Акад. Ревалски: Левски е най-безапелационната фигура в българската история
Спокойно можем да се гордеем, че такава персона се е родила в България, тъй като той е, първо, без подозрение ще кажа, най-безапелационната фигура в българската история, която е на висок фундамент. Това сподели в изявление за БГНЕС ръководителят на Българската академия на науките (БАН) акад. Юлиан Ревалски, който откри изложбата „ 150 години от гибелта на Васил Левски. Места наизуст (1873 – 1933).
Но Левски също по този начин е и международна персона, тъй като не се е борил единствено за свободата на българския народ, той се е борил за свободата на всички нации. Казвал е, че всички ще живеят дружно – българи, турци, евреи, арменци. Също по този начин е изповядвал хрумвания републикански, извънредно демократични за това време преди повече от 150 години, нещо, което в този момент е в основата на всички съвременни страни, на Европейския съюз, за чиста и свята република. Той е надминал времето си в това отношение. Можем умерено да се гордеем и да кажем, че той е освен българин, той е жител на целия свят. Като погледнем какво става сега, повече от всичко се нуждаем от такива хора, които да сплотяват нацията.
„ Това е една галерия, която две институции на Българска академия на науките – Институтът за исторически проучвания и Централната библиотека, взаимно провеждат, като тя е част от Националния проект за честване на 150 години от гибелта на Васил Левски, и сътрудниците са сложили акцента по какъв начин в първите 50 години след неговата крах се е развивало отношението към неговото дело, оценката на неговото дело, канонизирането му в този облик, който и през днешния ден ние имаме, т.е. сложили са въпроса на това по какъв начин хората са си спомняли за него – дали посредством монумент, дали с музеи “, означи акад. Ревалски. Но също по този начин създателите на изложбата, отдадена на Апостола на свободата, са наблегнали и на това по какъв начин той е отразен в литературата от късите първи биографични данни на Георги Кирков, през по-монументалните на Захари Стоянов и на Заимов, както и в стихотворенията за Левски на Христо Ботев и на Иван Вазов.
„ Мисля, че се е получил един прекрасен букет от неща, които в действителност демонстрират по какъв начин българският народ не е не запомнил своя воин, а е почнал да мисли по какъв начин да го остави за бъдещите генерации. Това в действителност вършим и ние в този момент с тази галерия “, акцентира ръководителят на Българска академия на науките и добави, че в някакъв смисъл, обрисувайки тези неща, свързани с паметта на Апостола, с това, което е направил, ги разпространяват, с цел да могат да останат за идващите генерации.
Работата по подготовката на изложбата е почнала преди повече от половин година, описа още акад. Ревалски.
„ Ние предложихме, както преди 6 години, когато му се честваше 180 години от рождението му, един от методите, по които и да го увековечим отсега нататък, нашето интернационално летище в София да носи неговото име и аз доста се надявам, че институциите този път ще го създадат, тъй като той го заслужава и България го заслужава “, сподели още той и разясни, че това главно зависи от Министерския съвет (МС).
Пред присъстващите посетители на откриването на изложбата, акад. Ревалски съобщи, че не е чудно, че Българска академия на науките, макар че е по-скоро духовна, а не революционна институция, таи по-специално отношение към Васил Левски, тъй като той е измежду първите донори и е разбирал значимостта на Българското книжовно сдружение. „ Маркирайки местата, които са свързани с Левски, ние освен отдаваме респект към неговата памет, само че и спомагаме тези места от ден на ден да се разпространяват “, заключи ръководителят на Българска академия на науките. /БГНЕС
Но Левски също по този начин е и международна персона, тъй като не се е борил единствено за свободата на българския народ, той се е борил за свободата на всички нации. Казвал е, че всички ще живеят дружно – българи, турци, евреи, арменци. Също по този начин е изповядвал хрумвания републикански, извънредно демократични за това време преди повече от 150 години, нещо, което в този момент е в основата на всички съвременни страни, на Европейския съюз, за чиста и свята република. Той е надминал времето си в това отношение. Можем умерено да се гордеем и да кажем, че той е освен българин, той е жител на целия свят. Като погледнем какво става сега, повече от всичко се нуждаем от такива хора, които да сплотяват нацията.
„ Това е една галерия, която две институции на Българска академия на науките – Институтът за исторически проучвания и Централната библиотека, взаимно провеждат, като тя е част от Националния проект за честване на 150 години от гибелта на Васил Левски, и сътрудниците са сложили акцента по какъв начин в първите 50 години след неговата крах се е развивало отношението към неговото дело, оценката на неговото дело, канонизирането му в този облик, който и през днешния ден ние имаме, т.е. сложили са въпроса на това по какъв начин хората са си спомняли за него – дали посредством монумент, дали с музеи “, означи акад. Ревалски. Но също по този начин създателите на изложбата, отдадена на Апостола на свободата, са наблегнали и на това по какъв начин той е отразен в литературата от късите първи биографични данни на Георги Кирков, през по-монументалните на Захари Стоянов и на Заимов, както и в стихотворенията за Левски на Христо Ботев и на Иван Вазов.
„ Мисля, че се е получил един прекрасен букет от неща, които в действителност демонстрират по какъв начин българският народ не е не запомнил своя воин, а е почнал да мисли по какъв начин да го остави за бъдещите генерации. Това в действителност вършим и ние в този момент с тази галерия “, акцентира ръководителят на Българска академия на науките и добави, че в някакъв смисъл, обрисувайки тези неща, свързани с паметта на Апостола, с това, което е направил, ги разпространяват, с цел да могат да останат за идващите генерации.
Работата по подготовката на изложбата е почнала преди повече от половин година, описа още акад. Ревалски.
„ Ние предложихме, както преди 6 години, когато му се честваше 180 години от рождението му, един от методите, по които и да го увековечим отсега нататък, нашето интернационално летище в София да носи неговото име и аз доста се надявам, че институциите този път ще го създадат, тъй като той го заслужава и България го заслужава “, сподели още той и разясни, че това главно зависи от Министерския съвет (МС).
Пред присъстващите посетители на откриването на изложбата, акад. Ревалски съобщи, че не е чудно, че Българска академия на науките, макар че е по-скоро духовна, а не революционна институция, таи по-специално отношение към Васил Левски, тъй като той е измежду първите донори и е разбирал значимостта на Българското книжовно сдружение. „ Маркирайки местата, които са свързани с Левски, ние освен отдаваме респект към неговата памет, само че и спомагаме тези места от ден на ден да се разпространяват “, заключи ръководителят на Българска академия на науките. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ