Загадката на римските додекаедри
Сред многото изключителни изобретения, които сме наследили от античните механици и инженери, има и тайнствени предмети, чиято цел към момента провокира несъгласия и подозрения. Сред тях са и римските додекаедри.
Додекаедърът съставлява фигура с 12 петоъгълни стени. Най-ранните открити римски додекаедри са основани към V век прочие Хр., а най-късните – към ІV век сл. Хр. Интересното е, че множеството от тях се срещат в северните провинции на империята – на територията на днешните Германия и Франция, само че също и във Англия, Холандия, Швейцария, Австрия, Унгария.
Римските додекаедри са направени от бронз или камък, имат кръговиден отвор във всяка страна, а на всеки връх – топче. Диаметърът на отворите може да бъде идентичен или друг. Вариантите за размерите на отворите в един додекаедър са до 4.
Размерите на самите додекаедри варират от 4 до 11 сантиметра. Те са направени по този начин, че във всяко състояние да стоят стабилно върху дадена повърхност с помощта на топчетата.
Съдейки по броя на находките (досега са открити към 100 римски додекаедъра), те били много публикувани. Един от тях е открит в женско заравяне, а 4 – в руините на римска вила. Фактът, че доста от тях се намират измежду съкровища, удостоверява техния висок статус: очевидно тези предмети се ценели наедно с бижутата.
Най-голямата мистерия на римските додекаедри е тяхното предопределение. Никой до момента не е открил с каква цел са ги правили. По въпроса има няколко хипотези: свещници, игрални зарове, принадлежности за калиброване на водопроводни тръби (затова и отворите в тях са с друг диаметър), детайли от военни щандарти, далекомери, уреди за плетене на ръкавици за пръсти с разнообразни размери, играчки за подмятане и улавяне с кол. По въпроса има общо 27 догатки, само че нито едно от тях не е потвърдено.
Днес в историческата литература римските додекаедри биват обозначавани със съкращението UGRO (от англ. Unidentified Gallo-Roman Object – „ неидентифициран гало-римски предмет “).
Според една от най-разпространените хипотези, римските додекаедри били употребявани като далекомери на бойното поле. Чрез тях се изчислявали траекториите на метателните снаряди на катапултите – това изяснява съществуването на дупки с друг диаметър в петоъгълните повърхности.
Друга догадка твърди, че тези обекти се съотнасят не толкоз с римските завоеватели, колкото с културата на локалните племена и нации, населявали териториите на Северна Европа и Англия от антични времена. Така е допустимо да има някаква директна връзка сред додекаедрите от римския интервал и античните каменни кълба с издълбани по повърхността им верни многоъгълници. Такива кълба, датирани в интервала сред 2500 и 1500 година прочие Хр., се откриват в Шотландия, Ирландия и Северна Англия.
Древните гърци също познавали додекаедъра. Така, да вземем за пример, в разговора „ Тимей “ на Платон четирите съществени детайла на материята – огън, въздух, вода и земя, са показани под формата на купчини от дребни частици под формата на верни многоъгълници: тетраедър, октаедър, икосаедър и куб. Що се отнася до петия верен многоъгълник, додекаедъра, Платон го загатва пътем и отбелязва единствено, че тази форма била употребена „ като пример “ при основаването на Вселената, която пък има съвършената форма на сфера.
Също по този начин, в един от ранните си разговори – „ Федон “, Платон посредством устата на Сократ дава изложение на една небесна, по-съвършена Земя: „ Казват, че онази Земя наподобява на топка, ушита от 12 части кожа “. Но 12 страни – това е додекаедър!
Според Питагор, додекаедрите образуват „ греди “, върху които лежи небесният свод. Античният мъдрец Ямвлих в книгата си „ За питагорейския живот “ твърди, че Хипас от Метапонт (574-522), който разкрил пред елементарните хора тайната на додекаедъра, за наказване освен бил единствено изхвърлен от питагорейската общественост, само че му била издигната приживе гробница – т.е., разгласен за мъртъв. Когато Хипас умрял в морето при корабокрушение, всички решили, че това е резултат от проклинание: „ Казват, че самото провидение се е разгневило на оня, който разгласил тайните на Питагор ”.
Освен това, додекаедърът бил и знак на зодиака с 12-те му знака. На територията на Женева бил открит оловен додекаедър с ръбове по 1.5 см, затрупан със сребърни пластинки с имена на зодиакални знаци („ Дева ”, „ Близнаци ” и т. н.) на латински език.
Но към този момент към момента никой не е разгадал същинското предопределение на римския додекаедър.
