Според Евангелието Христос се ражда в град Витлеем, провинция Юдея.

Според Евангелието Христос се ражда в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва невероятна светлина и ангел възвестява, че на света е пристигнал Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.

Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, отдадени на зимното слънцестоене (от думата " календе " ). До IV век в Календара на православната черква няма празник, отдаден на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едвам в IV-V в. под въздействие на античните езически вярвания. Именно в дните сред 17 и 23 декември представителите на остарялата религия в Рим чествали господ Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и успеха му над тъмнината.

Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространяване на християнската вяра, раждането на слънчевия Бог било обвързвано със символичното име-определение, обещано на Христос като " слънце на правдата ". Постепенно Богът на слънцето се разпознава със слънцето на правдата - Христос, а рождения ден на езическия господ се трансформира в негово рождество. През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един детайл, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, с цел да освети хората и тяхното царство.

С идването си той донася парченце от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същина (светлината, знанието, чистотата, истината).Народната традиция е обвързвана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им стартира от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, основават се коледарските групи, дефинира се лидера на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят " шарени тояги ".

Времето за коледуване е строго несъмнено от традицията - от среднощ до изгрев слънце на Коледа. В националните показа тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Коледарите обхождат домовете, като потеглят постоянно в източна посока. Във всеки дом извършват песни за възхвала на стопаните и доброжелание. Стопанинът кани към трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а след това момата ги подарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, фасул, брашно, вино и други

След като си разпределят краваите, останалите артикули коледарите разпродават, а събраните средства подаряват на бедните, църквата, на учебното заведение или читалището. Всички вървят на черква. Прави се обичайното общоселско хоро. На Рождество Христово свършват постите и обядът е благословен и доста богат. На него наложително се сервира баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и други Основните ястия през този и идващите са приготвени от свинско месо.

Днес имен ден честват всички с имената: Божидар, Божидара, Божан, Божана, Божин, Божил, Емил, Емилия, Емануил, Емануела, Звезда, Звезделина, Звезделин, Звездан, Звездьо, Ицо, Кристиян, Кристиан, Криси, Хриси, Христа, Христина, Кристина, Кристиана, Младен, Младена, Радослав, Радослава, Радомир, Радомира, Радостин, Радостина, Радина, Райко, Радко, Христо, Християн, Христин, Христофор.

тагове име имен ден празник коледа рождество