Френско-германски проект за реформа на ЕС с цел разширяване до 2030 г.
Според нов отчет на германско-френската работна група за институционалната промяна на Европейски Съюз, задачата на Европейски Съюз би трябвало да бъде да се приготви за разширение до 2030 година, което включва поредност от промени в работата на Европейския парламент, Съвета на Европейски Съюз и Европейската комисия. Страните кандидатки ще би трябвало да изпълнят политическите критерии за участие, в това число разрешаване на териториални разногласия и привеждане в сходство с външната политика на Европейски Съюз, и не би трябвало да има бърза процедура.
Работната група от специалисти, изготвила промените, започва през януари, с цел да направи рекомендации за институционални промени на Европейски Съюз. Процесът е иницииран от немския държавен министър по въпросите на Европа и климата Анна Люрман и френския държавен секретар по европейските въпроси Лоранс Бун.
Докладът на работната група, озаглавен „ Плаване в намерено море: Реформиране и разширение на Европейски Съюз за 21-ви век “, беше оповестен през днешния ден от " Политико ". Докладът е финализиран ден по-рано, въз основа на датата на корицата му.
„ Важно е държавните управления да решат да стартират процеса без повече закъснение. Някои промени могат да бъдат приложени в кратковременен проект без смяна на контракта в първата фаза от есента на 2023 година и преди европейските избори през 2024 година Реформите, които изискват смяна на контракта, би трябвало да бъдат прегледани през идващия институционален цикъл (2024-29 г.) “, предлагат специалистите.
Управление на процеса на разширение
В рамките на раздела за разширението на Европейски Съюз отчетът признава, че неотдавнашната промяна на процеса на разширение (през 2020 г.) може да е оказала влияние върху техническото равнище, само че не е основала мощен политически подтик в границите на политиките за разширение на Европейски Съюз.
„ За да си възвърне доверието, Европейски Съюз би трябвало да си сложи за цел да бъде подготвен за разширение до 2030 година и претендентите за присъединение би трябвало да работят за осъществяване на критериите за присъединение към Европейски Съюз на тази най-ранна дата за влизане... Новото политическо управление след европейските избори през 2024 година би трябвало изцяло да ангажират се с тази цел и процеса на промени, нужен за постигането й “, се показва в отчета.
Втората рекомендация е кръговете за присъединение да бъдат разграничени на по-малки групи страни („ регата “ - съревнование с яхти - бел. ред.) в цялостно сходство с метода, учреден на заслугите, и като се имат поради евентуалните двустранни спорове.
Що се отнася до квалификацията за присъединение, отчетът акцентира, че „ без значение от всяка нова еластичност в процеса на присъединение, сходството с политическите критерии за присъединение и правилата на Европейски Съюз е авансово изискване за присъединение към Европейски Съюз “.
Присъединяващите се страни би трябвало също по този начин да се съгласуват изцяло с общата външна политика и политика на сигурност на Европейски Съюз, по-специално неговата политика на наказания и правилата на Хартата на Организация на обединените нации.
„ От съображения за сигурност и непоклатимост страни с продължителни военни спорове не могат да се причислят към Европейски Съюз. Същото важи и за страни с териториален спор с друга страна кандидатка или страна членка на Европейски Съюз ”, се показва още в отчета.
Въпреки това се прибавя, че в случай че се ръководи добре, процесът на присъединение може да бъде средство за облекчение на напрежението и разрешаване на спорове сред страните кандидатки и затова би трябвало да се преглежда в тази светлина.
Докладът също по този начин предлага Европейски Съюз да даде повече техническа помощ за ускорение на вътрешните промени и за увеличение на административния потенциал и потенциала за асимилиране и че демократичната легитимност по време на целия развой би трябвало да бъде насърчавана посредством постоянен разговор сред Екологичен потенциал и националните парламенти както на държавите-членки, по този начин и на страните кандидатки.
Други правила на разширението включват тъждество – отменяне на бързото следене на избрани страни кандидатки – както и последователно нахлуване на страните кандидатки в политиките на Европейски Съюз и обратимост, в случай че дадена страна изпитва закъснение на критериите за присъединяване.
Подготвяне на институциите на Европейски Съюз за разширение
Според раздела от отчета, озаглавен „ Подготвяне на разширението на институциите на Европейски Съюз “, влизането на до 10 нови държави-членки ще промени радикално състава, структурата и процесите на взимане на решения във всички институции. Следователно ще би трябвало да се проведат институционални промени, с цел да се приготви разширението на Европейски Съюз.
Докладът предлага да се придържате към ограничаването от 751 или по-малко членове на Европейския парламент. Що се отнася до Съвета на Европейския съюз, отчетът предлага председателството на Съвета да бъде реформирано по два метода.
„ Първо, форматът на триото би трябвало да бъде уголемен до квинтет от пет ръководи, всяко от които обгръща половината от институционален цикъл. Това би разрешило установяване на по-дългосрочен дневен ред и съгласуване сред циклите на взимане на решения. В уголемен Европейски Съюз това също ще подсигурява, че всяка петорка има най-малко една по-голяма държава-членка с по-голям административен потенциал и опит, защото това ще ускори хоризонталните връзки сред държавите-членки “, се споделя в отчета.
Второ, ефикасното взимане на решения и вероятностите за по-нататъшно разширение също ще изискват промяна на разпоредбите за гласоподаване в Съвета.
„ Преди идващото разширение всички оставащи политически решения би трябвало да бъдат трансферирани от единогласие към гласоподаване с квалифицирано болшинство. Освен това, като се изключи Общата външна политика и политика на сигурност, това би трябвало да бъде съпроводено от цялостно взаимно взимане на решения с Европейския парламент “, предлага отчетът.
По-конкретно, що се отнася до разширението, отчетът предлага одобряването на всяка преговорна глава да бъде преместено на гласоподаване с квалифицирано болшинство (QMV), с цел да се рационализира процеса на разширение, само че окончателната ратификация на контракт за присъединение ще остане с единогласие.
Що се отнася до Европейската комисия, специалистите не виждат като вид запазването на логиката „ една държава-членка-един комисар “ без официална подчиненост в уголемен Европейски Съюз.
За да се отговори на законните опасения на държавите-членки във връзка с гласуването с квалифицирано болшинство и отбраната на националните ползи като съществени държавни пълномощия, отчетът предлага няколко метода за по-приемливо гласоподаване с квалифицирано болшинство, в това число наново балансиране на актуалните дялове на гласовете с квалифицирано болшинство по отношение на сегашната система от 55% от Държави-членки, представляващи 65 % от популацията на Европейски Съюз.
Една от опциите е да се понижи броят на Комисията до брой, подобаващ на две трети от държавата-членка. Друг вид, който отчетът предлага, е въвеждането на подчиненост в колегията на комисарите, тъй че половината гилдия да получи ролята на „ водещ комисар “, а другата половина като подобаващ комисар. Един водещ комисар и един комисар ще изградят един екип и ще работят върху едно и също портфолио. Ролите могат да бъдат заменени в междинния период (след 2,5 години).
Бъдеща интеграция в Европейски Съюз на четири разнообразни равнища
Според отчета не всички европейски страни ще желаят и/или могат да се причислят към Европейски Съюз в обозримо бъдеще и даже някои сегашни държави-членки може да предпочетат по-свободни форми на интеграция. Ето за какво специалистите предлагат да си представим бъдещето на европейската интеграция като четири обособени равнища, всяко с друг баланс на права и отговорности.
Вътрешният кръг ще се състои от страните, които желаят да вземат участие във форми на по-дълбока интеграция. Вторият кръг, Европейски Съюз, ще се състои от всички сегашни и бъдещи държави-членки, настоящи под актуалните пълномощия на Съюза.
Първото външно равнище – асоциирани членове – може да разреши усъвършенстване на другите форми на асоцииране със страните от Европейското икономическо пространство (ЕИП), Швейцария или даже Обединеното кралство, се показва в отчета. Основната област на присъединяване ще бъде единният пазар.
Второто външно равнище няма да включва никаква форма на интеграция със наложителни закони на Европейски Съюз или характерни условия за върховенството на закона и няма да разрешава достъп до единния пазар. Вместо това ще се концентрира върху геополитическото доближаване и политическото съдействие в области на политиката от взаимна значимост и приложимост, като сигурност, енергетика или политика в региона на околната среда и климата и така нататък
„ Институционалната основа на неотдавна основаната Европейска политическа общественост може да бъде усъвършенствана, с цел да обезпечи по-структурирано съдействие “, се споделя в отчета. /БГНЕС
