престиж. За мен Италия е един от най-хубавите отбори, само че напоследък не демонстрира това, което има като качества. Няма ги футболистите като Тоти, Джанфранко Дзола, Буфон…
- Значи идната купа да я чакаме отново тук в Русия. Подготвяш твоя тим за турнира…
- Да, към този момент съм си образувал тима. Ще бъде още по-здрав. Ще може да се преборим за първото място. След това идолът на Италия и Рома, международният първенец от мондиал 2006 Франческо Тоти отдели няколко минути за „ Код Спорт “ в съблекалнята на Италия, естествено със съдействието на кавалера на „ Златната топка “ Христо Стоичков.
- Сеньор Тоти, за какво Италия не съумя да се класира за международното състезание?
- Трябва да призная, че това е една огромна загуба. Такива моменти мъчно се претърпяват. Не успяхме да съберем мощен и обединен тим и нещастието се случи.
- Вашият максимален триумф е това, че станахте международен първенец през 2006 година. Какво е чувството?
- Невероятно и неописуемо, даже и през днешния ден. Още повече, че съвсем никой тогава не очакваше този удар от нас. И да, и това прави през днешния ден отсъствието на Италия от това международно още по-голяма.
- Как приемате прякора Принца на Рим и какво е да изиграете съвсем 800 мача за Рома?
- Това е животът ми. Този прякор е и поради това, че постоянно съм желал да остана в Рома и в никакъв случай да не променям обичаните цветове на фланелката ми.
- Липсва ли ви футболът? Вече половин година не играете.
- Може да се каже, че ми липсва, само че не преставам да спортувам интензивно. А и сходни шампионати за ветерани, като този в „ Лужники “, ми се отразяват добре.
- Спомени от български играчи, тимове...
- Нямам доста мемоари. Но знам основното - постоянно сте имали надарени футболисти, които справедливо са се преборили за престижа на страната ви в Европа.
- Ицо, много мъчно стартира годината, за две седмици към този момент имаш две купи. Тази е по-красива от предходната, получена в Истанбул…
- Получи се един страховит шампионат в Москва. Видяхме се с доста някогашни футболисти. Организацията бе невероятна. Да се надяваме, че юни и юли, когато е международното състезание, ще бъде още по-хубаво и по-красиво. Ще създадем тимове, които да зарадват хората, които ще дойдат на този шампионат. Ще се организира от 8 до 14 юли в Москва, когато са полуфиналите и финалите на мондиала. Да се надяваме, че този път ще спечелим.
- Очевидно добре тренираш – три гола против Италия, един против Германия. Не си изгубил форма…
- Важното е, че поддържаме форма. Хората се радват и подкрепяха шестте тима. Независимо от коя страна си и къде си играл, хората желаят да видят театър. Ние се стараем да им го дадем, въпреки и на по-малко игрище.
- Какво смяташ за съветската аудитория, която от самото начало те аплодираше? Всяка твоя изява беше посрещана с аплодисменти…
- Не съм не запомнил уважението към нас от съветския народ. Много пъти са ни помагали, както и ние на тях. В спорта хората знаят да почитат. Независимо, че съм играл толкоз доста години за националния тим на България, побеждавали сме ги в един от най-тежките моменти за техния футбол, хората ни поздравяват и почитат.
- С Франческо Тоти бяхте най-големите звезди тук или най-малко най-разпознаваемите фигури. Дълго време си говорихте. Би ли издал какво си казахте?
- Попитах го по какъв начин е в новата му специалност след толкоз доста години в Рома. Сега работи като основен управител на тима, дружно с Мончи. Тази специалност не му е сложна, харесва му работата. Много неща си казахме за това, което сме претърпели по футболните терени, какъв ще бъде неговият живот оттук насетне – естествено отново ще е пътешестване. Да изиграеш 800 мача и толкоз години да си капитан, неслучайно го назовават Принца на Рим. Заслужил си е това название, поради постигнатото с фланелката на Рома.
- На него сигурно ще му липсва Италия на международното състезание, а на теб?
- На мен най-вече ще ми липсва България. За прощален път чакаме да се класираме, само че не можем. Нито Италия, нито Холандия ще бъдат на мондиала. Отбори с огромен престиж. За мен Италия е един от най-хубавите отбори, само че напоследък не демонстрира това, което има като качества. Няма ги футболистите като Тоти, Джанфранко Дзола, Буфон…
- Значи идната купа да я чакаме отново тук в Русия. Подготвяш твоя тим за турнира…
- Да, към този момент съм си образувал тима. Ще бъде още по-здрав. Ще може да се преборим за първото място. След това идолът на Италия и Рома, международният първенец от мондиал 2006 Франческо Тоти отдели няколко минути за „ Код Спорт “ в съблекалнята на Италия, естествено със съдействието на кавалера на „ Златната топка “ Христо Стоичков.
- Сеньор Тоти, за какво Италия не съумя да се класира за международното състезание?
- Трябва да призная, че това е една огромна загуба. Такива моменти мъчно се претърпяват. Не успяхме да съберем мощен и обединен тим и нещастието се случи.
- Вашият максимален триумф е това, че станахте международен първенец през 2006 година. Какво е чувството?
- Невероятно и неописуемо, даже и през днешния ден. Още повече, че съвсем никой тогава не очакваше този удар от нас. И да, и това прави през днешния ден отсъствието на Италия от това международно още по-голяма.
- Как приемате прякора Принца на Рим и какво е да изиграете съвсем 800 мача за Рома?
- Това е животът ми. Този прякор е и поради това, че постоянно съм желал да остана в Рома и в никакъв случай да не променям обичаните цветове на фланелката ми.
- Липсва ли ви футболът? Вече половин година не играете.
- Може да се каже, че ми липсва, само че не преставам да спортувам интензивно. А и сходни шампионати за ветерани, като този в „ Лужники “, ми се отразяват добре.
- Спомени от български играчи, тимове...
- Нямам доста мемоари. Но знам основното - постоянно сте имали надарени футболисти, които справедливо са се преборили за престижа на страната ви в Европа.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ