Изследване: Според 73,7% от журналистите има корупционни практики в българските медии
Според 73,7% от публицистите има корупционни практики в българските медии. Това съобщи пред БНР Вера Славчева - съавтор в национално представително изследване " Световете на публицистиката ", чиито първични данни ще бъдат показани на следващия ден.
Става дума за интернационалното проучване, включващо национални представителни изследвания в 120 страни . Проучването се прави от 2010 година, като сега е в третия стадий, който обгръща интервала 2021 - 2023 година Славчева добави, че в проучването се преглеждат доста необятен набор въпроси - всичко, обвързвано със положението на публицистиката в страната. По думите й проучването се прави по интернационалните стандарти, които са много високи.
" Изследването е фокусирано върху гледната точка на самите публицисти . Фокусът е върху количествени въпроси, които не ни дават доста от отговорите, които търсим - за какво и по какъв начин се случват нещата. Затова ние в Източна Европа сме въвели спомагателни въпроси. Тези за корупцията не се задават в другите страни. Въпросът с корупцията не седи в такава огромна степен във всички страни, в които е показано изследването. При нас стои в огромна степен и по тази причина го вкарах тук ", изясни тя в изявление за предаването " Преди всички ".
Славчева вижда позитивна смяна в това, че преди публицистите са говорили за тези проблеми доста нереално, като не се е говорело за ролята на самите публицисти в това, а в този момент към този момент публицистите приказват доста повече за своята роля .
За 4 години се следи сериозен спад в броя на публицистите, което е показателно за положението ѝ , сподели тя, цитирайки данни от 2016 и 2020 година Средната възраст през 2016-2017 година пък е 42 години, а в този момент - 50.
В момента единствено 61% от публицистите получават 100% от приходите си от работата си като публицисти , останалите са от различен тип активност, като връзки с обществеността или корпоративна връзка, рекламен бизнес и така нататък, посочи Вера Славчева, което съгласно нея е проблематично.
Христофор Караджов, който също е съавтор на изследването, акцентира, че не се следят неща, които са някаква страхотна загадка за българската публицистика . " Получаваме емпирично удостоверение на трендове, процеси и проблеми, които следим всички като общество ".
Успяхме да активизираме поддръжка от " Алфа рисърч ", от фондация " Работилница за цивилен начинания ". Нещата, които се откриват в плана, тематиките, които стават ясни, усилват апетита ни да разберем освен какво се случва, само че и какво може да се направи , разяснява той.
Караджов, който е учител в Съединени американски щати, уточни, че броят на заетите в публицистиката понижава на всички места . По думите му и самата формулировка за това кой е публицист се трансформира със обществените медии.
" Ние не сме някакво изключение. Имаме си нашите специфики, една от тях е високата корупция, само че всичко, което се случва в света, се случва и при нас ", означи той.
По думите му се разграничава това, което публицистите усещат като независимост на изявление в обществените медии, и независимост на въздействието .
Вера Славчева добави, че в проучването има споменаване на съответни имена, практики, свързани с моментната политическа конюнктура. Това, което тя не може да си изясни, е:
" Когато питаш публицистите за свободата - какъв брой независимост имат новинарските медии в България да вземем за пример, доста огромен % от тях споделят, че имат доста дребна или никаква независимост. Но когато ги питаш за персоналната им независимост в избирането на новинарски истории, по които да работят, или върху какво да се концентрират в материалите си, приказват за огромна степен на независимост. Това ми подухва някои паралели с част от моята работа в Русия, където имаше доста висока степен на автоцензура ".
Става дума за интернационалното проучване, включващо национални представителни изследвания в 120 страни . Проучването се прави от 2010 година, като сега е в третия стадий, който обгръща интервала 2021 - 2023 година Славчева добави, че в проучването се преглеждат доста необятен набор въпроси - всичко, обвързвано със положението на публицистиката в страната. По думите й проучването се прави по интернационалните стандарти, които са много високи.
" Изследването е фокусирано върху гледната точка на самите публицисти . Фокусът е върху количествени въпроси, които не ни дават доста от отговорите, които търсим - за какво и по какъв начин се случват нещата. Затова ние в Източна Европа сме въвели спомагателни въпроси. Тези за корупцията не се задават в другите страни. Въпросът с корупцията не седи в такава огромна степен във всички страни, в които е показано изследването. При нас стои в огромна степен и по тази причина го вкарах тук ", изясни тя в изявление за предаването " Преди всички ".
Славчева вижда позитивна смяна в това, че преди публицистите са говорили за тези проблеми доста нереално, като не се е говорело за ролята на самите публицисти в това, а в този момент към този момент публицистите приказват доста повече за своята роля .
За 4 години се следи сериозен спад в броя на публицистите, което е показателно за положението ѝ , сподели тя, цитирайки данни от 2016 и 2020 година Средната възраст през 2016-2017 година пък е 42 години, а в този момент - 50.
В момента единствено 61% от публицистите получават 100% от приходите си от работата си като публицисти , останалите са от различен тип активност, като връзки с обществеността или корпоративна връзка, рекламен бизнес и така нататък, посочи Вера Славчева, което съгласно нея е проблематично.
Христофор Караджов, който също е съавтор на изследването, акцентира, че не се следят неща, които са някаква страхотна загадка за българската публицистика . " Получаваме емпирично удостоверение на трендове, процеси и проблеми, които следим всички като общество ".
Успяхме да активизираме поддръжка от " Алфа рисърч ", от фондация " Работилница за цивилен начинания ". Нещата, които се откриват в плана, тематиките, които стават ясни, усилват апетита ни да разберем освен какво се случва, само че и какво може да се направи , разяснява той.
Караджов, който е учител в Съединени американски щати, уточни, че броят на заетите в публицистиката понижава на всички места . По думите му и самата формулировка за това кой е публицист се трансформира със обществените медии.
" Ние не сме някакво изключение. Имаме си нашите специфики, една от тях е високата корупция, само че всичко, което се случва в света, се случва и при нас ", означи той.
По думите му се разграничава това, което публицистите усещат като независимост на изявление в обществените медии, и независимост на въздействието .
Вера Славчева добави, че в проучването има споменаване на съответни имена, практики, свързани с моментната политическа конюнктура. Това, което тя не може да си изясни, е:
" Когато питаш публицистите за свободата - какъв брой независимост имат новинарските медии в България да вземем за пример, доста огромен % от тях споделят, че имат доста дребна или никаква независимост. Но когато ги питаш за персоналната им независимост в избирането на новинарски истории, по които да работят, или върху какво да се концентрират в материалите си, приказват за огромна степен на независимост. Това ми подухва някои паралели с част от моята работа в Русия, където имаше доста висока степен на автоцензура ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ