Възможно е да има хора с вродена резистенция към COVID-19
Според интернационалните специалисти генетичната устойчивост е извънредно потребно и към момента неизползвано оръжие в борбата на човечеството против COVID-19. Учени към този момент са разпознали гени, предоставящи естествена резистенция при други инфекции, в това число ХИВ и норовирус, и това би могло евентуално да ни даде по-добра опция да разберем COVID-19 и да разработим усъвършенствани способи за лекуване и ваксини.
Научният труд на експертите е оповестен на 18 октомври в. Той е основан на голямото количество информация, съществуваща досега, отдадена на обособените фактори, които вършат даден човек евентуално предразположен на по-тежко протичане на заболяването, както и на тези фактори, които могат да доведат до вродена устойчивост. Екипът показва няколко цели за бъдещо проучване и изготвя цялостна тактика за метода, по който това проучване би могло да се организира.
Както стана ясно в двайсет и втория месец от началото на пандемията от COVID-19, инфекциите варират извънредно – от асимптоматични до животозастрашаващи (с разнообразни степени на вариации сред двете). Някои прекарват заболяването леко, други са приети в болница, а трети не престават да страдат месеци след инфекцията. Степента на вторична офанзива - вероятността зараза да се появи измежду податливи хора в границите на избрана група - може да доближи до 70 % в някои семейства. Съществуват и многочислени случаи на хора, които устояват на инфекцията, макар че останалата част от фамилията им се разболява. В случая обаче не става дума за злоумишлен вирус, който избира единствено тези цели, които му харесват. Напротив, създателите на това ново изследване настояват, че тази клиничната вариабилност на COVID-19 може да се изясни с генетични фактори.
„ Нашето проучване се отнася до завладяващата мистерия на хората, които не се заразяват със SARS-CoV-2, макар че се излагат на вируса неведнъж и интензивно. Ние твърдим, че тези случаи са „ генетични “ и обясняваме по какъв тъкмо метод имаме намерение да разгадаем тази мистерия чрез човешката генетика “, споделя създателят на изследването доктор Андрас Н. Спаан пред IFLScience.
Първата от тези „ генетични “ аргументи, е свързани с вродената неустойчивост към вируса. Дефицитът на интерферони вид I (IFNs) да вземем за пример се асоциира с към 20% от сериозните случаи на COVID-19. IFN от вид I са протеини, които играят основна роля в антивирусния имунен отговор на организма, тъй че може би не е изненадващо, че вродените неточности в техните гени са свързани с тежкото протичане на COVID-19. Грешки на осем места в два гена IFN вид I са докладвани при 23 сериозно заболели хора от COVID Human Genetic Effort. Последващите изследвания демонстрират, че повече от 10 % от хората с тежък COVID-19 имат авансово съществуващи автоантитела против IFN от вид I, което в допълнение допуска, че неналичието на протеини може да усили податливостта на човек към зараза.
Що се отнася до вродената устойчивост, сега съществуват единствено три известни образеца -Plasmodium vivax, HIV-1 и норовирусни инфекции. Всички тези механизми съставляват недостиг на рецептори или корецептори, които патогенът експлоатира, с цел да навлезе в клетките гостоприемници. На фона на всичко това създателите допускат, че хората с нулева кръвна група, може да имат малко по-висока устойчивост. Кръвните групи ABO могат да играят директна роля в инфекцията, служейки като корецептори за SARS-CoV-2.
Други евентуално резистентни на SARS-CoV-2 гени включват и тези, свързани с ACE2 рецептора, който вирусът употребява при навлизането в клетките. Открита е рядка разновидност, която, наподобява, защищава от зараза (вероятно като редуцира експресията на ACE2). Същевременно е известно и, че разнообразни форми на рецептора се обвързват с шиповия протеин на вируса в друга степен.
Друг протеин, наименуван TMEM41B, също съставлява интерес за създателите. Той се употребява от флавивирусите (семейство от вируси, включващо денга, жълта тресчица и зика) за нахлуване в човешкото тяло. Тепърва ни следва да разберем повече за неговото влияние върху инфекциите от SARS-CoV-2. Знае се обаче, че той също играе роля при допускането на вируса в тялото. При флавивирусите алел, който се среща нормално у хора от източна и южна Азия, се свързва с по-нисък потенциал за поддръжката на зараза от флавивирус.
За да проучат тези евентуални цели, предоставящи резистенция, създателите оферират тактика от четири стъпки. В началото те ще се концентрират върху незаразените хора, живеещи в домакинство с човек със знаменателен COVID-19. Впоследствие ще проучат тези, които са били изложени на вируса и не са разполагали някаква персонална защитна екипировка. На трето място идват хората с негативен PCR тест и серологичен тест за антитела след излагане на вируса. На последно място – учените ще сравнят количеството на формираните Т-клетки (вид имунни клетки) в „ резистентните “ хора с тези на заразилите се. Всъщност сега се набират доброволци за въпросното изследване. Засега са се записали към 400 души.
Екипът се надява, че резултатите от това изследване ще спомогнат за основаването на нови лечения против COVID-19. „ Нашето проучване има капацитета да проправи пътя за основаването на рационално нови медикаменти, които блокират инфекцията от SARS-CoV-2 “, добавя Спаан пред IFLSccience.
„ Появата на вирусни разновидности, които частично могат да се изплъзнат на имунитета, е самобитно предизвестие, че най-вероятно COVID-19 ще продължи да бъде международен здравен проблем още много години. Предвид обстоятелството, че липсват съответни и ефикасни медикаменти за лекуването на COVID-19, потребността да разкрием механизмите на вродената устойчивост против зараза от SARS-CoV-2, е по-належаща от всеки път. “
Източник: IFLScience
