Музей с 1 картина отваря врати в Казанлък
Срещата с известната картина на Иван Милев “Ахинора ” в пространството на новия музей, отдаден напълно на творбата, ще предложи на жителите и посетители на Казанлък едно същинско прекарване. Това сподели за Българска телеграфна агенция шефът на локалната Художествена изложба доктор Пламен Петров.
Новият културен институт в Града на розите ще бъде публично открит на 24 май. Пространството ще предложи на публиката обогатен роман за именития художник и ще разкрие обстоятелства, огромна част от които до този миг са били изцяло непознати даже и за откривателите на българското изкуство. По думите на доктор Петров това е единственият музей в страната, отдаден напълно на една картина.
В пространството на музея, където ще бъде експонирана “Ахинора ”, посетителите ще имат опция да се срещнат с разнообразни направления на интерпретация на творбата. Няма еднопосочен отговор на въпроса коя е изобразената на картината жена, само че сигурно има няколко хипотези, които не могат да бъдат отхвърлени.
Не може да бъде отхвърлено догатката, че това е брачната половинка на прочут розотърговец Анна Орозова. Но има и догадка, че Иван Милев е изобразил своята лична брачна половинка Катя Наумова. Няма обаче пояснение за какво лицето на картината е забулено, изясни доктор Пламен Петров. По думите му художникът е нарисувал цялото лице на дамата, което не е нормална процедура, в случай че не е имал желание да го демонстрира. Д-р Петров изрази мнение, че може би точно тази неопределеност предизвика интереса към портрета, тъй като не може да се дефинира дали това е съответна персона, или е визия на създателя за брачната половинка на Хан Аспарух, откъдето идва и името.
Знаем, че Иван Милев прави по-ранна версия на тази картина през 1922 година, а публиката в новия музей ще може да види от кое място е пристигнало образното ентусиазъм на създателя да нарисува този първи вид. “Изследванията ни демонстрираха, че даже вторият вид на Ахинора, който той подарява на Художествената изложба в Казанлък през 1926 година, също има самобитно ентусиазъм. Това е работа на Пенчо Георгиев, за който можем да допускаме, че е непосредствен до Милев ”, разяснява още шефът на Художествената изложба. По думите му това е безусловно ново като наблюдаване, което екипът на културния институт открива през последните месеци на мерки на тематико-експозиционния проект на музея.
В експозиционното пространство публиката ще има достъп и до описа на Николай Райнов за " Сказание за Ахинора ", който е в действителност огромното ентусиазъм на Иван Милев по тематиката. Разказът ще бъде записан от актрисата Снежина Петрова и ще бъде наличен през смарт телефоните на публиката. Така всеки ще има опция да види по какъв начин литературният текст е пренесен от Иван Милев в облика, сподели доктор Пламен Петров и добави, че има редица забавни препратки, които художникът илюстрира от текста.
Портретът “Ахинора ” е минал през дълъг стадий на реституция, а в музея ще бъде осветлен със особено осветително тяло, което е щадящо и публиката ще може да се наслаждения на картината в цялостния и искра.
Д-р Петров изясни, че портретът е нарисуван с темпера на хартия и затова изисква да бъде съхраняван при избрани условия, да не бъде излаган на директна светлина, както е било досега в залата на Художествената изложба. “Нямаме толкоз ранни фотоси, с цел да кажем до каква степен са се изгубили тоновете на картината в резултат на това, че към 30 години е стояла в несъответствуващи условия. Факт е, че има механични повреди, които са неотстраними, има ретуши, както и продупчване на хартията. Нещо, което е нанесено невъзвратимо като интервенция върху творбата е това, че тя е каширана върху фазер, който към този момент не е отстраним ”, изясни доктор Петров и добави, че все пак след почистването и слагането под музейно стъкло, картината е в положително положение, а вредите са забележими по-скоро за експерти.
Д-р Пламен Петров уточни още, че първото известно проявление на “Ахинора ” в галерия е от 1967 година. Това е съвсем 40 години след нейното основаване, макар че преди този момент са правени посмъртни изложения на Иван Милев. ”Не знаем за какво тази картина не е забелязвана. Тя е дарена от художника на галерията в Казанлък и е оставена в една директория, била е без рамка, а в реставрационните и документи не е посочено кой и къде е работил по нея ”, сподели шефът на културния институт. Постепенно картината се оформя като една от най-разпознаваемите произведения на Милев, а при подреждането на непрекъснатата експозиция на Художествената изложба в Казанлък и е отредено по-специално място.
“В музей “Ахинора ” ще има и помещение за краткотрайни експозиции, където всяка година ще произвеждаме съпътстващ роман, обвързван с творчеството на Милев или проблематизиращ съответни тематики към света и времето му. Ще се опитваме да караме публиката да се връща в това пространство, с цел да може да открива нови нюанси от креативния и житейски път на създателя ”, разяснява доктор Пламен Петров. Той уточни, че концепцията на екипа е в бъдеще пространството за краткотрайни експозиции да се трансформира в мапинг зала, където творбите на създателя да “оживеят ” през актуалните технологии, само че това изисква доста положително обсъждане и софтуерна подготовка и ще бъде осъществено на по-късен стадий.
“Дори в проучвателен проект има доста бели петна, които желаеме да запълним, преди да пристъпим към осъществяването на сходни високотехнологични планове ”, означи той.
Д-р Петров сподели още, че картината е снимана с инфрачервени лъчи по план в партньорство с Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. “Това е неразрушителен способ на проучване на творбите и се надяваме на фотосите да можем да забележим цялото лице на Ахинора, което би могло да разкрие и огромната мистерия коя е изобразената жена ”, уточни той.
Според доктор Пламен Петров реализирането на новото музейно пространство е доста значим ход за припознаването на Казанлък освен като град на рози и траки, само че и като град на образните изкуства.
“Има безусловно съображение това да е по този начин, тук става въпрос за обстоятелства. Поне пет от имената, без които не можем да си представим българската история на изкуството, са от Казанлък. Това са Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански и Петко Клисуров, въпреки че има и още доста други ”, акцентира той. Дейностите по музея са напълно финансирани от Община Казанлък.
“В 21-и век да правиш нов музей, макар че Казанлък има една много гъста музейна мрежа, е респектиращо и много самоуверено начинание и аз съм доста благополучен, че от администрацията реализираха тази концепция, която сигурно ще способства доста за града ”, сподели още той.
Новият културен институт в Града на розите ще бъде публично открит на 24 май. Пространството ще предложи на публиката обогатен роман за именития художник и ще разкрие обстоятелства, огромна част от които до този миг са били изцяло непознати даже и за откривателите на българското изкуство. По думите на доктор Петров това е единственият музей в страната, отдаден напълно на една картина.
В пространството на музея, където ще бъде експонирана “Ахинора ”, посетителите ще имат опция да се срещнат с разнообразни направления на интерпретация на творбата. Няма еднопосочен отговор на въпроса коя е изобразената на картината жена, само че сигурно има няколко хипотези, които не могат да бъдат отхвърлени.
Не може да бъде отхвърлено догатката, че това е брачната половинка на прочут розотърговец Анна Орозова. Но има и догадка, че Иван Милев е изобразил своята лична брачна половинка Катя Наумова. Няма обаче пояснение за какво лицето на картината е забулено, изясни доктор Пламен Петров. По думите му художникът е нарисувал цялото лице на дамата, което не е нормална процедура, в случай че не е имал желание да го демонстрира. Д-р Петров изрази мнение, че може би точно тази неопределеност предизвика интереса към портрета, тъй като не може да се дефинира дали това е съответна персона, или е визия на създателя за брачната половинка на Хан Аспарух, откъдето идва и името.
Знаем, че Иван Милев прави по-ранна версия на тази картина през 1922 година, а публиката в новия музей ще може да види от кое място е пристигнало образното ентусиазъм на създателя да нарисува този първи вид. “Изследванията ни демонстрираха, че даже вторият вид на Ахинора, който той подарява на Художествената изложба в Казанлък през 1926 година, също има самобитно ентусиазъм. Това е работа на Пенчо Георгиев, за който можем да допускаме, че е непосредствен до Милев ”, разяснява още шефът на Художествената изложба. По думите му това е безусловно ново като наблюдаване, което екипът на културния институт открива през последните месеци на мерки на тематико-експозиционния проект на музея.
В експозиционното пространство публиката ще има достъп и до описа на Николай Райнов за " Сказание за Ахинора ", който е в действителност огромното ентусиазъм на Иван Милев по тематиката. Разказът ще бъде записан от актрисата Снежина Петрова и ще бъде наличен през смарт телефоните на публиката. Така всеки ще има опция да види по какъв начин литературният текст е пренесен от Иван Милев в облика, сподели доктор Пламен Петров и добави, че има редица забавни препратки, които художникът илюстрира от текста.
Портретът “Ахинора ” е минал през дълъг стадий на реституция, а в музея ще бъде осветлен със особено осветително тяло, което е щадящо и публиката ще може да се наслаждения на картината в цялостния и искра.
Д-р Петров изясни, че портретът е нарисуван с темпера на хартия и затова изисква да бъде съхраняван при избрани условия, да не бъде излаган на директна светлина, както е било досега в залата на Художествената изложба. “Нямаме толкоз ранни фотоси, с цел да кажем до каква степен са се изгубили тоновете на картината в резултат на това, че към 30 години е стояла в несъответствуващи условия. Факт е, че има механични повреди, които са неотстраними, има ретуши, както и продупчване на хартията. Нещо, което е нанесено невъзвратимо като интервенция върху творбата е това, че тя е каширана върху фазер, който към този момент не е отстраним ”, изясни доктор Петров и добави, че все пак след почистването и слагането под музейно стъкло, картината е в положително положение, а вредите са забележими по-скоро за експерти.
Д-р Пламен Петров уточни още, че първото известно проявление на “Ахинора ” в галерия е от 1967 година. Това е съвсем 40 години след нейното основаване, макар че преди този момент са правени посмъртни изложения на Иван Милев. ”Не знаем за какво тази картина не е забелязвана. Тя е дарена от художника на галерията в Казанлък и е оставена в една директория, била е без рамка, а в реставрационните и документи не е посочено кой и къде е работил по нея ”, сподели шефът на културния институт. Постепенно картината се оформя като една от най-разпознаваемите произведения на Милев, а при подреждането на непрекъснатата експозиция на Художествената изложба в Казанлък и е отредено по-специално място.
“В музей “Ахинора ” ще има и помещение за краткотрайни експозиции, където всяка година ще произвеждаме съпътстващ роман, обвързван с творчеството на Милев или проблематизиращ съответни тематики към света и времето му. Ще се опитваме да караме публиката да се връща в това пространство, с цел да може да открива нови нюанси от креативния и житейски път на създателя ”, разяснява доктор Пламен Петров. Той уточни, че концепцията на екипа е в бъдеще пространството за краткотрайни експозиции да се трансформира в мапинг зала, където творбите на създателя да “оживеят ” през актуалните технологии, само че това изисква доста положително обсъждане и софтуерна подготовка и ще бъде осъществено на по-късен стадий.
“Дори в проучвателен проект има доста бели петна, които желаеме да запълним, преди да пристъпим към осъществяването на сходни високотехнологични планове ”, означи той.
Д-р Петров сподели още, че картината е снимана с инфрачервени лъчи по план в партньорство с Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. “Това е неразрушителен способ на проучване на творбите и се надяваме на фотосите да можем да забележим цялото лице на Ахинора, което би могло да разкрие и огромната мистерия коя е изобразената жена ”, уточни той.
Според доктор Пламен Петров реализирането на новото музейно пространство е доста значим ход за припознаването на Казанлък освен като град на рози и траки, само че и като град на образните изкуства.
“Има безусловно съображение това да е по този начин, тук става въпрос за обстоятелства. Поне пет от имената, без които не можем да си представим българската история на изкуството, са от Казанлък. Това са Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански и Петко Клисуров, въпреки че има и още доста други ”, акцентира той. Дейностите по музея са напълно финансирани от Община Казанлък.
“В 21-и век да правиш нов музей, макар че Казанлък има една много гъста музейна мрежа, е респектиращо и много самоуверено начинание и аз съм доста благополучен, че от администрацията реализираха тази концепция, която сигурно ще способства доста за града ”, сподели още той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ