Познавате ли симптомите на депресията?
Според проучвания в разнообразни страни у жителите на огромните градове по-често се демонстрират признаци на меланхолия и те по-често са застрашени от заболяването в една или друга степен. Причините за по-високата периодичност на депресивни положения при градското население са осведомителният звук, гневният темп на работа и живот, желанието да се получи “всичко и веднага” във всяка сфера на живот… Те обаче водят след себе си отмалялост, апатия, незаинтересованост или изострена сензитивност и нервност . Разбира се, не би трябвало да се мисли, че депресията се демонстрира с явни признаци. Най-често те са мъчно забележими, а от време на време остават и незабелязани.
Важно е обаче да се познават типичните признаци на депресията, тъй като дружно със сърдечно-съдовите болести тя става все по-разпространено страдалчество при актуалния човек. От меланхолия страдат милиони хора, а съгласно разнообразни проучвания 20 на 100 от популацията в развитите страни са с меланхолия. Тя е съществено заболяване, което носи страдалчество освен на болния, а и на неговите близки. Заради незадоволителното познаване на симптоматиката й постоянно не се търси лекарска помощ или се търси едвам в тежката степен на депресията, когато оправянето с нея е по-трудно и изисква повече време. През последните две-три десетилетия Световната здравна организация и здравните органи в развитите страни поставят старания за по-добра осведоменост за болестта и за неговото лекуване.
Проявите на депресията са разнородни, само че е добре да се познават най-типичните признаци, които могат да подскажат, че непосредствен човек е в меланхолия и би трябвало да се търси профилирана помощ.
Изолацията е една от деянията на заболяването. Потиснатостта, паниката, самообвиненията карат хората да се усамотяват, с цел да се ориентират в себе си и в страстите си. Ако човек внезапно стане затворен и колеблив или пък под напрежение и раздразним, изцяло е допустимо да е в меланхолия.
Болестта изтощава . Затова хората, които непрекъснато се самоанализират в опити да схванат какво става с живота им, се оплакват от отмалялост. Депресивното положение изсмуква огромна част от силата на болния и за решаването на ежедневни или значими задания не му остават сили. Умората води до нарушение на съня, до смяна на структурата и дълбочината му, постоянно и до бодърствуване. Проблемите със съня пък способстват за задълбочаване на депресията.
Липсата на мотивация постоянно не е просто смяна на навиците, а признак на меланхолия. Точен до пунктуалност сътрудник, надали ще стартира постоянно да закъснява за оперативки. Депресираните хора губят мотивация освен за работа, а и с цел да станат заран от леглото, да си измият зъбите, да излязат от вкъщи си. Продължителното отвращение за каквато и да е активност е поведенческа демонстрация, на която би трябвало да се обърне внимание.
Рязка смяна на темперамента у постоянно спокоен и положителен човек в тъкмо противоположната посока също е признак, заслужаващи внимание. Нервниченето му, озлоблението му, безсмислените му разногласия и опитите му да наложи гледната си точка за каквото и да е на всеки, който не е склонен с него, е сигнал, че той може да страда от меланхолия. Болестта е стрес, който може да докара до усилване или намаляване на прочувствените прояви. Ако индивидът стане равнодушен и спре да реагира на протичащото се край него, възприемайки всичко като нещо в реда на нещата, значи депресията го изсмуква прочувствено.
Промяна на външния тип - внезапното намаляване или напълняване без рационално пояснение за това е външна демонстрация за смяна в хранителното държание на индивида. Депресивните настроения постоянно са придружени от анорексията, булимията и орторексията поради нереалистична визия за външния тип, вманиачаване в управление на тежестта и в здравословното хранене. Към смяната на външния тип може да се причислят и занемаряването на личния външен тип и на облеклото. Последните са сигурен признак за меланхолия при хора, които постоянно са се поддържали и са се стремели да вършат положително усещане на близките.
Симптом на меланхолия е и неналичието на интерес към секса , въпреки че отводът от полова непосредственост може да е разследване от доста и разнообразни аргументи. Все отново половата дисфункция, съчетана с чести промени в настроението, е сигурен признак за депресивно положение. Защото човешкият мозък има директна връзка с половата система на индивида. Влечението към колегата се ражда в мозъка и оттова посредством невротрансмитерите се предава към половите органи с притока на кръв към тях. При депресирания човек невротрансмитерите не могат дейно да предават “информацията”. Неустановената и нелекувана меланхолия постоянно води до отчуждаване на сътрудниците и трансформира интимната им непосредственост в комплицирана задача, която може да задълбочи депресията.
Важно е да се знае, че тези прояви са признаци за депресивно положение, в случай че най-малко една от тях продължава най-малко месец . Тогава би трябвало да се търси профилирана психическа или психиатрична помощ. Защото постоянно депресията се възприема и от болните, и от околните им, и от близките като податливост към смяна на настроенията, като тежък темперамент или като соматично заболяване поради някои нейни физиологични прояви. Докато се лекуват тези прояви, заболяването се задълбочава, а когато болният стигне до психиатъра към този момент е с тежки хронични признаци на меланхолия.
Често хората се опасяват да потърсят помощ при експерт по психологични разстройства поради терзания от вероятни обществени ограничавания - диспансеризация, възбрана да карат автомобил, да пътуват в чужбина. Заради опасения от отношението на близките, в случай че схванат, че се лекуват при психиатър. Дори поради опасения от отрицателно въздействие на медикаментозното лекуване на болестта.
Депресията е съществено заболяване, за лекуването на което е нужна помощта на експерти психиатри. Защото колкото по-рано се сложи диагнозата и стартира вярното лекуване на заболяването, толкоз по-големи са възможностите за справяне с нея и излекуване. За да не се стигне до цикличност на депресивните положения и до тежка степен на меланхолия, която постоянно е съпроводена с готовност у болния да постави завършек на живота си.
Важно е обаче да се познават типичните признаци на депресията, тъй като дружно със сърдечно-съдовите болести тя става все по-разпространено страдалчество при актуалния човек. От меланхолия страдат милиони хора, а съгласно разнообразни проучвания 20 на 100 от популацията в развитите страни са с меланхолия. Тя е съществено заболяване, което носи страдалчество освен на болния, а и на неговите близки. Заради незадоволителното познаване на симптоматиката й постоянно не се търси лекарска помощ или се търси едвам в тежката степен на депресията, когато оправянето с нея е по-трудно и изисква повече време. През последните две-три десетилетия Световната здравна организация и здравните органи в развитите страни поставят старания за по-добра осведоменост за болестта и за неговото лекуване.
Проявите на депресията са разнородни, само че е добре да се познават най-типичните признаци, които могат да подскажат, че непосредствен човек е в меланхолия и би трябвало да се търси профилирана помощ.
Изолацията е една от деянията на заболяването. Потиснатостта, паниката, самообвиненията карат хората да се усамотяват, с цел да се ориентират в себе си и в страстите си. Ако човек внезапно стане затворен и колеблив или пък под напрежение и раздразним, изцяло е допустимо да е в меланхолия.
Болестта изтощава . Затова хората, които непрекъснато се самоанализират в опити да схванат какво става с живота им, се оплакват от отмалялост. Депресивното положение изсмуква огромна част от силата на болния и за решаването на ежедневни или значими задания не му остават сили. Умората води до нарушение на съня, до смяна на структурата и дълбочината му, постоянно и до бодърствуване. Проблемите със съня пък способстват за задълбочаване на депресията.
Липсата на мотивация постоянно не е просто смяна на навиците, а признак на меланхолия. Точен до пунктуалност сътрудник, надали ще стартира постоянно да закъснява за оперативки. Депресираните хора губят мотивация освен за работа, а и с цел да станат заран от леглото, да си измият зъбите, да излязат от вкъщи си. Продължителното отвращение за каквато и да е активност е поведенческа демонстрация, на която би трябвало да се обърне внимание.
Рязка смяна на темперамента у постоянно спокоен и положителен човек в тъкмо противоположната посока също е признак, заслужаващи внимание. Нервниченето му, озлоблението му, безсмислените му разногласия и опитите му да наложи гледната си точка за каквото и да е на всеки, който не е склонен с него, е сигнал, че той може да страда от меланхолия. Болестта е стрес, който може да докара до усилване или намаляване на прочувствените прояви. Ако индивидът стане равнодушен и спре да реагира на протичащото се край него, възприемайки всичко като нещо в реда на нещата, значи депресията го изсмуква прочувствено.
Промяна на външния тип - внезапното намаляване или напълняване без рационално пояснение за това е външна демонстрация за смяна в хранителното държание на индивида. Депресивните настроения постоянно са придружени от анорексията, булимията и орторексията поради нереалистична визия за външния тип, вманиачаване в управление на тежестта и в здравословното хранене. Към смяната на външния тип може да се причислят и занемаряването на личния външен тип и на облеклото. Последните са сигурен признак за меланхолия при хора, които постоянно са се поддържали и са се стремели да вършат положително усещане на близките.
Симптом на меланхолия е и неналичието на интерес към секса , въпреки че отводът от полова непосредственост може да е разследване от доста и разнообразни аргументи. Все отново половата дисфункция, съчетана с чести промени в настроението, е сигурен признак за депресивно положение. Защото човешкият мозък има директна връзка с половата система на индивида. Влечението към колегата се ражда в мозъка и оттова посредством невротрансмитерите се предава към половите органи с притока на кръв към тях. При депресирания човек невротрансмитерите не могат дейно да предават “информацията”. Неустановената и нелекувана меланхолия постоянно води до отчуждаване на сътрудниците и трансформира интимната им непосредственост в комплицирана задача, която може да задълбочи депресията.
Важно е да се знае, че тези прояви са признаци за депресивно положение, в случай че най-малко една от тях продължава най-малко месец . Тогава би трябвало да се търси профилирана психическа или психиатрична помощ. Защото постоянно депресията се възприема и от болните, и от околните им, и от близките като податливост към смяна на настроенията, като тежък темперамент или като соматично заболяване поради някои нейни физиологични прояви. Докато се лекуват тези прояви, заболяването се задълбочава, а когато болният стигне до психиатъра към този момент е с тежки хронични признаци на меланхолия.
Често хората се опасяват да потърсят помощ при експерт по психологични разстройства поради терзания от вероятни обществени ограничавания - диспансеризация, възбрана да карат автомобил, да пътуват в чужбина. Заради опасения от отношението на близките, в случай че схванат, че се лекуват при психиатър. Дори поради опасения от отрицателно въздействие на медикаментозното лекуване на болестта.
Депресията е съществено заболяване, за лекуването на което е нужна помощта на експерти психиатри. Защото колкото по-рано се сложи диагнозата и стартира вярното лекуване на заболяването, толкоз по-големи са възможностите за справяне с нея и излекуване. За да не се стигне до цикличност на депресивните положения и до тежка степен на меланхолия, която постоянно е съпроводена с готовност у болния да постави завършек на живота си.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ