„Репортери без граници“: Обществената телевизия в България отразяваше пристрастно изборите. Необходими са спешни мерки
Според, Българска национална телевизия не извърши отговорностите си като социална телевизия, като даде повече ефирно време на ГЕРБ, ръководещата партия в България до предишния април, регистрират от „ Репортери без граници “.
„ По БНТ1, по време на утринните и вечерните вести в праймтайма, всички участници в изборите получиха общо 28 минути, които значително бяха съсредоточени върху ГЕРБ (17 минути), основно с позитивен звук “, се споделя в отчета на ОССЕ.
Неуспехът на Българска национална телевизия да съблюдава неутралитет и тъждество в представянето на конкуриращите се политически партии беше още по-нагъл, тъй като малко след парламентарните избори, извършени на 4 април, тогава държавното управление на премиера Бойко Борисов отпусна еквивалента на спомагателни 10 милиона евро на телевизионния оператор за покриване на насъбраните си задължения. Някои от събеседниците, с които ОССЕ беседва „ възприемат това систематизиране като премия за удобната публицистична политика “, се отбелязва в отчета.
Пристрастието на Българска национална телевизия провокира конфликт сред министъра на културата Велислав Минеков и генералния шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков, политически назначен, който е бил програмен шеф в крайнодясната политическа партия на телевизионния канал „ Атака “. Минеков прикани за оставката на Кошлуков с претекста, че Българска национална телевизия е нарушила закона, като е подкрепила ГЕРБ и като държавно образувание е заплашила националната сигурност.
След това, на 28 юни, Ивелина Димитрова подаде оставка като член на Съвета за електронни медии (CEM), регулатор на медиите, като съобщи, че се е оказала безсилна да направи нещо във връзка с медийните пристрастия преди изборите. „ Личните офанзиви не съумяват да основат атмосфера, насърчаваща търсенето на отговори на въпроси, които обществото чака “, сподели тя.
Липсата на самостоятелност от страна на Българска национална телевизия се усложнява от неоправданите отводи за разширение на работните контакти и уволненията или насилственото овакантяване на десетки чиновници при Кошлуков. От юни някогашните публицисти на Българска национална телевизия, в това число Искра Ангелова, чийто контракт беше преустановен през 2019 година, упорстваха за оставката на всички членове на Съвет за електронни медии и за смяна в разпоредбите за асортимент на медийния регулатор, тъй че да включва хора без политически връзки, които са приети за своите експерти качества.
„ Ние поддържаме тези публицисти в напъните им да реализират промяна на тази социална телевизия, която заслужава внимание от управляващите “, сподели Павол Шалай, началник на бюрото на Европейския съюз и Балканите на „ Репортери без граници “. „ Време е Народното събрание, определен на последните избори, най-сетне да организира задълбочени, систематични промени, с цел да се оправи с неналичието на самостоятелност на публичния оператор. Ние също по този начин призоваваме законодателите да вземат поради предложенията, направени от „ Репортери без граници “ преди изборите, за да изкоренят свободата на пресата от задънената улица, която е достигнала в България, която е с най-ниското класиране от всяка страна от Европейски Съюз в нашия Индекс за независимост на печата. “
Сред многото си рекомендации през март „ Репортери без граници “ съобщи, че независимостта на публичните медии би трябвало да бъде подсилена посредством гарантиране на тяхната финансова самостоятелност и по-голяма бистрота на разноските и смяна на процедурата и критериите за избор на техните ръководители, с цел да се подсигурява, че те са медийни експерти без политически връзки.
В отчета за върховенството на закона, оповестен на 20 юли, Европейската комисия стигна до същия извод като „ Репортери без граници “ във връзка с свободата на печата в България и подлага на критика управляващите на страната за неналичието на отговор на предложенията на „ Репортери без граници “.
България е на 112-о място от 180 страни в
Превод: Веселка Иванова
„ По БНТ1, по време на утринните и вечерните вести в праймтайма, всички участници в изборите получиха общо 28 минути, които значително бяха съсредоточени върху ГЕРБ (17 минути), основно с позитивен звук “, се споделя в отчета на ОССЕ.
Неуспехът на Българска национална телевизия да съблюдава неутралитет и тъждество в представянето на конкуриращите се политически партии беше още по-нагъл, тъй като малко след парламентарните избори, извършени на 4 април, тогава държавното управление на премиера Бойко Борисов отпусна еквивалента на спомагателни 10 милиона евро на телевизионния оператор за покриване на насъбраните си задължения. Някои от събеседниците, с които ОССЕ беседва „ възприемат това систематизиране като премия за удобната публицистична политика “, се отбелязва в отчета.
Пристрастието на Българска национална телевизия провокира конфликт сред министъра на културата Велислав Минеков и генералния шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков, политически назначен, който е бил програмен шеф в крайнодясната политическа партия на телевизионния канал „ Атака “. Минеков прикани за оставката на Кошлуков с претекста, че Българска национална телевизия е нарушила закона, като е подкрепила ГЕРБ и като държавно образувание е заплашила националната сигурност.
След това, на 28 юни, Ивелина Димитрова подаде оставка като член на Съвета за електронни медии (CEM), регулатор на медиите, като съобщи, че се е оказала безсилна да направи нещо във връзка с медийните пристрастия преди изборите. „ Личните офанзиви не съумяват да основат атмосфера, насърчаваща търсенето на отговори на въпроси, които обществото чака “, сподели тя.
Липсата на самостоятелност от страна на Българска национална телевизия се усложнява от неоправданите отводи за разширение на работните контакти и уволненията или насилственото овакантяване на десетки чиновници при Кошлуков. От юни някогашните публицисти на Българска национална телевизия, в това число Искра Ангелова, чийто контракт беше преустановен през 2019 година, упорстваха за оставката на всички членове на Съвет за електронни медии и за смяна в разпоредбите за асортимент на медийния регулатор, тъй че да включва хора без политически връзки, които са приети за своите експерти качества.
„ Ние поддържаме тези публицисти в напъните им да реализират промяна на тази социална телевизия, която заслужава внимание от управляващите “, сподели Павол Шалай, началник на бюрото на Европейския съюз и Балканите на „ Репортери без граници “. „ Време е Народното събрание, определен на последните избори, най-сетне да организира задълбочени, систематични промени, с цел да се оправи с неналичието на самостоятелност на публичния оператор. Ние също по този начин призоваваме законодателите да вземат поради предложенията, направени от „ Репортери без граници “ преди изборите, за да изкоренят свободата на пресата от задънената улица, която е достигнала в България, която е с най-ниското класиране от всяка страна от Европейски Съюз в нашия Индекс за независимост на печата. “
Сред многото си рекомендации през март „ Репортери без граници “ съобщи, че независимостта на публичните медии би трябвало да бъде подсилена посредством гарантиране на тяхната финансова самостоятелност и по-голяма бистрота на разноските и смяна на процедурата и критериите за избор на техните ръководители, с цел да се подсигурява, че те са медийни експерти без политически връзки.
В отчета за върховенството на закона, оповестен на 20 юли, Европейската комисия стигна до същия извод като „ Репортери без граници “ във връзка с свободата на печата в България и подлага на критика управляващите на страната за неналичието на отговор на предложенията на „ Репортери без граници “.
България е на 112-о място от 180 страни в
Превод: Веселка Иванова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ