Денков не е Борисов. Цинизмът може да ни погуби
Сподели
Цинизмът, заливащ българското обществено пространство, инжектира отрова във всичко и всички. Защо в България имаме доста цинизъм и малко доверие и до какво води това – коментар на проф. Евгений Дайнов.
Цинизмът и махленското подигравчийство, което в последно време минава за комизъм, стават напълно нетърпими. Циниците и подигравчиите, заливащи от месеци българското обществено пространство, инжектират отрова във всичко и във всички. А даже не им се заплаща, или най-малко не на всички. Повечето участващи са уверени, че с цинизма и подигравчийството си разкриват някаква своя висша просветеност, недостъпна за простосмъртните прилични хора. Точно по този начин вършат и тези просташки мъдреци, които можете да видите да смучат бира заран пред бакалиите в крайните квартали на всеки български град.
„ На Запад ние имаме политика; на Изток имат власт “ – написа именитият десен мъдрец Роджър Скрутън в книгата си „ Западът и останалите “ (The West and the Rest). Разликата е, че политиката – това е координиран с всички метод за подконтролно практикуване на елементарно сменяема власт; а голата власт е гола власт, т.е. принуждение, произвол и подтисничество. В политиката хората се подчиняват на властта, тъй като е тяхна; в обстановка без политика хората се подчиняват от боязън.
Защо обаче на Запад е еди-как, а на Изток – инак? Работата опира до разнообразни пропорции на сместа „ доверие-цинизъм “ в дадената политическа просвета. Ако на Запад имаме, да речем, 70 на 100 доверие и 30 на 100 цинизъм, на Изток имаме към 90 на 100 цинизъм и толкоз малко доверие, че хората не си го признават, с цел да не станат обект на насмешки.
Много доверие плюс малко цинизъм дава като резултат да речем Швеция. Малко доверие плюс доста цинизъм дава като резултат да речем Хаити. Къде e България?
Много цинизъм, малко доверие
Една от аргументите да се пооттегля от радио-телевизионни изяви е, че последвам едно просто предписание, което знам още от прабаба си Славка – да заставам надалеч от миризливи обстановки, с цел да не се умириша и аз. А обстановката в българската гласност става все по-миризлива с помощта на целенасочените, непрекъснати, всеобхватни, несекващи старания на 90 % (поне) на наличните публицисти, анализатори и политици. Целта на тези старания е оптималното подгизване на страната в цинизъм, а когато това бъде реализирано, тя ще бъде придвижена натам, където последна спирка е Хаити или най-малко Русия.
Включете някоя от „ огромните “ малките екрани или „ националното “ радио. За броени часове ще бъдете уверени, че в политиката всички влизат само, с цел да крадат и да си уреждат роднините. Ще ви се доповръща от непрекъснатото повторение, че „ каквото и да ви приказват, постоянно става дума единствено за пари ”. Парламент, държавно управление, съд, регулатори, Неправителствени организации, интернационалните връзки – битката там е само да наместиш свои хора, с цел да крадат и да ти дават %. Онзи, който се пробва да каже, че политиката – това е да работиш за общото богатство, бива на часа осмиван и съжалително подиграван.
Наскоро известен политолог разказа „ напъните “ на Николай Денков и Христо Иванов като „ умилителни “ и „ трогателни “. Постигнато е обществено единодушие, че на фона на Политическа партия и Демократична България субекти като Пеевски и Борисов са съвършени титани и безусловни престижи, които нямат никакви напъни, камо ли – умилителни. Зад тях към статута „ титани ” анализатори придвижват по-нови звезди като Шкварек, Контрера и индивида с прякор „ Копейкин ”.
Цинизъм плюс махленско подигравчийство
Цинизъм – това е онази настройка, съгласно която хората са стимулирани само от най-брутален нарцисизъм и хищническо отношение към всички останали. Според циника няма нито почтени, нито почтени хора, които да са стимулирани от нещо друго; и всеки, който твърди, че е стимулиран от чест или достолепие (или от общото благо), е разгласен за измамник или за безумен.
Към цинизма обаче българските му представители прибавят още нещо, което намирам за даже по-обидно във връзка с индивидите като такива и българите в частност: махленско подигравчийство. Стъпили на основата на какви тъкмо свои неоспорими достижения говорещите глави в ефира се подиграват на хора, които се пробват да създадат нещо в обща изгода – да вземем за пример, да не позволен до властта у нас руснаците и техните сътрудници? Погледнете подхилващия се анализатор на екрана. И решете да прочетете някоя книга, написана от същия, или най-малко публикация – та да разберете, по този начин да се каже, от висотата на какви дълбоки мисли и брилянтни разбори този човек се подиграва на останалите.
Няма да намерите – нито книги, нито публикации. В всеобщия случай ще се натъкнете на проливен дъжд от изявленията, в които ще видите същия цинизъм и същото подигравчийство. Тези хора като предписание не умеят да пишат книги и публикации и по тази причина единственият метод да се самоизтъкнат като нещо „ повече от другите ” е – да им се подиграват и да им приписват най-долни мотивации.
Така се убива общество
Това държание на основна част от просветения хайлайф (повечето въпреки всичко с документ за приключено висше образование) убива обществото, тъй като изтрива разликите сред нещата и прави всичко равно на всичко останало. Борисов и Денков се оказват едно и също нещо, с разликата, че първият е исполин, а вторият – абдал. Няма разлика сред Путин и Зеленски, като се изключи че първият е по-хитър, а вторият е аджамия. Няма разлика сред оня, който краде и лъже, и другия, който не краде и не лъже – тъй като всички крадат и лъжат.
Не съществува общество, което да може да оцелее, сложено в тези условия. Общество има там, където хората са прилични, имат си доверие и в някаква част от времето си вършат не-егоистични неща, т.е. неща в помощ на други хора. Там, където всеки ненавижда всекиго и е уверен, че останалите са се уредили да крадат, а единствено него са го прецакали, тъй като го ненавиждат – там общество не може да оцелее дълго. Превръща се в пасмина от диви племена, каквото към този момент се случи на Русия.
Просветеният хайлайф има дълг да просвещава и култивира останалите, а не – да ги бута надолу към все по-диво положение. Това е работата на футболните хулигани, които оня ден следих в естественото им положение край Нов български университет.
*Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Цинизмът, заливащ българското обществено пространство, инжектира отрова във всичко и всички. Защо в България имаме доста цинизъм и малко доверие и до какво води това – коментар на проф. Евгений Дайнов.
Цинизмът и махленското подигравчийство, което в последно време минава за комизъм, стават напълно нетърпими. Циниците и подигравчиите, заливащи от месеци българското обществено пространство, инжектират отрова във всичко и във всички. А даже не им се заплаща, или най-малко не на всички. Повечето участващи са уверени, че с цинизма и подигравчийството си разкриват някаква своя висша просветеност, недостъпна за простосмъртните прилични хора. Точно по този начин вършат и тези просташки мъдреци, които можете да видите да смучат бира заран пред бакалиите в крайните квартали на всеки български град.
„ На Запад ние имаме политика; на Изток имат власт “ – написа именитият десен мъдрец Роджър Скрутън в книгата си „ Западът и останалите “ (The West and the Rest). Разликата е, че политиката – това е координиран с всички метод за подконтролно практикуване на елементарно сменяема власт; а голата власт е гола власт, т.е. принуждение, произвол и подтисничество. В политиката хората се подчиняват на властта, тъй като е тяхна; в обстановка без политика хората се подчиняват от боязън.
Защо обаче на Запад е еди-как, а на Изток – инак? Работата опира до разнообразни пропорции на сместа „ доверие-цинизъм “ в дадената политическа просвета. Ако на Запад имаме, да речем, 70 на 100 доверие и 30 на 100 цинизъм, на Изток имаме към 90 на 100 цинизъм и толкоз малко доверие, че хората не си го признават, с цел да не станат обект на насмешки.
Много доверие плюс малко цинизъм дава като резултат да речем Швеция. Малко доверие плюс доста цинизъм дава като резултат да речем Хаити. Къде e България?
Много цинизъм, малко доверие
Една от аргументите да се пооттегля от радио-телевизионни изяви е, че последвам едно просто предписание, което знам още от прабаба си Славка – да заставам надалеч от миризливи обстановки, с цел да не се умириша и аз. А обстановката в българската гласност става все по-миризлива с помощта на целенасочените, непрекъснати, всеобхватни, несекващи старания на 90 % (поне) на наличните публицисти, анализатори и политици. Целта на тези старания е оптималното подгизване на страната в цинизъм, а когато това бъде реализирано, тя ще бъде придвижена натам, където последна спирка е Хаити или най-малко Русия.
Включете някоя от „ огромните “ малките екрани или „ националното “ радио. За броени часове ще бъдете уверени, че в политиката всички влизат само, с цел да крадат и да си уреждат роднините. Ще ви се доповръща от непрекъснатото повторение, че „ каквото и да ви приказват, постоянно става дума единствено за пари ”. Парламент, държавно управление, съд, регулатори, Неправителствени организации, интернационалните връзки – битката там е само да наместиш свои хора, с цел да крадат и да ти дават %. Онзи, който се пробва да каже, че политиката – това е да работиш за общото богатство, бива на часа осмиван и съжалително подиграван.
Наскоро известен политолог разказа „ напъните “ на Николай Денков и Христо Иванов като „ умилителни “ и „ трогателни “. Постигнато е обществено единодушие, че на фона на Политическа партия и Демократична България субекти като Пеевски и Борисов са съвършени титани и безусловни престижи, които нямат никакви напъни, камо ли – умилителни. Зад тях към статута „ титани ” анализатори придвижват по-нови звезди като Шкварек, Контрера и индивида с прякор „ Копейкин ”.
Цинизъм плюс махленско подигравчийство
Цинизъм – това е онази настройка, съгласно която хората са стимулирани само от най-брутален нарцисизъм и хищническо отношение към всички останали. Според циника няма нито почтени, нито почтени хора, които да са стимулирани от нещо друго; и всеки, който твърди, че е стимулиран от чест или достолепие (или от общото благо), е разгласен за измамник или за безумен.
Към цинизма обаче българските му представители прибавят още нещо, което намирам за даже по-обидно във връзка с индивидите като такива и българите в частност: махленско подигравчийство. Стъпили на основата на какви тъкмо свои неоспорими достижения говорещите глави в ефира се подиграват на хора, които се пробват да създадат нещо в обща изгода – да вземем за пример, да не позволен до властта у нас руснаците и техните сътрудници? Погледнете подхилващия се анализатор на екрана. И решете да прочетете някоя книга, написана от същия, или най-малко публикация – та да разберете, по този начин да се каже, от висотата на какви дълбоки мисли и брилянтни разбори този човек се подиграва на останалите.
Няма да намерите – нито книги, нито публикации. В всеобщия случай ще се натъкнете на проливен дъжд от изявленията, в които ще видите същия цинизъм и същото подигравчийство. Тези хора като предписание не умеят да пишат книги и публикации и по тази причина единственият метод да се самоизтъкнат като нещо „ повече от другите ” е – да им се подиграват и да им приписват най-долни мотивации.
Така се убива общество
Това държание на основна част от просветения хайлайф (повечето въпреки всичко с документ за приключено висше образование) убива обществото, тъй като изтрива разликите сред нещата и прави всичко равно на всичко останало. Борисов и Денков се оказват едно и също нещо, с разликата, че първият е исполин, а вторият – абдал. Няма разлика сред Путин и Зеленски, като се изключи че първият е по-хитър, а вторият е аджамия. Няма разлика сред оня, който краде и лъже, и другия, който не краде и не лъже – тъй като всички крадат и лъжат.
Не съществува общество, което да може да оцелее, сложено в тези условия. Общество има там, където хората са прилични, имат си доверие и в някаква част от времето си вършат не-егоистични неща, т.е. неща в помощ на други хора. Там, където всеки ненавижда всекиго и е уверен, че останалите са се уредили да крадат, а единствено него са го прецакали, тъй като го ненавиждат – там общество не може да оцелее дълго. Превръща се в пасмина от диви племена, каквото към този момент се случи на Русия.
Просветеният хайлайф има дълг да просвещава и култивира останалите, а не – да ги бута надолу към все по-диво положение. Това е работата на футболните хулигани, които оня ден следих в естественото им положение край Нов български университет.
*Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ