Волфганг Ишингер: Украйна и Иран – двете главни геостратегически предизвикателства на 2023 г.
Сред многото външнополитически въпроси на 2022 година два от тях евентуално ще останат от особена геостратегическа значимост и през идната година: А точно: дали желанието на Украйна да стане член на НАТО ще стане действителност и по какъв начин да се оправим с иранския режим в светлината на нуклеарното съглашение.
Що се отнася до НАТО, процедурата по разширение на алианса е в действителност комплицирана - както се вижда от продължаващия отвод на Турция да утвърди Швеция и Финландия за нови членове. Изисква се освен единогласие от страните-членки, само че всеки член би трябвало да получи и утвърждението на съответните си национални парламенти, защото решението е обвързвано с формален интернационален контракт.
Следователно, с цел да се реагира съответно на настояването на Украйна за присъединение към алианса, може би е потребно да се напомнят трите критерия, приложени по време на първичния кръг на разширение на НАТО през 1997 година
Тогава ние зададохме три въпроса: Дали въпросната страна е единна в желанието си да се причисли към НАТО или възможното участие би довело до вътрешно разделяне? Всички членове на алианса поддържат ли даването на участие? И дали участието на въпросната страна ще ускори европейската сигурност и непоклатимост като цяло?
Тогава препоръчахме на президентите и държавните глави да канят евентуални страни-членки единствено в случай че и на трите въпроса може да се отговори позитивно. И в случаите на Полша, Чехия и Унгария и на трите въпроса беше отговорено с безапелационното " Да! "
Когато обаче тематиката за Украйна породи по време на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година, се стигна до спорен спор и както тогавашният немски канцлер Ангела Меркел, по този начин и тогавашният френски президент Никола Саркози стигнаха до заключението, че не на всички три въпроса може да се отговори позитивно.
Вероятно от днешна позиция биха могли да се създадат разнообразни изводи - изключително във връзка с въпроса за европейската сигурност и непоклатимост - макар че не всички опасения на всички държави-членки са отстранени. Може би това изяснява за какво алиансът продължава да е много неуверен в отговора си на кандидатурата за участие на Украйна.
Що се отнася до Иран, главното предизвикателство, с което би трябвало да се оправим, ще бъде дали да наложим по-строги наказания, или да проявим въздържаност във връзка с актуалните нарушавания на човешките права от страна на режима заради интереса ни да съживим нуклеарното съглашение.
Тук отговорът би трябвало да бъде ясно " Не! ".
Естествено, остават съществени опасения във връзка с опазването на интернационалния Договор за неразпространение на нуклеарното оръжие. Повечето специалисти обаче считат, че възможностите за възкръсване на " Съвместния изчерпателен проект за деяние " (СВПД) са блъснали дъното доста преди да бъдат провокирани размириците в Иран, а Техеран въобще не е показал предпочитание да се съгласи с актуалното проектопредложение.
Освен това подписването на съглашение с Техеран в този миг би изпратило изцяло неправилен сигнал, защото всевъзможни отстъпки от страна на Запада могат да наподобяват като поддръжка за режима - пестник за иранците, борещи се за свободата си, както и за тези, които към този момент са в пандиза.
Ето за какво Западът не трябва да се колебае да наложи спомагателни наказания на режима. И въпреки че актуалните ограничения, планувани от Европейския съюз, наподобяват ненапълно половинчати, блокът би трябвало да показва единение и неотстъпчивост.
С продължаващата доставка на дронове за Русия Техеран поддържа геноцидната нападателна война, която Русия води в Украйна - а това е неприемливо. По този метод на Техеран би трябвало да се покаже, че е изправен освен пред голямо вътрешно предизвикателство, само че и пред по-нататъшна интернационална изолираност и провокации.
И въпреки да е ясно също по този начин, че предлагането по СВПД би трябвало да остане на масата, в случай че Западът не желае да се откаже от личните си полезности, той би трябвало да покаже, че народът на Иран няма да бъде зарязан в смелата битка за своята независимост. /БГНЕС
---------------------------------
Волфганг Ишингер - дипломат на Германия в Съединени американски щати (2001 г.–2006 г.) и началник на Мюнхенската конференция по сигурността. Анализ за „ Политико “.
Що се отнася до НАТО, процедурата по разширение на алианса е в действителност комплицирана - както се вижда от продължаващия отвод на Турция да утвърди Швеция и Финландия за нови членове. Изисква се освен единогласие от страните-членки, само че всеки член би трябвало да получи и утвърждението на съответните си национални парламенти, защото решението е обвързвано с формален интернационален контракт.
Следователно, с цел да се реагира съответно на настояването на Украйна за присъединение към алианса, може би е потребно да се напомнят трите критерия, приложени по време на първичния кръг на разширение на НАТО през 1997 година
Тогава ние зададохме три въпроса: Дали въпросната страна е единна в желанието си да се причисли към НАТО или възможното участие би довело до вътрешно разделяне? Всички членове на алианса поддържат ли даването на участие? И дали участието на въпросната страна ще ускори европейската сигурност и непоклатимост като цяло?
Тогава препоръчахме на президентите и държавните глави да канят евентуални страни-членки единствено в случай че и на трите въпроса може да се отговори позитивно. И в случаите на Полша, Чехия и Унгария и на трите въпроса беше отговорено с безапелационното " Да! "
Когато обаче тематиката за Украйна породи по време на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година, се стигна до спорен спор и както тогавашният немски канцлер Ангела Меркел, по този начин и тогавашният френски президент Никола Саркози стигнаха до заключението, че не на всички три въпроса може да се отговори позитивно.
Вероятно от днешна позиция биха могли да се създадат разнообразни изводи - изключително във връзка с въпроса за европейската сигурност и непоклатимост - макар че не всички опасения на всички държави-членки са отстранени. Може би това изяснява за какво алиансът продължава да е много неуверен в отговора си на кандидатурата за участие на Украйна.
Що се отнася до Иран, главното предизвикателство, с което би трябвало да се оправим, ще бъде дали да наложим по-строги наказания, или да проявим въздържаност във връзка с актуалните нарушавания на човешките права от страна на режима заради интереса ни да съживим нуклеарното съглашение.
Тук отговорът би трябвало да бъде ясно " Не! ".
Естествено, остават съществени опасения във връзка с опазването на интернационалния Договор за неразпространение на нуклеарното оръжие. Повечето специалисти обаче считат, че възможностите за възкръсване на " Съвместния изчерпателен проект за деяние " (СВПД) са блъснали дъното доста преди да бъдат провокирани размириците в Иран, а Техеран въобще не е показал предпочитание да се съгласи с актуалното проектопредложение.
Освен това подписването на съглашение с Техеран в този миг би изпратило изцяло неправилен сигнал, защото всевъзможни отстъпки от страна на Запада могат да наподобяват като поддръжка за режима - пестник за иранците, борещи се за свободата си, както и за тези, които към този момент са в пандиза.
Ето за какво Западът не трябва да се колебае да наложи спомагателни наказания на режима. И въпреки че актуалните ограничения, планувани от Европейския съюз, наподобяват ненапълно половинчати, блокът би трябвало да показва единение и неотстъпчивост.
С продължаващата доставка на дронове за Русия Техеран поддържа геноцидната нападателна война, която Русия води в Украйна - а това е неприемливо. По този метод на Техеран би трябвало да се покаже, че е изправен освен пред голямо вътрешно предизвикателство, само че и пред по-нататъшна интернационална изолираност и провокации.
И въпреки да е ясно също по този начин, че предлагането по СВПД би трябвало да остане на масата, в случай че Западът не желае да се откаже от личните си полезности, той би трябвало да покаже, че народът на Иран няма да бъде зарязан в смелата битка за своята независимост. /БГНЕС
---------------------------------
Волфганг Ишингер - дипломат на Германия в Съединени американски щати (2001 г.–2006 г.) и началник на Мюнхенската конференция по сигурността. Анализ за „ Политико “.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ