Мистерии съпътстват и кончината на Людмила Живкова
Сред многото истории за Людмила Живкова, разказани от нейни доближени, на които доста хора се удивляват, стои и нейната кончина – също толкоз мистериозна и необяснима. Случва се в навечерието на честването на 1300-годишнината на българската страна, за което още през 1979 година Живков взема позволение от Москва и в разгара на разкопките в Странджа. Двигател на подготовката е Людмила Живкова. Неочаквано, под претекст, че комисията по честванията би трябвало да е по-авторитетна, тя е преобразувана в комитет, а на председателското място е определен Тодор Живков. Така Людмила тихичко е отстранена, без татко ѝ да може да възрази.
Според Емил Александров, Людмила Живкова се готвела да се отърве от съперниците си в партията. Тя възнамерявала да беседва съществено с татко си по въпроса. Спорeд Иван Славков, тя щяла да упорства за отстраняването им през есента на 1981 година.
Ночаквано, обаче, здравето й се утежнява. До момента не била боледувала, само че по време на визитата си в Индия получава пристъп. След това в Мексико изпада в необичайно положение, поради което цялата стратегия се трансформира, а от София е изпратен правителстен аероплан да я прибере.
Никой не прецизира от какво съответно е била болна и това основава голям брой съмнения. Но има много очевидци, които виждат, че от края на май до началото на юли 1981 година тя последователно се предава духом. На 27 или 28 май тя споделя с министъра на просветата Александър Фол, че всичко е свършено. Те били оклеветени и на тяхната активност ще бъде комплициран край. Звучи стряскащо, само че Людмила подарява на него и на жена му бели кърпички, които да носят на погребението ѝ. Съпрузите Фол остават без думи. Същото споделя малко по-късно и на своя бодигард Мурджев – Нищо няма смисъл!
На Любомир Левчев в Индия също дава бяла кърпичка. Казала му, че вътре в нея има сребрист прахуляк и да внимава да не го разпилее. Интересна е и историята с пръстена от Индия. Малко преди гибелта й прошарен, споделя една от домашните й прислужници. Свойството на тюркоаза да предсказва гибелта е известно от хилядолетия: той побелява, когато стопанинът му стартира да гълтам отрова.
На посещаване в Австрия също се случило нещо злокобно. Посещението било от 12 до 15 юни 1981 година Тържеството по изпращането на делегацията било край брега на Дунава. Въпреки богатото меню, Людмила поискала единствено сок, чай, мед и прясно мляко. В един миг Дойно Дойнов, член на делегацията, забелязал черна змия на една от колоните в имението. Всички го приели като злокобно предсказание. Живкова, обаче, не се тормозила. Дали въпреки всичко тази черна змия не е предрекла нейната гибел?
Людмила стартира все по-често да пропуща работните дни. В началото на юли не се протвопоставя и на изпращането ѝ на лекуване в Боровец. Там с дни не излизала от стаята си. На 20 юли 1981 година татко ѝ я посещава и я кани да обядват дружно. Тя отхвърля, само че откакто тя се прибира в стаята си, вика Мурджев и желае да я закара в резиденцията в Бояна.
След идването, Людмила изпраща Мурджев за две медикаменти до Правителствена болница. Тя го отпраща откакто ги получава. Мурджев отива в портиерската къщурка и към 18 часа се чува писъка на камериерката.
Охраната видяла разтревожената камериерка пред банята. Влезли и видели, че в басейнчето се носело тялото на Людмила. Издърпали я на пода върху плочките. Тя към този момент била мъртва. Идва ред на мистериите. Лекарят от Правителствената болница идва след цялостен час, макар, че става дума за дъщерята на Първия. Опревдават се, че колата за спешна помощ спукала гума. Незнайно за какво, лекарите остават при натрупа няколко часа. Към 10 вечерта идват татко ѝ, Тодор Живков, и ген. Илия Кашев, шеф на защитата му, който по-късно се самоубива. Убеждават Живков да не влиза при щерка си. Обявяват Людмила Живкова за мъртва едвам в 2 часа на 21 юли и трупът е отвеян, а стаите й са запечатани. Медицинската сестра Ани Младенова, в която Живков имал огромно доверие, споделила на Мурджев, че намерила празна опаковка дормопан и я заменила с друга, от която извадила единствено две хапчета. Защо е било належащо това? По лицето на Людмила е имало следи от кръвоизливи, съгласно Емил Александров. Поради каква причина са се получили? Любомир Левчев продължава листата с въпроси: Лекувал ли я е някой и за какво се мълчи по въпроас? Защо свидетелствата на очевидците не съответстват с епикризата? Питали Ванга за какво не ги е предизвестила за гибелта на Людмила. На Левчев пророчицата споделила: „ Нямаше писана гибел, Любчо. И аз не бях предизвестена. “
След това и Левчев, и Ванга били предизвестени от Държавна сигурност да не приказват глупости. Защо ли?
Заключението на здравната комисия под председателството на акад. проф. Атанас Малеев, вуйчо на Людмила, споделя, че гибелта е разследване на мозъчен кръвоизлив и инсулт. С това версиите за края й стават три: естествена гибел, самоубийство и ликвидиране от сътрудници на Москва. Евентуално ликвидиране или самоубийство не могат да бъдат приети от номенклатурата. Според вижданията тогава комунистите се самоубиват само, с цел да не попаднат живи в ръцете на врага. Иначе те са изпълнени с оптимизъм за светлото бъдеще. Самоубийството означавало, че Людмила не е вярвала в утрешния ден. А в случай че дъщерята на Първия не има вяра в това, по какъв начин да имат вяра всички останали?
След гибелта на Людмила Живкова нейните съперници се изкачват в йерархията, а сътрудниците й са разместени и намалени. Кончината на Людмила си остава мистериозна, както огромна част от нейния живот.
Автор: Десислава Михалева
