Мит или реалност: Възможно ли е да пътуваме във времето
С романа си " Машината на времето " Х. Г. Уелс слага началото на фикс идея, чиито чести споменавания в научната фантастика свидетелстват за известността ѝ от този момент насам. Много от футуристични концепции, за които пишат Уелс и неговите съвременници, от дълго време са се сбъднали, само че наподобява, че не сме се доближили до пътуването във времето, най-малко в известния му тип.
И по този начин, допустимо ли е въобще?
Физиката дава учредения да се счита, че е допустимо, като се стартира със статута на четвъртото измерение. Тя обаче слага и доста трудности, някои от които може да се окажат непреодолими.
Отговорът на сходен въпрос би трябвало да стартира с това какво се схваща под пътешестване във времето. В прочут смисъл всички ние пътуваме във времето, приближавайки се към бъдещето със скорост една секунда всяка секунда. Разбира се, хората нямат поради тъкмо това, само че то насочва към нуждата да се замислим малко повече върху определенията.
Някои форми на пътешестване във времето несъмнено са вероятни, само че въпреки и да се приближават до известните смисли, те към момента не са в действителност такива. От теорията на относителността знаем, че за човек, който се движи със забележителна част от скоростта на светлината, времето тече по друг метод, в сравнение с за някой имобилен човек. Следователно астронавтите по време на пътешестване до Марс, изключително по-бързо от това, което се преглежда сега, биха изпитали напълно леки резултати на разширение на времето.
При сходно малко пътешестване разликите биха били незначителни и биха били превъзхождани във връзка с стареенето от резултатите на нулевата гравитация. По-бързите и по-далечни пътувания, при които измененията във времето биха били по-забележими, може би са отвън сегашните ни благоприятни условия, да не приказваме за бюджета, само че знаем, че теоретично са вероятни.
Подобни пътувания във времето, при които галактическите пътешественици се връщат на Земята едвам изменени, само че фамилиите им са остарели с десетилетия, биха могли да се случат и в случай че човечеството не обърка напредъка си посредством война или екологичен срив, евентуално ще се случат.
H.G. Wells is often regarded as the father of sci-fi, with several of his stories, novellas, and other works inspiring highly influential movies.
— Screen Rant (@screenrant)
Какво имаме поради в действителност
Като оставим настрани педантичността, всички знаем, какво значи пътешестване във времето: отиване в даден миг от предишното или бъдещето и (надяваме се) безвредно завръщане. Дори и това да е теоретично допустимо, има някои много съществени на практика проблеми, които би трябвало да се вземат поради.
Да вземем единствено един образец: измислените показа за пътешестване във времето съвсем постоянно допускат, че пасажерът се озовава на същото място в пространството по отношение на Земята, само че дали това е по този начин?
В края на краищата, даже да се върнете обратно във времето единствено с една седмица, с цел да можете да заложите на спортно съревнование да вземем за пример, Земята ще се е преместила с милиони километри в орбитата си към Слънцето за това време, а Слънцето на собствен ред ще се е преместило на малко разстояние към галактиката.
Освен в случай че някаква мощ не поддържа ситуацията на пасажера по отношение на планетата, бихте се оказали безпомощно плаващи в пространството в очакване Земята да ви настигне. Игнорирането на този проблем отразява възгледа за Земята като център на Вселената, опроверган от Коперник.
Ако приемете, че пътуването във времето включва опазване на инерцията, пасажерът евентуално ще се окаже покрай мястото, от което е тръгнал, само че леките промени в посоката въпреки всичко могат да доведат до относителни промени в местоположението, които могат да се окажат смъртоносни.
Въпреки това сходни възражения не вършат пътуването във времето невероятно, а единствено непрактично.
fun fact: cosmic portals/gateways are also called " stargates " in science fiction. they lead into other worlds or you can travel through time in them. the concept is also found in myths, lore, and astrophysics(wormholes/einstein-rosen bridge)
— kyra ✶ 키라라키 | closed (@kyra_raky)
Странностите на пространство-времето
В допълнение към опцията за резултати на закъснение на времето, теорията на относителността на Айнщайн допуска, че пространството и времето са по-тясно свързани, в сравнение с се предполагаше до момента. Идеята за четириизмерно пространство-време беше повдигната скоро по-късно и развита в общата доктрина на относителността, където Айнщайн сподели, че голяма маса може да изкриви пространство-времето, в това число това, което физиците назовават линии на света.
Едно от следствията от това е, че сходни резултати на разширение на времето могат да се появят в мощно гравитационно поле, тъкмо както могат да се появят при пътешестване със скорост, близка до тази на светлината. Ако желаете да изпитате пътешестване във времето в мини мащаб, изкачете планина или се качете на аероплан, с цел да се отдалечите от земната гравитация.
Още по-важно е, че в случай че това деформиране стане задоволително мощно, то би трябвало да сътвори по този начин наречената " затворена крива " (CTC), която следвана тъкмо, би ви върнала в по-ранно време.
В книгата " Квантовата физика на пътуването във времето " е маркирано:
" Ако пътуването във времето е невероятно, то повода за това занапред следва да бъде открита. "
Въпреки това е ясно, че има доста неща, които не знаем за времето. Ако то е просто четвъртото измерение, за какво можем елементарно да променяме позицията си в пространството, само че не и във времето, с изключение на да го оставим да ни носи напред като река? Отговорът може да се окаже, че се основават физически спънки пред пътуването във времето, които занапред би трябвало да идентифицираме.
Physics Photo Of the Day:
Dr. Willem de Sitter and Albert Einstein discussing equations that provide the best available language for describing the universe seen as a whole, on a Caltech blackboard, Pasadena, c. 1932.
— Physics In History (@PhysInHistory)
Парадокси
Очевидният проблем с пътуването обратно във времето: инцидентно (или умишлено) убиваш баба си и дядо си и в никакъв случай не се раждаш, тъй че по какъв начин би могъл да ги убиеш? Писателите на научна фантастика нормално употребяват това като сюжетно средство, с цел да принудят героите си да анулират измененията, които са създали. Финалът основава свят, в който всички решаващи елементи са задоволително сходни, с цел да се случи пътуването без парадокси.
Това е отлично за фантастиката, само че учените би трябвало да признаят, че подобен излаз е малко евентуален.
Едно от вероятните решения на парадокса се крие в интерпретацията на многото светове. Ако това е правилно, съществуват безконечен брой вселени, които се разклоняват една от друга всякога, когато се случи някакво събитие, което може да се развие по разнообразни способи. При този сюжет вселената, в която дядо ви е бил мистериозно погубен, преди да зачене вашия родител, е също толкоз действителна, колкото и тази, която преживявате, а пътуването във времето значи просто прескачане от една галактика в друга.
Разновидност на парадокса е бутафорния механизъм, при който пътуването във времето основава условия за самото му пораждане. Пример за това може да бъде човек, който получава указания от бъдещето за това по какъв начин да построи машина на времето, което води до основаването на свят, в който неговото бъдещо аз може да изпрати тези указания назад. Макар и самосъгласувани, тези обстановки въпреки всичко оставят открит въпроса от кое място въобще е пристигнала информацията. Това е нещо, което сценаристите могат да премълчат във филми като " Терминатор ", само че физиците би трябвало да се сблъскат с него непосредствено.
Не е ясно обаче дали парадоксите фактически пречат на някого да пътува във времето, даже в случай че евентуално го вършат доста неприятна концепция.
Time travel might not be possible, but for your join us for a trip through Stephen Hawking's remarkable life with this article:
— The OU in Northern Ireland (@OUBelfast)
Еднопосочно пътешестване?
Повечето истории за пътешестване във времето през днешния ден включват старания да се върнем обратно във времето, с цел да се опитаме да променим нещата, от които сме недоволни. Разказът на Уелс обаче е за странник, който отива напред, с цел да стане очевидец на упадъка на човечеството и в последна сметка на Земята.
Подобно пътешестване напред може да има своята прелест, изключително в случай че очаквате бъдещето да е по-добро от предишното - ще можете да се възползвате от преимуществата на тези, които вземат решение днешните проблеми, без да се постанова да вършите каквато и да е работа. Проблемът би зародил, в случай че започнете да копнеете за околните си и пожелаете да се върнете вкъщи. Най-малкото, връщането в " действителното ” време би основало риск от парадокса на бутафорния резултат, при който събраната по време на пътуването информация се употребява в сегашното.
Is It Possible To Travel Through Time Or Do Paradoxes Get In The Way?
— IFLScience (@IFLScience)
Ако е по този начин, по какъв начин се случва това?
Ако приемем, че пътуването във времето е допустимо, парадоксите могат да бъдат позволени и това е нещо, което сме подготвени да рискуваме, въпреки всичко остава въпросът по какъв начин.
Простото пояснение е, че би трябвало да се пътува по-бързо от скоростта на светлината, само че това е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи. Възможно е да се пътува по-бързо от локалната скорост на светлината в среда, която забавя светлината - нещо, което следим при резултата на Черенков. Това обаче не ви обезпечава билет за 19-ти век. За задачата би трябвало да пътувате по-бързо от скоростта на светлината във вакуум. Въпреки че пътуването по-бързо от светлината не е изначално невероятно, обект с маса не може да се движи тъкмо със скоростта на светлината, което съставлява някаква спънка за пътешестване по-бързо от нея.
Според Стивън Хокинг причина за пътешестване във времето е съществуването на екзотична материя, по-конкретно материя с негативна сила. Това не е безусловно толкоз невероятно, колкото може да звучи, само че до момента не сме открили съществуването на частици с негативна маса, за разлика от антиматерията, която, въпреки и рядко, несъмнено съществува.
Ready, set, GLOW! ⚛️
The blue glow emanating from 's Advanced Test Reactor's cloverleaf core is known as the Cherenkov effect – particles traveling faster than light in water.
WATCH for a view inside ATR. ⬇️
Learn more:
— Idaho National Lab (@INL)
Защо ги няма тук?
В последна сметка най-силното доказателство против пътуването във времето евентуално е неговият личен еквивалент на парадокса на Ферми. Ако пътуването във времето е допустимо, за какво не сме срещнали туристи от бъдещето?
Или човечеството в никакъв случай не е изобретявало пътешестване във времето, или нашите потомци са го създали, само че са го употребявали доста отговорно. Като се имат поради достиженията ни с всички останали технологии, второто наподобява малко евентуално.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
И по този начин, допустимо ли е въобще?
Физиката дава учредения да се счита, че е допустимо, като се стартира със статута на четвъртото измерение. Тя обаче слага и доста трудности, някои от които може да се окажат непреодолими.
Отговорът на сходен въпрос би трябвало да стартира с това какво се схваща под пътешестване във времето. В прочут смисъл всички ние пътуваме във времето, приближавайки се към бъдещето със скорост една секунда всяка секунда. Разбира се, хората нямат поради тъкмо това, само че то насочва към нуждата да се замислим малко повече върху определенията.
Някои форми на пътешестване във времето несъмнено са вероятни, само че въпреки и да се приближават до известните смисли, те към момента не са в действителност такива. От теорията на относителността знаем, че за човек, който се движи със забележителна част от скоростта на светлината, времето тече по друг метод, в сравнение с за някой имобилен човек. Следователно астронавтите по време на пътешестване до Марс, изключително по-бързо от това, което се преглежда сега, биха изпитали напълно леки резултати на разширение на времето.
При сходно малко пътешестване разликите биха били незначителни и биха били превъзхождани във връзка с стареенето от резултатите на нулевата гравитация. По-бързите и по-далечни пътувания, при които измененията във времето биха били по-забележими, може би са отвън сегашните ни благоприятни условия, да не приказваме за бюджета, само че знаем, че теоретично са вероятни.
Подобни пътувания във времето, при които галактическите пътешественици се връщат на Земята едвам изменени, само че фамилиите им са остарели с десетилетия, биха могли да се случат и в случай че човечеството не обърка напредъка си посредством война или екологичен срив, евентуално ще се случат.
H.G. Wells is often regarded as the father of sci-fi, with several of his stories, novellas, and other works inspiring highly influential movies.
— Screen Rant (@screenrant)
Какво имаме поради в действителност
Като оставим настрани педантичността, всички знаем, какво значи пътешестване във времето: отиване в даден миг от предишното или бъдещето и (надяваме се) безвредно завръщане. Дори и това да е теоретично допустимо, има някои много съществени на практика проблеми, които би трябвало да се вземат поради.
Да вземем единствено един образец: измислените показа за пътешестване във времето съвсем постоянно допускат, че пасажерът се озовава на същото място в пространството по отношение на Земята, само че дали това е по този начин?
В края на краищата, даже да се върнете обратно във времето единствено с една седмица, с цел да можете да заложите на спортно съревнование да вземем за пример, Земята ще се е преместила с милиони километри в орбитата си към Слънцето за това време, а Слънцето на собствен ред ще се е преместило на малко разстояние към галактиката.
Освен в случай че някаква мощ не поддържа ситуацията на пасажера по отношение на планетата, бихте се оказали безпомощно плаващи в пространството в очакване Земята да ви настигне. Игнорирането на този проблем отразява възгледа за Земята като център на Вселената, опроверган от Коперник.
Ако приемете, че пътуването във времето включва опазване на инерцията, пасажерът евентуално ще се окаже покрай мястото, от което е тръгнал, само че леките промени в посоката въпреки всичко могат да доведат до относителни промени в местоположението, които могат да се окажат смъртоносни.
Въпреки това сходни възражения не вършат пътуването във времето невероятно, а единствено непрактично.
fun fact: cosmic portals/gateways are also called " stargates " in science fiction. they lead into other worlds or you can travel through time in them. the concept is also found in myths, lore, and astrophysics(wormholes/einstein-rosen bridge)
— kyra ✶ 키라라키 | closed (@kyra_raky)
Странностите на пространство-времето
В допълнение към опцията за резултати на закъснение на времето, теорията на относителността на Айнщайн допуска, че пространството и времето са по-тясно свързани, в сравнение с се предполагаше до момента. Идеята за четириизмерно пространство-време беше повдигната скоро по-късно и развита в общата доктрина на относителността, където Айнщайн сподели, че голяма маса може да изкриви пространство-времето, в това число това, което физиците назовават линии на света.
Едно от следствията от това е, че сходни резултати на разширение на времето могат да се появят в мощно гравитационно поле, тъкмо както могат да се появят при пътешестване със скорост, близка до тази на светлината. Ако желаете да изпитате пътешестване във времето в мини мащаб, изкачете планина или се качете на аероплан, с цел да се отдалечите от земната гравитация.
Още по-важно е, че в случай че това деформиране стане задоволително мощно, то би трябвало да сътвори по този начин наречената " затворена крива " (CTC), която следвана тъкмо, би ви върнала в по-ранно време.
В книгата " Квантовата физика на пътуването във времето " е маркирано:
" Ако пътуването във времето е невероятно, то повода за това занапред следва да бъде открита. "
Въпреки това е ясно, че има доста неща, които не знаем за времето. Ако то е просто четвъртото измерение, за какво можем елементарно да променяме позицията си в пространството, само че не и във времето, с изключение на да го оставим да ни носи напред като река? Отговорът може да се окаже, че се основават физически спънки пред пътуването във времето, които занапред би трябвало да идентифицираме.
Physics Photo Of the Day:
Dr. Willem de Sitter and Albert Einstein discussing equations that provide the best available language for describing the universe seen as a whole, on a Caltech blackboard, Pasadena, c. 1932.
— Physics In History (@PhysInHistory)
Парадокси
Очевидният проблем с пътуването обратно във времето: инцидентно (или умишлено) убиваш баба си и дядо си и в никакъв случай не се раждаш, тъй че по какъв начин би могъл да ги убиеш? Писателите на научна фантастика нормално употребяват това като сюжетно средство, с цел да принудят героите си да анулират измененията, които са създали. Финалът основава свят, в който всички решаващи елементи са задоволително сходни, с цел да се случи пътуването без парадокси.
Това е отлично за фантастиката, само че учените би трябвало да признаят, че подобен излаз е малко евентуален.
Едно от вероятните решения на парадокса се крие в интерпретацията на многото светове. Ако това е правилно, съществуват безконечен брой вселени, които се разклоняват една от друга всякога, когато се случи някакво събитие, което може да се развие по разнообразни способи. При този сюжет вселената, в която дядо ви е бил мистериозно погубен, преди да зачене вашия родител, е също толкоз действителна, колкото и тази, която преживявате, а пътуването във времето значи просто прескачане от една галактика в друга.
Разновидност на парадокса е бутафорния механизъм, при който пътуването във времето основава условия за самото му пораждане. Пример за това може да бъде човек, който получава указания от бъдещето за това по какъв начин да построи машина на времето, което води до основаването на свят, в който неговото бъдещо аз може да изпрати тези указания назад. Макар и самосъгласувани, тези обстановки въпреки всичко оставят открит въпроса от кое място въобще е пристигнала информацията. Това е нещо, което сценаристите могат да премълчат във филми като " Терминатор ", само че физиците би трябвало да се сблъскат с него непосредствено.
Не е ясно обаче дали парадоксите фактически пречат на някого да пътува във времето, даже в случай че евентуално го вършат доста неприятна концепция.
Time travel might not be possible, but for your join us for a trip through Stephen Hawking's remarkable life with this article:
— The OU in Northern Ireland (@OUBelfast)
Еднопосочно пътешестване?
Повечето истории за пътешестване във времето през днешния ден включват старания да се върнем обратно във времето, с цел да се опитаме да променим нещата, от които сме недоволни. Разказът на Уелс обаче е за странник, който отива напред, с цел да стане очевидец на упадъка на човечеството и в последна сметка на Земята.
Подобно пътешестване напред може да има своята прелест, изключително в случай че очаквате бъдещето да е по-добро от предишното - ще можете да се възползвате от преимуществата на тези, които вземат решение днешните проблеми, без да се постанова да вършите каквато и да е работа. Проблемът би зародил, в случай че започнете да копнеете за околните си и пожелаете да се върнете вкъщи. Най-малкото, връщането в " действителното ” време би основало риск от парадокса на бутафорния резултат, при който събраната по време на пътуването информация се употребява в сегашното.
Is It Possible To Travel Through Time Or Do Paradoxes Get In The Way?
— IFLScience (@IFLScience)
Ако е по този начин, по какъв начин се случва това?
Ако приемем, че пътуването във времето е допустимо, парадоксите могат да бъдат позволени и това е нещо, което сме подготвени да рискуваме, въпреки всичко остава въпросът по какъв начин.
Простото пояснение е, че би трябвало да се пътува по-бързо от скоростта на светлината, само че това е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи. Възможно е да се пътува по-бързо от локалната скорост на светлината в среда, която забавя светлината - нещо, което следим при резултата на Черенков. Това обаче не ви обезпечава билет за 19-ти век. За задачата би трябвало да пътувате по-бързо от скоростта на светлината във вакуум. Въпреки че пътуването по-бързо от светлината не е изначално невероятно, обект с маса не може да се движи тъкмо със скоростта на светлината, което съставлява някаква спънка за пътешестване по-бързо от нея.
Според Стивън Хокинг причина за пътешестване във времето е съществуването на екзотична материя, по-конкретно материя с негативна сила. Това не е безусловно толкоз невероятно, колкото може да звучи, само че до момента не сме открили съществуването на частици с негативна маса, за разлика от антиматерията, която, въпреки и рядко, несъмнено съществува.
Ready, set, GLOW! ⚛️
The blue glow emanating from 's Advanced Test Reactor's cloverleaf core is known as the Cherenkov effect – particles traveling faster than light in water.
WATCH for a view inside ATR. ⬇️
Learn more:
— Idaho National Lab (@INL)
Защо ги няма тук?
В последна сметка най-силното доказателство против пътуването във времето евентуално е неговият личен еквивалент на парадокса на Ферми. Ако пътуването във времето е допустимо, за какво не сме срещнали туристи от бъдещето?
Или човечеството в никакъв случай не е изобретявало пътешестване във времето, или нашите потомци са го създали, само че са го употребявали доста отговорно. Като се имат поради достиженията ни с всички останали технологии, второто наподобява малко евентуално.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ