Срещнах Стоян през първата година в университета. След 5 години

Срещнах Стоян през първата година в университета. След 5 години се оженихме. Нямахме постоянни приходи и покрив над главите си. Тогава брачният партньор ми работеше като пощальон, взимаше спомагателни нощни смени, а аз пишех курсови работи и дипломи за студенти по поръчка. Майка му предложи да се преместим в нейния апартамент.

Много съжалявах, че въобще прекрачих прага на този дом. От заран до вечер слушах упреците на свекърва си. Не й харесва методът, по който систематизирам ястията на масата, нарязвам зеленчуците за салатата или просто стъпвам прекомерно шумно.

“Тя стои у дома от самото начало. Кога ще си откри работа? Защо единствено ти би трябвало да осигуряваш фамилията? ”

Тя отхвърля да одобри обстоятелството, че е допустимо да се работи и от у дома.

Стоян имаше почивен ден и взехме решение да спим до обяд и по-късно да излезем. Но в 9 часа сутринта майка му ни разсъни.

“Защо още сте в леглото? Хайде, ставайте! ”

“Мамо, неделя е почивен ден, остави ни да спим! ”

“Това допустимо ли е? Трябва ли аз, остаряла и нежна жена, да шетам къщата, до момента в който вас ви мързи? Тя влезе в спалнята и едвам не издърпа възглавниците и завивките от леглото.

На идващия ден към този момент преглеждахме жилища при брокера. Разбира се, цените бяха доста високи, само че аз съм подготвена да хапвам евтина храна и да дам всичките си пари за ремонт, единствено да не виждам майка му още веднъж.

Да, не ни беше елементарно. Работех като чистачка и учителка, не можех да видя очите на Стоян. Но успяхме да създадем първата вноска за фамилното си гнездо. Признавам си, въздъхнах с облекчение, когато подписахме всички документи.

Щастието ми се помрачи в деня, когато разбрах, че апартаментът ни е благосъстоятелност на свекърва ми.

Бях шокирана. Оказва се, че Стоян скрито е трансферирал жилището на свекърва ми.

„ Майка ми тогава ми даде половината сума, само че при изискване, че тя ще бъде притежател ”, извини се мъжът ми.

Тогава доста се карахме. На идващия ден на работа ми беше толкоз зле, че изгубих схващане. Цикълът ми също закъсняваше. Изтичах до аптеката за тест. Оказа се, че съм бременна. Помислех, че раждането на бебе може да оправи обстановката със свекървата и тя ще промени държанието си.

Но след раждането на Иван, свекървата идваше съвсем всеки ден без покана. А ето по какъв начин изглеждаше нейната помощ:

“Не хвани бебето по този метод. Защо го храниш с такава храна? Не пей приспивна ария с този глас! ”

А, в случай че се пробвах да й възразя, постоянно чувах фразата: „ Ти си никоя тук в този апартамент “.

Накратко, месец по-късно нервите не ми устояха и към този момент нямах сили да понасям този цирк. Събрах моите движимости и тези на сина ми и повиках такси.

“Или тя повече няма идва тук, или се разделяме. Не се притеснявай, можеш да виждаш бебето, когато пожелаеш. Но кракът ми няма да стъпи тук. ”

Преместих се при родителите си. За благополучие майка ми беше съответен човек и разбираше всичко чудесно. Тя ми помагаше с детето, с цел да мога да си умря или да работя. Така минаха две седмици.

Тогава Стоян почука на вратата. Беше с раница на раменете.

“Ще живеем дружно “, сподели той с трептящ, само че убеден глас.

Вижте още: Снахата е срещу синът да ми оказва помощ финансово

Оказа се, че свекървата е изрично срещу да трансферира жилището на сина си. Така че Стоян просто й дал ключовете и си тръгнал. Тогава ми беше доста жалост за него. Все отново майка му избра не сина и внука си, а жилището.

Разбира се, не можех да го изгоня. Сега живеем с майка ми. А свекървата даже не желае да ни види. Започна да приказва срещу нас пред други родственици.

Поне имаше малко съвест да не каже нищо неприятно за внука си.

Бихте ли се пробвали да възстановите връзката с подобен родственик? Защо? Кой бърка в тази обстановка?