Ще доведе ли до конкретни резултати срещата за климата в Ню Йорк?
Срещата за климата в Ню Йорк както доста други срещи за екологичните проблеми на нашата планета протече с гръмки апели, огромни обещания и бездейност при поемането на съответни задължения от най-значимите играчи. Дали и тази среща няма да се окаже ялов неуспех?
Грета Тунберг: Хората страдат и умират, цели екосистеми се сгромолясват, ние сме при започване на всеобщо изгубване, а вие ми говорите единствено за пари и ми разказвате приказки за безконечен стопански напредък.
Харесвате я или не, Грета Тунберг се трансформира в младата и гневна емблема на тазгодишната конференция на Организация на обединените нации в Ню Йорк. Различното е, че тя не е следващото дете, което произнася пламенна тирада пред изпълнените със снизходителна благосклонност погледи на държавни водачи от целия свят. Грета активизира не на смешка децата и младежите на възраст от 8 до 17 години. През последната година вълните от климатични митинги непроменяемо повтарят нейното име, а хилядите ѝ поддръжници по света декларират ясно: не желаем да учим настойчиво, с цел да се влеем в икономическата логичност, която по никакъв начин, но по никакъв начин не ни подхожда. Поколението, което е осведомено за от ден на ден неща все по-рано стартира да оказва своя публичен напън върху политиката и бизнеса. И овреме насочва своите условия за същински и ефикасни ограничения за справяне с тежкото климатично завещание.
Обещанията за дейности от страна на международните водачи досега са повече на хартия. Сценарият се повтаря годишно. Всеки път учените бият паника, че темповете на стопляне се форсират повече, в сравнение с се очакваше. Всеки път метеоролозите регистрират поредност от най-топли години. Всеки път скептиците им опонират. Всеки път тематиката за климата разединява Обединените народи на развити и разрастващи се стопански системи, които упорстват за своя дял от растежа. И всякога неправителствените организации са сериозни и недоволни от постигнатото.
Спомнете си петнайстото издание на конференцията за климата в Копенхаген - голямото очакване за съглашение, което ще задължи всички страни да подхващат общи ограничения за възпиране на междинната температура с повишаване до по-малко от два градуса. И огромното отчаяние от спектакъла, който сблъска толкоз отзиви и ползи. Споразумението пристигна съвсем ненадейно шест години по-късно от Париж. Сега се чака 25-тото издание на Конференцията в Чили. Но рецензиите, че съглашението не се съблюдава, не секват. Към тях се прибавят покачващите се температури, всекидневното изгубване на гори с повърхност от няколко стадиона от повърхността на планетата, климатичните бежанци и нашествието на фини прахови частици в градовете.
Доскоро излизаха статистики за нездравословните излъчвания и цената на полетите и престоя на държавните глави в конференции от ранга на тази в Ню Йорк. Но и тази мода отмина. Сега е времето на Грета. И да, тя е права. Говори се за пари. Милиарди, обещани за следващ път по време на огромните събития. Пари за опазването на горите и подкрепяне на разрастващите се страни по пътя на нисковъглеродната стопанска система. Средства, оповестени гръмко по време на събитието и постъпващи постепенно, трудно или в никакъв случай в действителните фондове. Къде е бизнесът в тази картина? Изглежда, че той въпреки всичко се приспособява. Не толкоз световно, колкото районно. И от време на време - макар моментната политика.
„ Обичайният бизнес " отстъпва пред развиването на технологиите, които разрешават все по-бързото релизиране на сполучливи хрумвания. Производството употребява все по-малко сила. Велосипедите и дребните електрически транспортни средства завладяват градовете. Плодове и зеленчуци се отглеждат по покривите. Пак там изникват фотоволтаици и дребни вятърни турбини. Отпадъците се рециклират. Или пък се изпращат в други, по-слабо развити страни. Нови решения, нови проблеми...
Застрахователните компании отделят от ден на ден средства за проучване на въздействието от бъдещите промени в климата, с цел да приготвят бюджетите и тактиките. А самият Ню Йорк, с централата на Секретариата на Организация на обединените нации, отделя милиарди за построяването на защитна стена против огромни приливни талази. Проучванията сочат, че през идващите десетилетия покачващото се равнище на водите край Голямата ябълка може да отхапе или по-скоро - да потопи огромна част от нея.
Повече по тематиката вижте в диалога с Марияна Янева - публицист, която приготвя уебсайт за различни енергийни източници.
Грета Тунберг: Хората страдат и умират, цели екосистеми се сгромолясват, ние сме при започване на всеобщо изгубване, а вие ми говорите единствено за пари и ми разказвате приказки за безконечен стопански напредък.
Харесвате я или не, Грета Тунберг се трансформира в младата и гневна емблема на тазгодишната конференция на Организация на обединените нации в Ню Йорк. Различното е, че тя не е следващото дете, което произнася пламенна тирада пред изпълнените със снизходителна благосклонност погледи на държавни водачи от целия свят. Грета активизира не на смешка децата и младежите на възраст от 8 до 17 години. През последната година вълните от климатични митинги непроменяемо повтарят нейното име, а хилядите ѝ поддръжници по света декларират ясно: не желаем да учим настойчиво, с цел да се влеем в икономическата логичност, която по никакъв начин, но по никакъв начин не ни подхожда. Поколението, което е осведомено за от ден на ден неща все по-рано стартира да оказва своя публичен напън върху политиката и бизнеса. И овреме насочва своите условия за същински и ефикасни ограничения за справяне с тежкото климатично завещание.
Обещанията за дейности от страна на международните водачи досега са повече на хартия. Сценарият се повтаря годишно. Всеки път учените бият паника, че темповете на стопляне се форсират повече, в сравнение с се очакваше. Всеки път метеоролозите регистрират поредност от най-топли години. Всеки път скептиците им опонират. Всеки път тематиката за климата разединява Обединените народи на развити и разрастващи се стопански системи, които упорстват за своя дял от растежа. И всякога неправителствените организации са сериозни и недоволни от постигнатото.
Спомнете си петнайстото издание на конференцията за климата в Копенхаген - голямото очакване за съглашение, което ще задължи всички страни да подхващат общи ограничения за възпиране на междинната температура с повишаване до по-малко от два градуса. И огромното отчаяние от спектакъла, който сблъска толкоз отзиви и ползи. Споразумението пристигна съвсем ненадейно шест години по-късно от Париж. Сега се чака 25-тото издание на Конференцията в Чили. Но рецензиите, че съглашението не се съблюдава, не секват. Към тях се прибавят покачващите се температури, всекидневното изгубване на гори с повърхност от няколко стадиона от повърхността на планетата, климатичните бежанци и нашествието на фини прахови частици в градовете.
Доскоро излизаха статистики за нездравословните излъчвания и цената на полетите и престоя на държавните глави в конференции от ранга на тази в Ню Йорк. Но и тази мода отмина. Сега е времето на Грета. И да, тя е права. Говори се за пари. Милиарди, обещани за следващ път по време на огромните събития. Пари за опазването на горите и подкрепяне на разрастващите се страни по пътя на нисковъглеродната стопанска система. Средства, оповестени гръмко по време на събитието и постъпващи постепенно, трудно или в никакъв случай в действителните фондове. Къде е бизнесът в тази картина? Изглежда, че той въпреки всичко се приспособява. Не толкоз световно, колкото районно. И от време на време - макар моментната политика.
„ Обичайният бизнес " отстъпва пред развиването на технологиите, които разрешават все по-бързото релизиране на сполучливи хрумвания. Производството употребява все по-малко сила. Велосипедите и дребните електрически транспортни средства завладяват градовете. Плодове и зеленчуци се отглеждат по покривите. Пак там изникват фотоволтаици и дребни вятърни турбини. Отпадъците се рециклират. Или пък се изпращат в други, по-слабо развити страни. Нови решения, нови проблеми...
Застрахователните компании отделят от ден на ден средства за проучване на въздействието от бъдещите промени в климата, с цел да приготвят бюджетите и тактиките. А самият Ню Йорк, с централата на Секретариата на Организация на обединените нации, отделя милиарди за построяването на защитна стена против огромни приливни талази. Проучванията сочат, че през идващите десетилетия покачващото се равнище на водите край Голямата ябълка може да отхапе или по-скоро - да потопи огромна част от нея.
Повече по тематиката вижте в диалога с Марияна Янева - публицист, която приготвя уебсайт за различни енергийни източници.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ