„Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: Защо у младите имало носталгия по соца…
Сподели
В няколко следващи съботни вечери, в най-гледаното време, Българска национална телевизия ни мъчи с едно „ шоу ”, наречено „ Най-добрите години от нашия живот ”.
То е остаряла манджа – снимано е преди десетилетие от продуцента Евтим Милошев, в този момент длъжностен министър на туризма. Незнайно за какво Българска национална телевизия извади „ шоуто ” от килера и ни го пуска отново – може би заради непреходната му „ стойност ”.
Но стойност няма…Нито тогава, нито в този момент.
Замислено като съревнование, в „ Най-добрите години от нашия живот ” се „ състезават ” десетилетия от соца. В които животът ни е бил „ по-хубав от ария ”. Затова десетилетията се конкурират с песните си – най-много сцена. Можем да чуем Лили Иванова, Емил Димитров или Михаил Белчев – в осъществявания от времето, когато светът слушаше „ Бийтълс ” и „ Стоунс ”, а у нас бяха неразрешени. Състезават се и предмети – чушкопек, радиограмофон, първата автоматизирана пералня или автомобил „ Москвич ”…
Иначе има оркестър, екзалтирани водещи, танци, балерини, ръкопляскания и аплаузи – шумни и неестествени до невъздържание.
И какво от това?
Тук ли е истината за живота ни през предишните десетилетия? В откровенията на Лили Иванова, че „ без радио не може ”, в чушкопеците и пералните, в радиограмофоните и москвичите?
Ако това са най-хубавите години от нашия живот, какво да кажем за най-лошите? При съревнование сред тоталитарните години кои ще завоюват? Краят на 40-те – с „ националния съд ” и национализацията, 50-те – с колективизацията и лагера в Белене, 60-те – с лагера в Ловеч, където може да те затворят и убият поради един виц… 70-те години – с преименуването на българо-мохамеданите от Родопите или 80-те с насилието над българските турци и последвалата „ огромна екскурзия ”? Добра ли беше 1986 за българите, когато властниците-партийци криеха от народа повредата в Чернобил, а самите те се доставяха с вода и храна от чужбина? Или началото на 90-те – с купоните от Лукановата зима?
Ами средата на 90-те с хиперинфлацията при ръководството на Жан Виденов?
В „ Най-добрите години от нашия живот ”, с ретро музика и ретро предмети, с танци и аплаузи, от екрана на Българска национална телевизия се замазва истината за нашия живот.
После се чудим за какво у младите имало носталгия по соца…
Михал МИШКОВЕД
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В няколко следващи съботни вечери, в най-гледаното време, Българска национална телевизия ни мъчи с едно „ шоу ”, наречено „ Най-добрите години от нашия живот ”.
То е остаряла манджа – снимано е преди десетилетие от продуцента Евтим Милошев, в този момент длъжностен министър на туризма. Незнайно за какво Българска национална телевизия извади „ шоуто ” от килера и ни го пуска отново – може би заради непреходната му „ стойност ”.
Но стойност няма…Нито тогава, нито в този момент.
Замислено като съревнование, в „ Най-добрите години от нашия живот ” се „ състезават ” десетилетия от соца. В които животът ни е бил „ по-хубав от ария ”. Затова десетилетията се конкурират с песните си – най-много сцена. Можем да чуем Лили Иванова, Емил Димитров или Михаил Белчев – в осъществявания от времето, когато светът слушаше „ Бийтълс ” и „ Стоунс ”, а у нас бяха неразрешени. Състезават се и предмети – чушкопек, радиограмофон, първата автоматизирана пералня или автомобил „ Москвич ”…
Иначе има оркестър, екзалтирани водещи, танци, балерини, ръкопляскания и аплаузи – шумни и неестествени до невъздържание.
И какво от това?
Тук ли е истината за живота ни през предишните десетилетия? В откровенията на Лили Иванова, че „ без радио не може ”, в чушкопеците и пералните, в радиограмофоните и москвичите?
Ако това са най-хубавите години от нашия живот, какво да кажем за най-лошите? При съревнование сред тоталитарните години кои ще завоюват? Краят на 40-те – с „ националния съд ” и национализацията, 50-те – с колективизацията и лагера в Белене, 60-те – с лагера в Ловеч, където може да те затворят и убият поради един виц… 70-те години – с преименуването на българо-мохамеданите от Родопите или 80-те с насилието над българските турци и последвалата „ огромна екскурзия ”? Добра ли беше 1986 за българите, когато властниците-партийци криеха от народа повредата в Чернобил, а самите те се доставяха с вода и храна от чужбина? Или началото на 90-те – с купоните от Лукановата зима?
Ами средата на 90-те с хиперинфлацията при ръководството на Жан Виденов?
В „ Най-добрите години от нашия живот ”, с ретро музика и ретро предмети, с танци и аплаузи, от екрана на Българска национална телевизия се замазва истината за нашия живот.
После се чудим за какво у младите имало носталгия по соца…
Михал МИШКОВЕД
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ