Мирела Демирева: Винаги се боря за първото място
Сребърната медалистка в скока на височина от Европейското състезание в Берлин Мирела Демирева даде обстойно изявление за Нова телевизия, в което разяснява триумфа и задачите си.
Разговаряме след най-важното съревнование през сезона и няма по какъв начин да не стартираме с него. Олекна ли ти след Берлин?
- Определено беше огромен стрес, защото въпреки всичко цяла година упражнявам поради Берлин. Всяка една подготовка е с мисълта за Берлин. Сега съм малко по-спокойна, напрежението спадна. Хубаво е човек да се усеща спокоен.
Как видя ти присъединяване си на Европейския шампионат?
- Бих споделила, че това е съревнование в което най-вече се забавлявах и по време на надпреварата и след надпреварата. Разбира се, всички знаете, че бях в Берлин поради златото. В последна сметка не се получи оптималното, което желаех, само че въпреки всичко горда съм със себе си, не съм удовлетворена, само че съм горда със себе си. Справих се добре и изключително фактът, че опитите ми на 204 сантиметра бяха в действителност хубави е по този начин нещото, което ме държи в доста положително въодушевление.
Още едно самопризнание за Мирела Демирева
Включиха я в отбора на Европа за Континенталната купа на 8 и 9 септември
Да поговорим с някои елементи за финалното съревнование. Мнозина дефинираха представянето ти като хазарт, игра на покер и така нататък Съгласна ли си с тези мнения?
- Ами не знам. Може би ненапълно, защото за мен беше всичко или нищо. Аз желаех първото място. Ако не съм първа всяко едно място, след първото място е безусловно еднообразно бих споделила. Може би хората не го схващат това. Аз в действителност желая да съм най-хубавата и знам, че мога да го направя и в един миг просто би трябвало избереш целите си, кое е значимо. Има риска, само че няма по какъв начин. Ако искаш да си най-хубавият би трябвало да можеш да рискуваш, би трябвало да можеш и да губиш, това е нещо доста значимо.
Имаше ли парченце от теб, която потръпваше, когато ти пропускаше височина, след височина? Някакъв момент на подозрение, дали постъпваш вярно?
- Оу, несъмнено. Разбира се, че го имаше и този миг, само че в последна сметка знаех, че с цел да скоча 2 метра при сходно пропускане на височини, би трябвало да съм сигурна в решението си. Това съмнение беше може би сега, в който споделих, че пропущам 2 височини и си седнах на мястото и може би за елементи от секундата се замислих: Ами в случай че не - само че съумях незабавно да притъпя тези подозрения, тъй като знаех, че е извънредно значимо да скоча 2 метра, а и в последна смета концепцията ми беше да скачам на 204 cm. Общо взето след 194 cm си мислех за 204 cm. Така че това много оказа помощ, страстта и тази тръпка да скачам на огромни височини.
Мнозина биха се запитали по какъв начин успяваш да се изключиш от протичащото се на стадиона, чакайки летвата още веднъж да е на мечтаната от теб височина. Как успяваш да го направиш?
- Доста е елементарно, тъй като в действителност нямаме избор. Ако желая да скоча височина и в случай че желая да продължа битката за медали, аз в действителност нямам избор. В момента, в който си разреша да се разсея или да стартира да мисля за преди или за по-късно съм изгубена. Най-важното е сега по какъв начин си усещам тялото. В момента, в който стартирам да отправям цялата си сила към мислите си, тогава изгубвам целия нюх към тялото си, аз скачам главно с тялото си. Аз скачам с страст и този избор е доста значим.
Имаше един подобен миг, откакто преодоля 2 метра, в който и двете с Мария Ласицкене, решихте да пропуснете 2.02. Ти за какво го направи? Не смяташе ли, че можеше да я притиснеш точно с един триумф на тази височина?
- Не съм се замисляла изключително. Сега нали като премислям, съгласно мен решението ми беше вярно, чисто интуитивно, тъй като 202 cm е височина, съгласно мен която Мария може да скочи доста елементарно, в случай че желая да я удрям аз би трябвало да скоча доста по-висока височина и мисля, че опитите ми бяха по-добри от нейните, което нали в последна сметка нямаше изключително значение, само че за мен има значение, тъй като аз въпреки всичко не преставам пътя си напред и знам, в каква посока желая да се развъртвам, тъй като в последна сметка е много значимо, изключително с дълготрайната цел, която имам - Токио.
Страхотна Мирела Демирева сграбчи сребърен орден в Берлин!
Българката преодоля 200 см в последния трети опит и приключи втора в крайното класиране
Коментира, че знаеш какво ти липсва за тези опити на 204, третият от които изглеждаше много добър. Какво е това, за което очевидно ще работиш оттук насетне по пътя към Доха и Токио?
- Това е чисто в техническо отношение. Фината техника. Работихме към този момент към 3 години върху разбега ми. Смятам, че разбегът ми е много добър. Сега започваме да работим върху скока. Работата над летвата е главно нещо, съгласно мен ми липсва да привикна с времето, което извозвам във въздуха защото при по-ниска височината доста по-бързо приземяваш на скочището, защото скокът не е толкоз висок. Но при по-високите височини се изисква да изчакаш още мъничко преди да тръгнеш да приземяваш върху дюшека и това става посредством опит, посредством работа. Не мисля изключително за тези неща, защото ще се доверя напълно на Рини. Рини е до мен и той е индивидът, който в действителност ще мисли, по какъв начин това да се случи.
Знаеш ли, че първенци на България като великата Йорданка Благоева, ти се възхищават за душeвността, която имаш и за всичко, което показваш. Какво мислиш за това?
- Жестоко е. Смисъл. Аз извънредно доста почитам Йорданка Благоева и когато някой първенец каже нещо сходно за теб, несъмнено ти става извънредно прелестно.
Сега следва присъединяване ти във финала на Диамантена Лига, в Цюрих. Решена ли си за непълен реванш, откакто един път го реализира да победиш Ласицкене?
- Оу. Разбира се. Аз ще не преставам да се боря за първото място и знам, че доста скоро, доста скоро ще съм доста постоянна в скокове над 2 метра. Просто би трябвало да съм малко по-търпелива да запазя централизация и да продължа да работя по метода, по който работя сега.
Дали диамантеният трофей е спомагателна мотивация?
- Даа, за какво не. Смисъл това е едно в действителност огромно съревнование, а и в последна сметка е много забавно съревнование. Това, което доста ми хареса в Берлин е на какъв брой доста хора харесаха надпреварата и какъв брой доста хора говореха за висок скок, което ме прави доста щастлива, защото аз съм един извънреден почитател на високия скок и самият факт, че мога да го разпространявам е в действителност ужасно възприятие. А и някак си за първи път може би осъзнах, че хората могат дасе любуват на едно съревнование и че това може да им донесе наслада и развлечение. Смятам, че Доверено лице още веднъж е един късмет, аз да се развличам и всички към мен да се насладят на високия скок.
Демирева: Скачах за първо място, само че идващият път ще съумея
" Щастлива съм, несъмнено "
Селектирана си в тима на Европа за Континенталната купа на IAAF в Острава. Ще учасваш ли там?
- Вчера одобрих поканата. Подадох си документите, тъй че проектът е, че ще вземам участие. Стига да съм здрава и всичко да е наред. Планувахме още едно съревнование, тъй че ще се прибера малко по-късно у дома.
Какво би било за теб това съревнование, в което ще би трябвало да си в един тим с Ласицкене?
- За първи път ще вземам участие в сходен жанр съревнование, тъй че в действителност не знам. Може би бих могла да разясня след това, само че в последна сметка това е съревнование като съревнование, а и си мисля, че в действителност ще е доста занимателно защото е последното съревнование за сезона. А и там ще бъдат едни от най-хубавите спортисти в света, което го прави извънредно забавно. Наистина не знам какво мога да чакам. Как бих се чувствала, само че в последна сметка надпреварата си е съревнование.
Ясно ли е към този момент дали финалът на Димантената Лига ще бъде последното ти самостоятелно съревнование за тази година?
- Да, това е последното. Преди това следва един старт в Германия. След това е Доверено лице в Цюрих и Континенталната купа и се прибирам.
Разговаряме след най-важното съревнование през сезона и няма по какъв начин да не стартираме с него. Олекна ли ти след Берлин?
- Определено беше огромен стрес, защото въпреки всичко цяла година упражнявам поради Берлин. Всяка една подготовка е с мисълта за Берлин. Сега съм малко по-спокойна, напрежението спадна. Хубаво е човек да се усеща спокоен.
Как видя ти присъединяване си на Европейския шампионат?
- Бих споделила, че това е съревнование в което най-вече се забавлявах и по време на надпреварата и след надпреварата. Разбира се, всички знаете, че бях в Берлин поради златото. В последна сметка не се получи оптималното, което желаех, само че въпреки всичко горда съм със себе си, не съм удовлетворена, само че съм горда със себе си. Справих се добре и изключително фактът, че опитите ми на 204 сантиметра бяха в действителност хубави е по този начин нещото, което ме държи в доста положително въодушевление.
Още едно самопризнание за Мирела Демирева
Включиха я в отбора на Европа за Континенталната купа на 8 и 9 септември
Да поговорим с някои елементи за финалното съревнование. Мнозина дефинираха представянето ти като хазарт, игра на покер и така нататък Съгласна ли си с тези мнения?
- Ами не знам. Може би ненапълно, защото за мен беше всичко или нищо. Аз желаех първото място. Ако не съм първа всяко едно място, след първото място е безусловно еднообразно бих споделила. Може би хората не го схващат това. Аз в действителност желая да съм най-хубавата и знам, че мога да го направя и в един миг просто би трябвало избереш целите си, кое е значимо. Има риска, само че няма по какъв начин. Ако искаш да си най-хубавият би трябвало да можеш да рискуваш, би трябвало да можеш и да губиш, това е нещо доста значимо.
Имаше ли парченце от теб, която потръпваше, когато ти пропускаше височина, след височина? Някакъв момент на подозрение, дали постъпваш вярно?
- Оу, несъмнено. Разбира се, че го имаше и този миг, само че в последна сметка знаех, че с цел да скоча 2 метра при сходно пропускане на височини, би трябвало да съм сигурна в решението си. Това съмнение беше може би сега, в който споделих, че пропущам 2 височини и си седнах на мястото и може би за елементи от секундата се замислих: Ами в случай че не - само че съумях незабавно да притъпя тези подозрения, тъй като знаех, че е извънредно значимо да скоча 2 метра, а и в последна смета концепцията ми беше да скачам на 204 cm. Общо взето след 194 cm си мислех за 204 cm. Така че това много оказа помощ, страстта и тази тръпка да скачам на огромни височини.
Мнозина биха се запитали по какъв начин успяваш да се изключиш от протичащото се на стадиона, чакайки летвата още веднъж да е на мечтаната от теб височина. Как успяваш да го направиш?
- Доста е елементарно, тъй като в действителност нямаме избор. Ако желая да скоча височина и в случай че желая да продължа битката за медали, аз в действителност нямам избор. В момента, в който си разреша да се разсея или да стартира да мисля за преди или за по-късно съм изгубена. Най-важното е сега по какъв начин си усещам тялото. В момента, в който стартирам да отправям цялата си сила към мислите си, тогава изгубвам целия нюх към тялото си, аз скачам главно с тялото си. Аз скачам с страст и този избор е доста значим.
Имаше един подобен миг, откакто преодоля 2 метра, в който и двете с Мария Ласицкене, решихте да пропуснете 2.02. Ти за какво го направи? Не смяташе ли, че можеше да я притиснеш точно с един триумф на тази височина?
- Не съм се замисляла изключително. Сега нали като премислям, съгласно мен решението ми беше вярно, чисто интуитивно, тъй като 202 cm е височина, съгласно мен която Мария може да скочи доста елементарно, в случай че желая да я удрям аз би трябвало да скоча доста по-висока височина и мисля, че опитите ми бяха по-добри от нейните, което нали в последна сметка нямаше изключително значение, само че за мен има значение, тъй като аз въпреки всичко не преставам пътя си напред и знам, в каква посока желая да се развъртвам, тъй като в последна сметка е много значимо, изключително с дълготрайната цел, която имам - Токио.
Страхотна Мирела Демирева сграбчи сребърен орден в Берлин!
Българката преодоля 200 см в последния трети опит и приключи втора в крайното класиране
Коментира, че знаеш какво ти липсва за тези опити на 204, третият от които изглеждаше много добър. Какво е това, за което очевидно ще работиш оттук насетне по пътя към Доха и Токио?
- Това е чисто в техническо отношение. Фината техника. Работихме към този момент към 3 години върху разбега ми. Смятам, че разбегът ми е много добър. Сега започваме да работим върху скока. Работата над летвата е главно нещо, съгласно мен ми липсва да привикна с времето, което извозвам във въздуха защото при по-ниска височината доста по-бързо приземяваш на скочището, защото скокът не е толкоз висок. Но при по-високите височини се изисква да изчакаш още мъничко преди да тръгнеш да приземяваш върху дюшека и това става посредством опит, посредством работа. Не мисля изключително за тези неща, защото ще се доверя напълно на Рини. Рини е до мен и той е индивидът, който в действителност ще мисли, по какъв начин това да се случи.
Знаеш ли, че първенци на България като великата Йорданка Благоева, ти се възхищават за душeвността, която имаш и за всичко, което показваш. Какво мислиш за това?
- Жестоко е. Смисъл. Аз извънредно доста почитам Йорданка Благоева и когато някой първенец каже нещо сходно за теб, несъмнено ти става извънредно прелестно.
Сега следва присъединяване ти във финала на Диамантена Лига, в Цюрих. Решена ли си за непълен реванш, откакто един път го реализира да победиш Ласицкене?
- Оу. Разбира се. Аз ще не преставам да се боря за първото място и знам, че доста скоро, доста скоро ще съм доста постоянна в скокове над 2 метра. Просто би трябвало да съм малко по-търпелива да запазя централизация и да продължа да работя по метода, по който работя сега.
Дали диамантеният трофей е спомагателна мотивация?
- Даа, за какво не. Смисъл това е едно в действителност огромно съревнование, а и в последна сметка е много забавно съревнование. Това, което доста ми хареса в Берлин е на какъв брой доста хора харесаха надпреварата и какъв брой доста хора говореха за висок скок, което ме прави доста щастлива, защото аз съм един извънреден почитател на високия скок и самият факт, че мога да го разпространявам е в действителност ужасно възприятие. А и някак си за първи път може би осъзнах, че хората могат дасе любуват на едно съревнование и че това може да им донесе наслада и развлечение. Смятам, че Доверено лице още веднъж е един късмет, аз да се развличам и всички към мен да се насладят на високия скок.
Демирева: Скачах за първо място, само че идващият път ще съумея
" Щастлива съм, несъмнено "
Селектирана си в тима на Европа за Континенталната купа на IAAF в Острава. Ще учасваш ли там?
- Вчера одобрих поканата. Подадох си документите, тъй че проектът е, че ще вземам участие. Стига да съм здрава и всичко да е наред. Планувахме още едно съревнование, тъй че ще се прибера малко по-късно у дома.
Какво би било за теб това съревнование, в което ще би трябвало да си в един тим с Ласицкене?
- За първи път ще вземам участие в сходен жанр съревнование, тъй че в действителност не знам. Може би бих могла да разясня след това, само че в последна сметка това е съревнование като съревнование, а и си мисля, че в действителност ще е доста занимателно защото е последното съревнование за сезона. А и там ще бъдат едни от най-хубавите спортисти в света, което го прави извънредно забавно. Наистина не знам какво мога да чакам. Как бих се чувствала, само че в последна сметка надпреварата си е съревнование.
Ясно ли е към този момент дали финалът на Димантената Лига ще бъде последното ти самостоятелно съревнование за тази година?
- Да, това е последното. Преди това следва един старт в Германия. След това е Доверено лице в Цюрих и Континенталната купа и се прибирам.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ