КНСБ: Проектобюджетът за 2019 година е най-добрият досега в управлението на Борисов
Според КНСБ проектобюджетът за 2019 година е най-хубавият до момента в ръководството на Борисов. Тази оценка за параметрите на бюджета направи водачът на КНСБ Пламен Димитров пред Координационния съвет на КНСБ. На него участва финансовият министър Владислав Горанов, който ще показа параметрите на плана за държавен бюджет за 2019 година пред членовете на Координационния съвет на КНСБ.
Нарастването на разноските в доста от перата е доста, като те могат да обезпечат положителни политики в обособените браншове, посоки и най-много едно обичайно повишаване на възнагражденията на към 440 хиляди, които получават своите заплати от бюджета на Републиката, сподели Пламен Димитров.
Общата оценка на КНСБ за консолидираната фискална стратегия е по-скоро положителна, сподели Димитров. Критиката на КНСБ по бюджета е, че рамката на бюджетите през всички тези години постоянно е била оптимистично занижавана като доходи и с общи старания преизпълнявана. Според Димитров ще се види същото и за бюджета идната година. Трите последни бюджета бяха преизпълнени - за 2016 година с близо милиард и половина, за предходната година близо 850 милиона, без значение, че беше заложен недостиг, за тази година се чака близо 600 милиона да приключи на плюс още веднъж при заложен недостиг. Дефицитът за идната година от половин % по отношение на Брутният вътрешен продукт, от КНСБ преглеждат като непретенциозен буфер, поради нуждата от повече разноски в много системи, означи Димитров.
В проекта за идната година виждаме близо 4,6 милиарда лв. повече доходи, които ще събере бюджета идната година по отношение на предстоящото осъществяване, и това не може да не е добра вест, разяснява Димитров. От тези 4,6 милиарда, малко повече от половината са от налози, като за това има разнообразни оценки - дали събираме налозите по най-справедливия метод, означи Димитров. Оценката на КНСБ постоянно е била, че не се събират заслужено - директните налози в България ще набъбнат с към половин милиард за идната година, като от тяхното систематизиране 60 % ще плащаме ние, а 40 % - бизнесът, разяснява водачът на КНСБ. Той уточни, че във всички страни на Европейски Съюз бизнесът заплаща в пъти повече от налозите върху прихода. По думите на Димитров това, че ще платим близо 4 милиарда налози за идната година, а бизнесът два милиарда и 600 -700 милиона е въпрос, който би трябвало да стои на вниманието при данъчните политики.
За КНСБ растежът на осигурителните вноски е добра вест - близо един милиард повече се чака да бъдат събрани от Национална агенция за приходите, като по този метод ще бъдат вероятни политиките по разходната част.
КНСБ още през юни месец изиска над милиард нарастване на разноските за заплати в бюджетните системи за 2019 година, напомни Пламен Димитров. В плана на бюджет се виждат към 900 милиона повече средства за личен състав, по тази причина отразеното в бюджетната рамка е близо до настояванията на синдиката.
Различията в данъчната политика остават - от КНСБ са срещу плоския налог и считат, че той би трябвало да бъде модернизиран с въвеждането на необлагаем най-малко.
Димитров напомни и заложеното нарастване на оптималния застрахователен приход на 3000 лв., което по думите му не е самоцелна стъпка, която цели да накаже младите IT експерти, а назад - на тези 135 хиляди души, които получават приход над 2600 лв., се дават благоприятни условия за повече права от цялата осигурителна система. Подигането на тавана на оптималния приход, освен прави допустимо повишаването на тавана на пенсиите на 1200 лв., само че и генерира спомагателни права, сподели Димитров. Хората ще заплащат с към 50 лв. повече вноски, като една пета от тези 50 лв. отиват при самостоятелната им пенсионна партида.
Вицепремиерът Валери Симеонов твърди, че налозите се усилват, те не се усилват - усилват се вноските и правата на хората, разяснява Пламен Димитров.
В разходната част на бюджета - в тези повече от 5, 8 милиарда лв. по отношение на предстоящото осъществяване за 2018, които ще бъдат направени за идната година, с изключение на заплатите, имаме с към милиард и двеста милиона повече разноски в общественото обезпечаване, сподели Димитров. Той направи разбивка, че това е половин милиард за пенсии, половин милиард за здраве и към двеста милиона за обществени помощи и компенсации. Това не може да не е добра вест, прави допустимо повишаване на междинната пенсия с 6, 2 % за идната година. 41 хиляди ще получат действителните си пенсии, а за нито едни българки служащ, който работи в изискванията на трета категория, няма да има таван, тъй като сега най-високата изчислена пенсия е 1100 лв.. Около 20 хиляди души ще останат с орязани пенсии, най-вече категорийни служащи в областта на промишлеността, някои в силовите ведомства.
Стабилизира се пенсионната система и това би трябвало да ни радва - за първи път прехвърлянето от републиканския бюджет към ДОО пада под 4 милиарда и това е към една трета от общите разноски за обществено обезпечаване, сподели Димитров. Бюджетът залага обичайно повишаване на приходите, само че КНСБ ще продължи да упорства за по-високи нараствания 15-20 % в културата, в домовете, в някои елементи от опазването на здравето, науката, театралните изкуства и други, съобщи водачът на КНСБ.
Нарастването на разноските в доста от перата е доста, като те могат да обезпечат положителни политики в обособените браншове, посоки и най-много едно обичайно повишаване на възнагражденията на към 440 хиляди, които получават своите заплати от бюджета на Републиката, сподели Пламен Димитров.
Общата оценка на КНСБ за консолидираната фискална стратегия е по-скоро положителна, сподели Димитров. Критиката на КНСБ по бюджета е, че рамката на бюджетите през всички тези години постоянно е била оптимистично занижавана като доходи и с общи старания преизпълнявана. Според Димитров ще се види същото и за бюджета идната година. Трите последни бюджета бяха преизпълнени - за 2016 година с близо милиард и половина, за предходната година близо 850 милиона, без значение, че беше заложен недостиг, за тази година се чака близо 600 милиона да приключи на плюс още веднъж при заложен недостиг. Дефицитът за идната година от половин % по отношение на Брутният вътрешен продукт, от КНСБ преглеждат като непретенциозен буфер, поради нуждата от повече разноски в много системи, означи Димитров.
В проекта за идната година виждаме близо 4,6 милиарда лв. повече доходи, които ще събере бюджета идната година по отношение на предстоящото осъществяване, и това не може да не е добра вест, разяснява Димитров. От тези 4,6 милиарда, малко повече от половината са от налози, като за това има разнообразни оценки - дали събираме налозите по най-справедливия метод, означи Димитров. Оценката на КНСБ постоянно е била, че не се събират заслужено - директните налози в България ще набъбнат с към половин милиард за идната година, като от тяхното систематизиране 60 % ще плащаме ние, а 40 % - бизнесът, разяснява водачът на КНСБ. Той уточни, че във всички страни на Европейски Съюз бизнесът заплаща в пъти повече от налозите върху прихода. По думите на Димитров това, че ще платим близо 4 милиарда налози за идната година, а бизнесът два милиарда и 600 -700 милиона е въпрос, който би трябвало да стои на вниманието при данъчните политики.
За КНСБ растежът на осигурителните вноски е добра вест - близо един милиард повече се чака да бъдат събрани от Национална агенция за приходите, като по този метод ще бъдат вероятни политиките по разходната част.
КНСБ още през юни месец изиска над милиард нарастване на разноските за заплати в бюджетните системи за 2019 година, напомни Пламен Димитров. В плана на бюджет се виждат към 900 милиона повече средства за личен състав, по тази причина отразеното в бюджетната рамка е близо до настояванията на синдиката.
Различията в данъчната политика остават - от КНСБ са срещу плоския налог и считат, че той би трябвало да бъде модернизиран с въвеждането на необлагаем най-малко.
Димитров напомни и заложеното нарастване на оптималния застрахователен приход на 3000 лв., което по думите му не е самоцелна стъпка, която цели да накаже младите IT експерти, а назад - на тези 135 хиляди души, които получават приход над 2600 лв., се дават благоприятни условия за повече права от цялата осигурителна система. Подигането на тавана на оптималния приход, освен прави допустимо повишаването на тавана на пенсиите на 1200 лв., само че и генерира спомагателни права, сподели Димитров. Хората ще заплащат с към 50 лв. повече вноски, като една пета от тези 50 лв. отиват при самостоятелната им пенсионна партида.
Вицепремиерът Валери Симеонов твърди, че налозите се усилват, те не се усилват - усилват се вноските и правата на хората, разяснява Пламен Димитров.
В разходната част на бюджета - в тези повече от 5, 8 милиарда лв. по отношение на предстоящото осъществяване за 2018, които ще бъдат направени за идната година, с изключение на заплатите, имаме с към милиард и двеста милиона повече разноски в общественото обезпечаване, сподели Димитров. Той направи разбивка, че това е половин милиард за пенсии, половин милиард за здраве и към двеста милиона за обществени помощи и компенсации. Това не може да не е добра вест, прави допустимо повишаване на междинната пенсия с 6, 2 % за идната година. 41 хиляди ще получат действителните си пенсии, а за нито едни българки служащ, който работи в изискванията на трета категория, няма да има таван, тъй като сега най-високата изчислена пенсия е 1100 лв.. Около 20 хиляди души ще останат с орязани пенсии, най-вече категорийни служащи в областта на промишлеността, някои в силовите ведомства.
Стабилизира се пенсионната система и това би трябвало да ни радва - за първи път прехвърлянето от републиканския бюджет към ДОО пада под 4 милиарда и това е към една трета от общите разноски за обществено обезпечаване, сподели Димитров. Бюджетът залага обичайно повишаване на приходите, само че КНСБ ще продължи да упорства за по-високи нараствания 15-20 % в културата, в домовете, в някои елементи от опазването на здравето, науката, театралните изкуства и други, съобщи водачът на КНСБ.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ