Бургазлията, който преживя капитулацията на Берлин и сталинските лагери, представя книгата си в КЦ Морско казино
Спомените на Тодор Куюмджиев след 7 години в ГУЛАГ и 3 години изгнание в Съветския съюз
Книгата съдържа мемоари на човек, претърпял капитулацията на Берлин през 1945 година, а по-късно ужасите на ГУЛАГ в Съветския съюз (1945 – 1952) и невъзможността да се завърне в родината си, макар освобождението (1952 – 1955).
Тодор Николов Куюмджиев е роден през 1917 година в Ямбол, само че израства в Бургас. От 6-годишен остава без татко. Завършва Бургаската мъжка гимназия в Бургас. Още като възпитаник, а след това и като студент работи като кореспондент във вестниците " Бургаски фар " и " Вечерна бургаска поща ", като стенограф и като артист в пътуващата театрална натрупа на Христо Дерменджиев. От 1936 до 1938 година служи в санитарната школа на Четвърта трудова тайфа в Шумен, която приключва с чин хигиеничен подофицер. През 40-те години взе участие в управлението на състезателен клуб " Славия " и на регионалната спортна федерация, рефер е на волейболни и баскетболни срещи. Започва да учи право в Софийския университет. В началото на 1943 година отпътува за Берлин, където неговата първа брачна половинка доктор Христина Бижева – ортодонт, специализира в Берлинска университетска клиника. Там продължава юридическото си обучение, което приключва през 1944 година, като в същото време приготвя докторат по публицистика. В Берлин е определен за ръководител на българското академично сдружение " Родина ", в което членуват български студенти, учещи в германската столица.
През май 1945 година брачната половинка му доктор Христина Бижева умира при бомбардировка в Берлин. На 7 юни 1945 година Тодор Куюмджиев е задържан от руските войски и е отведен в Съветския съюз, където на 16 август е наказан от боен арбитражен съд на 7 години. До 1952 година е в един от най-големите лагери в системата на ГУЛАГ – в Инта, Коми, където е разпределен в мините. Успява да оцелее с помощта на един грузински доктор в лагера, който, схванал, че Тодор Куюмджиев е приключил санитарна рота, го взима при себе си като санитар. След приключване на присъдата не му е позволено да се завърне в родината си, а е заставен да работи още веднъж при тежки условия с Сибир, Красноярския край. След многочислени писма до най-високи инстанции в Съветския съюз съумява да се избави от своето " робство ".
Завърнал се в България през 1955 година, Тодор Куюмджиев е заставен да работи тежък физически труд, без да може да практикува по специалността си. Едва от средата на 70-те години има опция да работи като правист. Същевременно сътрудничи като публицист в списанията " Новая Болгария ", " Читалище ", " За отбрана на мира ", занимава с преводи от немски и съветски език. Още през 1957 година превежда романа " Искрица живот " на Ерих Мария Ремарк. В неговия превод романът е преиздаден през 1983 г. През 1975 година е признат за член на Съюза на преводачите в България, секция " Художествена литература ".
През 1955 година се дами за пианистката Катя Вълева – дълготраен корепетитор в Софийската опера и във Вокалния факултет на Българската държавна консерватория (днес НМА " Проф. Панчо Владигеров " ). На 1 април 1956 година се ражда синът им Теодор Куюмджиев – прочут български симултанен и консекутивен преводач от немски и от британски език, който умря ненадейно на 30 юли 2013 година
Тодор Куюмджиев умира на 27 октомври 1986 година в София.
Книгата съдържа няколко раздела. Първият съдържа спомените на Тодор Куюмджиев от последните дни на Берлин преди капитулацията, които пресъздават атмосферата в съвсем напълно разрушената столица на Германия и които той претърпява персонално. Вторият раздел се състои от два текста, които разказват неговото арестуване от руските войски, пътуването към полярния кръг и лагерните години. От няколкото разновидността на тези мемоари в архива на Тодор Куюмджиев са подбрани два, които имат темперамент на сюжети за филми и които сбито, само че доста нагледно разказват ужасите на сталинските лагери.
Третият раздел показва документи, които хронологично наблюдават битката за освобождението на Тодор Куюмджиев от лагера и от заточението му в Сибир, както и неговата реалилитация. Последният, най-кратък раздел включва няколко публикации на Тодор Куюмджиев, които той написа като 23-годишен публицист в интервала 1940 – 1941 година за известния всекидневник от първата половина на предишния век " Бургаски фар " и които демонстрират неговата гражданска позиция още като студент.
Ще завърша с част от уводните думи на Тодор Куюмджиев към неговите мемоари: Така се наложи или както старите хора споделят " писано " ми е било да преживея доста и считам се длъжен да опиша за тези събития, по този начин, както ги видях – по този начин, както ги претърпях. Нека младото потомство – връстниците на моя наследник – да знае истината на Втората международна война с всички последствия, които я съпровождаха.
Тодор Куюмджиев. Писано ми е било да преживея доста...
Съставител проф. доктор Юлиан Куюмджиев. Пловдив: Коала прес, 2018.
Книгата съдържа мемоари на човек, претърпял капитулацията на Берлин през 1945 година, а по-късно ужасите на ГУЛАГ в Съветския съюз (1945 – 1952) и невъзможността да се завърне в родината си, макар освобождението (1952 – 1955).
Тодор Николов Куюмджиев е роден през 1917 година в Ямбол, само че израства в Бургас. От 6-годишен остава без татко. Завършва Бургаската мъжка гимназия в Бургас. Още като възпитаник, а след това и като студент работи като кореспондент във вестниците " Бургаски фар " и " Вечерна бургаска поща ", като стенограф и като артист в пътуващата театрална натрупа на Христо Дерменджиев. От 1936 до 1938 година служи в санитарната школа на Четвърта трудова тайфа в Шумен, която приключва с чин хигиеничен подофицер. През 40-те години взе участие в управлението на състезателен клуб " Славия " и на регионалната спортна федерация, рефер е на волейболни и баскетболни срещи. Започва да учи право в Софийския университет. В началото на 1943 година отпътува за Берлин, където неговата първа брачна половинка доктор Христина Бижева – ортодонт, специализира в Берлинска университетска клиника. Там продължава юридическото си обучение, което приключва през 1944 година, като в същото време приготвя докторат по публицистика. В Берлин е определен за ръководител на българското академично сдружение " Родина ", в което членуват български студенти, учещи в германската столица.
През май 1945 година брачната половинка му доктор Христина Бижева умира при бомбардировка в Берлин. На 7 юни 1945 година Тодор Куюмджиев е задържан от руските войски и е отведен в Съветския съюз, където на 16 август е наказан от боен арбитражен съд на 7 години. До 1952 година е в един от най-големите лагери в системата на ГУЛАГ – в Инта, Коми, където е разпределен в мините. Успява да оцелее с помощта на един грузински доктор в лагера, който, схванал, че Тодор Куюмджиев е приключил санитарна рота, го взима при себе си като санитар. След приключване на присъдата не му е позволено да се завърне в родината си, а е заставен да работи още веднъж при тежки условия с Сибир, Красноярския край. След многочислени писма до най-високи инстанции в Съветския съюз съумява да се избави от своето " робство ".
Завърнал се в България през 1955 година, Тодор Куюмджиев е заставен да работи тежък физически труд, без да може да практикува по специалността си. Едва от средата на 70-те години има опция да работи като правист. Същевременно сътрудничи като публицист в списанията " Новая Болгария ", " Читалище ", " За отбрана на мира ", занимава с преводи от немски и съветски език. Още през 1957 година превежда романа " Искрица живот " на Ерих Мария Ремарк. В неговия превод романът е преиздаден през 1983 г. През 1975 година е признат за член на Съюза на преводачите в България, секция " Художествена литература ".
През 1955 година се дами за пианистката Катя Вълева – дълготраен корепетитор в Софийската опера и във Вокалния факултет на Българската държавна консерватория (днес НМА " Проф. Панчо Владигеров " ). На 1 април 1956 година се ражда синът им Теодор Куюмджиев – прочут български симултанен и консекутивен преводач от немски и от британски език, който умря ненадейно на 30 юли 2013 година
Тодор Куюмджиев умира на 27 октомври 1986 година в София.
Книгата съдържа няколко раздела. Първият съдържа спомените на Тодор Куюмджиев от последните дни на Берлин преди капитулацията, които пресъздават атмосферата в съвсем напълно разрушената столица на Германия и които той претърпява персонално. Вторият раздел се състои от два текста, които разказват неговото арестуване от руските войски, пътуването към полярния кръг и лагерните години. От няколкото разновидността на тези мемоари в архива на Тодор Куюмджиев са подбрани два, които имат темперамент на сюжети за филми и които сбито, само че доста нагледно разказват ужасите на сталинските лагери.
Третият раздел показва документи, които хронологично наблюдават битката за освобождението на Тодор Куюмджиев от лагера и от заточението му в Сибир, както и неговата реалилитация. Последният, най-кратък раздел включва няколко публикации на Тодор Куюмджиев, които той написа като 23-годишен публицист в интервала 1940 – 1941 година за известния всекидневник от първата половина на предишния век " Бургаски фар " и които демонстрират неговата гражданска позиция още като студент.
Ще завърша с част от уводните думи на Тодор Куюмджиев към неговите мемоари: Така се наложи или както старите хора споделят " писано " ми е било да преживея доста и считам се длъжен да опиша за тези събития, по този начин, както ги видях – по този начин, както ги претърпях. Нека младото потомство – връстниците на моя наследник – да знае истината на Втората международна война с всички последствия, които я съпровождаха.
Тодор Куюмджиев. Писано ми е било да преживея доста...
Съставител проф. доктор Юлиан Куюмджиев. Пловдив: Коала прес, 2018.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ