Според някои изследователи наименованието Бъдни произлиза от дъно“ и е

Според някои откриватели наименованието Бъдни произлиза от „ дъно “ и е обвързвано с митологиите на индоевропейските нации, в които по този начин е именуван драконът, живеещ в дълбините. Той би трябвало да бъде изпепелен от Змеебореца, положителния господ, с цел да се роди от пепелта му новото начало. Това би следвало да символизира и бъдникът в камината. Славейков свързва името Бъдни с нощно бдение, т.е. с обичая бъдникът да гори цялата нощ. Съществува огромна възможност Бъдни вечер да произлиза от старославянската дума „ бòндет “ със значение да бъде, да се случи, да се извърши библейското знамение девственица да зачене и да роди наследник Божи.

Някога в камината се е слагало огромно, особено подбрано за случая дърво, което би трябвало да гори през цялата нощ. Това е бъдникът. Дебелото дъбово дърво е обредно отсичано от стопанина и отнасяно в къщата. По метода на изгарянето му се гадаело за плодородието през идната година. От него са се вземали живи въглени и са се поставяли във водата, прекадена на трапезата. Вярвало се е, че тя защищава от зли сили през идните дни, наричани мръсни или пòгани, от Коледа до Йордановден. Пòганите дни са считани за изключително рисково време, през което след залез-слънце бродят всевъзможни зли същества като вампири и караконджули. В Странджа споделят, че през това време не би трябвало да се приближават даже и параклисите, тъй като светците се превръщали в кръвожадни зверове.  


В деня преди Коледа съгласно националните показа цялата природа затаява мирис в очакване на чудото. Според едно вярване, когато Богородица приготвяла люлката за Млада Бога, всички птици спрели да пеят, единствено кукувицата не спряла, по тази причина Божията майка я прокълнала да кука единствено три месеца в годината – от Благовец до Еньовден.

Боговица с трикратно пресято брашно

Почетно място на трапезата заема обредният самун, по този начин наречената Боговица или Божечник. Той се замесва от момиче или млада булка, облечена с празнична одеждa. Брашното се пресява през три сита, а хлябът се украсява с разнообразни тестени фигурки на животни, хора или растения, според от това какво има в дома. След прекадяването, в Странджа, стопанинът разчупвал питата над главата си и по частите се е гадаело какво ще е времето през оставащата част от зимата. Ако лявото е по-голямо, тя ще е дълга и студена, в случай че е назад, по-скоро ще пристигна пролетта. В Сакар и някои елементи на Северна България преди преломяването на Боговицата стопанинът е запалвал свещ върху нея, вземал я е в едната ръка, в другата с менче вино е излизал пред дома и е канил светците, виновни за летните стихии и градушки – св. Илия, св. Елена и св. Герман, на вечеря. На обредната софра с изключение на Боговицата би трябвало да участват още шест постни ястия, общо седем, менче алено вино и вода. След вечеря трапезата не се подвига, тъй като се има вяра, че Богородица идвала измежду нощ и сядала да си хапне.

Сите момци – коледари!

На Бъдни вечер се прави и обичаят коледуване от млади, неженени момци, които се назовават коледари. Те обикалят всички домове в селището, носят богатствата новина, пеят песни и благославят. Стопаните ги посрещат и ги подаряват с храна, пари и ги черпят с вино.

Изключително любопитен и въздействащ е коледарският бит в Ямбол. Там коледарите, като се изключи че пеят и споделят благословии, играят. Техният танц се назовава ямболски буèнек. В българската памет съществуват три буèнека, и трите са свещени. Това са коледарският буèнек, изпълняван от ямболските коледари, лазарският буèнек, изпълняван от лазарките в Ямболско, и нестинарският буèнек, изпълняван от нестинарите, танцуващи върху огъня в Странджа.

Музиката на коледарския буèнек се извършва с гайда, само че може да се добавя от гъдулка и дудук. Мелодията е в размер 2/4, това е свещеният размер, който съответствува с ритъма на сърцето и довежда до транс. Неслучайно коледарите танцуват цяла нощ, без да усещат отмалялост.
Коледарската тайфа се назовава кљда. Състои се от 15 – 20 момци, които се държат за коланите си и не се пускат, до момента в който не завърши коледуването. В кљдата се съблюдават строги правила и припомня военен строй. В най-десния завършек на кљдата се намира „ бàшът “, който държи сабя в дясната си ръка и командва останалите коледари. За баш се избира най-опитният, който играе коледар най-малко от пет години. В най-левия край е „ куйрљкът “, най-младият от коледарите. Той носи в лявата си ръка особено омесен за обичая кравай.

С бъклица руйно вино

Кљдата е предвождана от „ станинùк “. Единствено той би трябвало да е женен мъж, с положително семейство. Станинùкът не се хваща с останалите коледари, а танцува настрана пред тях, като носи и бъклица с алено вино, с което понякога черпи дружината. Станинùкът се избира при започване на коледните пости от останалите коледари. От Никулден до Коледа всяка вечер коледарите се събират в дома на станинùка, където разучават песните, коледарските благословии и стъпките на буѓнека. Станинùкът ги посреща и черпи с вино. Зад кљдата върви маскиран мъж с дисаги през раменете. Това е „ котката “. Той мяука и носи даровете, които домакините дават на коледарите.

Всички коледари са обути с подковани ботуши, снабдени с шпори. Докато танцуват буѓнека, те заместват темп секцията в музикалния акомпанимент, а земята се тресе под краката им. На Бъдни вечер коледарите обикалят всички къщи. В предишното се е случвало, когато се срещнат две кљди, да възникне борба сред тях, по тази причина Ямбол е поделен сред коледарите на квартали. На другия ден, Коледа, кљдите се насочат към централния площад, където става нормалното коледарско надиграване, а станинùците се поздравяват и черпят с вино.
Според някои учени коледарският танц в Ямбол е заимстван от маршируващите казашки бойци при Освобождението. Обичаите търпят промени, развиват се. Възможно е такова огромно събитие като Освобождението на България да е оказало въздействие върху коледарите и те да го преповтарят като акт всякога, само че коледарската обредност е съхранила доста антична символика, която доближава до нашите дни като жива старост още от античните времена.
В Ямбол в предишното са казвали, че момче, което не е играло коледар, не може да се ожени, в случай че не е пило коледарско вино, не може да възмъжее.
Статията е оповестена в Списание 8, бр. 12/2023 г.