Защо днес живеем по-дълго, но не сме по-здрави
Според специалисти доста сериозен проблем в научните среди през днешния ден е така наречен метазатластяване
" ПанЕвропа - България " показа отчета " не(?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ " за рисковите фактори за здравето и рекомендации за намаляването на вредата от тях. Това стана в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция.
Президентът на " ПанЕвропа - България " Гергана Паси уточни, че в отговор на лавинообразните рецесии, с които се научихме да живеем - здравна, обществена, икономическа, политическа, сякаш здравната отстъпва на другите, които изискват незабавни решения през днешния ден и в този момент, без значение дали ще приказваме за войната в Украйна или за неспособността да сътворяваме държавни управления. Тя обаче добави, че без здравната тематика, всички други мъчно могат да намерят позволение, тъй като няма решение на огромните рецесии без крепко общество.
Докладът е формиран от екип от одобрени специалисти от сферата на науката и стопанската система. Целта е да се изследва и изясни на понятен език за какво България е в черната статистика със страни с максимален брой смъртни случаи от КОВИД-пандемията.
Според Паси нездравословните привички имат пандемичен мащаб. Това са привички, които са ясно изразени в българското общество и са свързани с нездравословното хранене, с несъразмерната приложимост на алкохол, с тютюнопушене и с цифрови зависимости. Специалистите се пробват да погледнат на тези проблеми през призмата на стопанската система и да схванат каква цена заплаща обществото, като не се оправя с тях превантивно. Невъзможността да разгадаем тези прболеми изисква нови форми на основаване на политически и стопански решения, свързани с понижаване на нездравословното им влияние.
Тя означи, че това е покана за диалог към всички заинтригувани - политици, бизнес, общество. Паси добави, че организацията ще среща с тематиката всеки министър на опазването на здравето, без значение какъв брой живот ще има държавното управление, в което е. Целта им е по този метод да поддържат тематиката гореща. Ще каним настоятелно бизнеса във всичките му разновидности да способства за намаляването на вредите от тези рискови фактори, означи още Паси.
Доц. Милена Георгиева, която е от екипа на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология при Българска академия на науките, означи, че в отчета огромно място се отделя на нездравословното хранене. По думите ѝ храната е мощен епигенетичен модулатор, защото е източник освен на нужните детайли за поддържане на нашето тяло и сила, само че и на тези дейни биомолекули, които могат да трансформират изявата на нашата генетика.
По думите ѝ главната цел на екипа е да опита да отговори посредством мултидисциплинарен взор на въпроса за какво през днешния ден живеем по-дълго, само че не сме по-здрави. Тя сподели, че в КОВИД-пандемията множеството от хората, които изгубиха живота си, бяха със съпътстващи хронични незаразни болести. По думите ѝ обаче това са болести, които през днешния ден могат да се управляват с смяна на метода на живот.
В отчета създателите се пробват да дадат отговор на въпроса за ограниченията и методите за понижаване на вредата от тези фактори, които въздействат неподходящо върху здравето ни и вършат това през светлината на молекулярната биология, генетика и епигенетика, на фармакология и токсикология, на логика на психиката и здравна стопанска система.
Един от рисковите фактори, посочен в документа, е затлъстяването. Според доцент Георгиева доста сериозен проблем в научните среди през днешния ден е така наречен метазатластяване. Това е значим взор върху затластяването като сложен проблем, който е вследствие на всички опасности фактори, които се преглеждат и в този отчет - затънал метод на живот, нездравословно хранене, цифрови зависимости, нездравословни привички като тютюнопушене и несъразмерна приложимост на алкохол.
Екипът преглежда проблемите и през призмата на здравната стопанска система и по какъв начин подобряването на здравето на индивида се отразява и на икономическите разноски, на натоварването на здравната система на обществото, даже на фамилията.
Това, което реализираме с отчета, е да осведомяваме за това какво е наличието на алкохол, какви са храните, какво е отношението на другите рискови фактори, с цел да може всеки осведомено да направи избор за това по какъв начин и по какъв метод да третира тялото си, сподели още тя.
Според проф. Георги Момеков, ръководител на Българското научно сдружение по фармация и началник на катедра " Фармакология, фармакотерапия и токсикология " при Фармацевтичния факултет на МУ-София, злоупотребата с алкохол безспорно е голям проблем. Той е една от аргументите за ножицата сред мъжката и женската предстояща дълготрайност на живота в Източна Европа, добави проф. Момеков.
Трябва да поговорим като общество дали алкохолът е цел на живота ни или по-скоро е един катализатор на положително въодушевление, сподели той. Според него е въпрос на модулация на щастието да намерим метод да се забавляваме, без да си вредим - с по-малко алкохол можем да реализираме по-хубави резултати.
Психологът Детелина Стаменова приказва за все по-сериозните проблеми с цифровите устройства. Те не предизвикват психологични разстройства, само че карат хората, които имат някакъв вид проблематични чувства сега, да страдат по-силно, означи тя. Тя уточни, че този проблем е изключително настоящ във връзка с децата. От огромните и от тяхното държание във връзка с създаваните у децата им привички за живот зависи по какъв начин дребните ще преминат във етапа на зрелостта си, добави тя.
Проблемът с тези устройства е сходен на този с храната - както има " джънк " храна, по този начин има и " джънк " свободно време, което от ден на ден използваме, сподели тя. Ние знаем, че ще има нездравословна храна, алкохол, екрани, въпросът е по какъв метод може да се помогне посредством регулации на елементарния жител да живее добре, сподели Стаменова. Според нея работа на страната и бизнеса е да основат регулации или най-малко понижаване на нашето включване в мрежите.
Икономистът Аркади Шарков уточни, че положението на стопанската система е директно обвързвано с потреблението на разнообразни по тип нездравословни артикули. Той добави, че при предходната рецесия има директна корелация сред безработицата, ниския стопански растеж и използването на тютюн и алкохолни произведения. Шарков показа проучване за пропуснатите изгоди в резултат на тютюневи произведения за 2019 година, които са 4,4 милиарда лева директни загуби за българската стопанска система. Това е към 3,8 - 3,9 % от Брутният вътрешен продукт, сподели още той.
" ПанЕвропа - България " показа отчета " не(?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ " за рисковите фактори за здравето и рекомендации за намаляването на вредата от тях. Това стана в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция.
Президентът на " ПанЕвропа - България " Гергана Паси уточни, че в отговор на лавинообразните рецесии, с които се научихме да живеем - здравна, обществена, икономическа, политическа, сякаш здравната отстъпва на другите, които изискват незабавни решения през днешния ден и в този момент, без значение дали ще приказваме за войната в Украйна или за неспособността да сътворяваме държавни управления. Тя обаче добави, че без здравната тематика, всички други мъчно могат да намерят позволение, тъй като няма решение на огромните рецесии без крепко общество.
Докладът е формиран от екип от одобрени специалисти от сферата на науката и стопанската система. Целта е да се изследва и изясни на понятен език за какво България е в черната статистика със страни с максимален брой смъртни случаи от КОВИД-пандемията.
Според Паси нездравословните привички имат пандемичен мащаб. Това са привички, които са ясно изразени в българското общество и са свързани с нездравословното хранене, с несъразмерната приложимост на алкохол, с тютюнопушене и с цифрови зависимости. Специалистите се пробват да погледнат на тези проблеми през призмата на стопанската система и да схванат каква цена заплаща обществото, като не се оправя с тях превантивно. Невъзможността да разгадаем тези прболеми изисква нови форми на основаване на политически и стопански решения, свързани с понижаване на нездравословното им влияние.
Тя означи, че това е покана за диалог към всички заинтригувани - политици, бизнес, общество. Паси добави, че организацията ще среща с тематиката всеки министър на опазването на здравето, без значение какъв брой живот ще има държавното управление, в което е. Целта им е по този метод да поддържат тематиката гореща. Ще каним настоятелно бизнеса във всичките му разновидности да способства за намаляването на вредите от тези рискови фактори, означи още Паси.
Доц. Милена Георгиева, която е от екипа на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология при Българска академия на науките, означи, че в отчета огромно място се отделя на нездравословното хранене. По думите ѝ храната е мощен епигенетичен модулатор, защото е източник освен на нужните детайли за поддържане на нашето тяло и сила, само че и на тези дейни биомолекули, които могат да трансформират изявата на нашата генетика.
По думите ѝ главната цел на екипа е да опита да отговори посредством мултидисциплинарен взор на въпроса за какво през днешния ден живеем по-дълго, само че не сме по-здрави. Тя сподели, че в КОВИД-пандемията множеството от хората, които изгубиха живота си, бяха със съпътстващи хронични незаразни болести. По думите ѝ обаче това са болести, които през днешния ден могат да се управляват с смяна на метода на живот.
В отчета създателите се пробват да дадат отговор на въпроса за ограниченията и методите за понижаване на вредата от тези фактори, които въздействат неподходящо върху здравето ни и вършат това през светлината на молекулярната биология, генетика и епигенетика, на фармакология и токсикология, на логика на психиката и здравна стопанска система.
Един от рисковите фактори, посочен в документа, е затлъстяването. Според доцент Георгиева доста сериозен проблем в научните среди през днешния ден е така наречен метазатластяване. Това е значим взор върху затластяването като сложен проблем, който е вследствие на всички опасности фактори, които се преглеждат и в този отчет - затънал метод на живот, нездравословно хранене, цифрови зависимости, нездравословни привички като тютюнопушене и несъразмерна приложимост на алкохол.
Екипът преглежда проблемите и през призмата на здравната стопанска система и по какъв начин подобряването на здравето на индивида се отразява и на икономическите разноски, на натоварването на здравната система на обществото, даже на фамилията.
Това, което реализираме с отчета, е да осведомяваме за това какво е наличието на алкохол, какви са храните, какво е отношението на другите рискови фактори, с цел да може всеки осведомено да направи избор за това по какъв начин и по какъв метод да третира тялото си, сподели още тя.
Според проф. Георги Момеков, ръководител на Българското научно сдружение по фармация и началник на катедра " Фармакология, фармакотерапия и токсикология " при Фармацевтичния факултет на МУ-София, злоупотребата с алкохол безспорно е голям проблем. Той е една от аргументите за ножицата сред мъжката и женската предстояща дълготрайност на живота в Източна Европа, добави проф. Момеков.
Трябва да поговорим като общество дали алкохолът е цел на живота ни или по-скоро е един катализатор на положително въодушевление, сподели той. Според него е въпрос на модулация на щастието да намерим метод да се забавляваме, без да си вредим - с по-малко алкохол можем да реализираме по-хубави резултати.
Психологът Детелина Стаменова приказва за все по-сериозните проблеми с цифровите устройства. Те не предизвикват психологични разстройства, само че карат хората, които имат някакъв вид проблематични чувства сега, да страдат по-силно, означи тя. Тя уточни, че този проблем е изключително настоящ във връзка с децата. От огромните и от тяхното държание във връзка с създаваните у децата им привички за живот зависи по какъв начин дребните ще преминат във етапа на зрелостта си, добави тя.
Проблемът с тези устройства е сходен на този с храната - както има " джънк " храна, по този начин има и " джънк " свободно време, което от ден на ден използваме, сподели тя. Ние знаем, че ще има нездравословна храна, алкохол, екрани, въпросът е по какъв метод може да се помогне посредством регулации на елементарния жител да живее добре, сподели Стаменова. Според нея работа на страната и бизнеса е да основат регулации или най-малко понижаване на нашето включване в мрежите.
Икономистът Аркади Шарков уточни, че положението на стопанската система е директно обвързвано с потреблението на разнообразни по тип нездравословни артикули. Той добави, че при предходната рецесия има директна корелация сред безработицата, ниския стопански растеж и използването на тютюн и алкохолни произведения. Шарков показа проучване за пропуснатите изгоди в резултат на тютюневи произведения за 2019 година, които са 4,4 милиарда лева директни загуби за българската стопанска система. Това е към 3,8 - 3,9 % от Брутният вътрешен продукт, сподели още той.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ