75 години НАТО: Поглед назад към историята на Алианса
Сподели
Студената война, рухването на комунизма, Афганистан, а в този момент и новият зложелател Русия: за 75 години битие Северноатлантическият съюз (НАТО) е претърпял не една и две рецесии. Поглед обратно към историята на Алианса.
Основаването след Втората международна война
На четвърти април 1949 година 10 европейски страни плюс Съединени американски щати и Канада подписват във Вашингтон Северноатлантическия контракт. Така се ражда НАТО.
Военният съюз би трябвало да се опълчи на експанзионистките желания на комунистическия Съветски съюз, да предотврати националистическия милитаризъм в Западна Европа и в същото време да подсигурява трайния ангажимент на Съединени американски щати в Европа четири години след края на Втората международна война.
През 1945 година Съединени американски щати правят атомни бомбардировки над Япония. През 1949 година Съветският съюз на собствен ред прави тествания на първата си атомна бомба. НАТО е в подготвеност за възмездие – на всяка офанзива против територия на Алианса ще бъде отвърнато с оптимално огромен нуклеарен удар.
На девети май 1955 година след яростни диспути Западна Германия се причислява към НАТО. Само пет дни по-късно е учреден Варшавският контракт – източноевропейската военна организация под управлението на Съветския съюз.
Германската демократична република (ГДР) става част от него. Така германците от западната и от източната част на страната се оказват от двете страни на Желязната завеса.
От борба към разведряване
Кубинската рецесия от 1961 година довежда суперсилите Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики до ръба на нуклеарна война. Ръководството в Москва отстъпва и стопира разполагането на атомни оръжия в Куба след отправената опасност за нуклеарен удар от тогавашния американски президент Джон Кенеди.
Силно разтревожени от надвисналата военна заплаха и от новата борба при строителството на Берлинската стена през 1961 година, НАТО и Варшавският контракт вземат решение да стартират доста внимателен курс към разведряване.
Студената война не трябва да става гореща. НАТО трансформира концепцията си. Оттук нататък на възможна руска офанзива би трябвало да се даде „ еластичен отговор “, т.е. постъпателни военни дейности. Ядреният удар остава последното средство.
През 1966 година се стига до раздор сред НАТО и Франция – президентът Шарл де Гол държи на своята самостоятелност при взимането на военни решения и Франция напуща командните структури на НАТО, само че не и политическите. Главната квартира на НАТО се мести от Париж в Брюксел. Франция се връща пълноценно в Алианса едвам през 2009 година.
Новата Студена война, краят на Варшавския контракт
През 1979 година Съветският съюз навлиза в Афганистан и разполага в Европа ракети SS20 със междинен обхват с нуклеарни бойни глави. НАТО на собствен ред стартира да се въоръжава с ракети със междинен обхват.
През 1985 година на власт в Съветския съюз идва реформаторът Михаил Горбачов – това води до трагични промени в курса на Съюз на съветските социалистически републики.
Конфронтацията сред Изтока и Запада понижава и могат да бъдат подписани контракти за разоръжаване. Тогавашният президент на Съединени американски щати Роналд Рейгън моли към Горбачов да отстрани Берлинската стена.
Социалистическият блок стартира да се пропуква – първа е Полша, последвана от Германска демократична република. Съветският съюз не се намесва.
НАТО си задава въпроса дали Обединена Германия би трябвало да бъде част от западния боен съюз. Държавите победителки във Втората международна война – Съединени американски щати, Франция и Англия – дават единодушието си. През 1991 година настава краят на Варшавския контракт – откакто някогашните комунистически страни членки се откъсват от Съветския съюз.
Основополагащият контракт сред НАТО и Русия
НАТО от своя страна акцентира, че продължава да е нужна, с цел да попречва военния шовинизъм в Европа и да подсигурява демокрацията и човешките права в Европа. Съветският съюз се разпада.
С Русия се търси нов тип стратегическо партньорство. През 1997 година двете страни подписват в Париж Основополагащия контракт НАТО-Русия, с който Русия не постанова несъгласие на източното разширение на НАТО, а Алиансът подсигурява, че няма да разполага трайно войски в новите страни членки.
Още през 1991 година, след разпада на Съюз на съветските социалистически републики, тогавашният съветски президент Борис Елцин обмисля дали и неговата страна да не се причисли към НАТО. Подобни размишления има и Путин през 2000 година.
През 1990-те години НАТО се намесва интензивно в разпадналата се Югославия, с цел да приключи гражданските войни и да защищити Европа от ескалация. В Босна и Херцеговина са ситуирани мироопазващите елементи АЙФОР с мандат на Организация на обединените нации.
През 1999 НАТО бомбардира сръбски градове, с цел да принуди сръбските и югославските елементи да се изтеглят от Косово. Там по преценка на Организация на обединените нации съществува опасност от филантропична злополука посредством систематичните гонения на косовските албанци. НАТО обаче по този начин и не получава за акцията си мандат от Организация на обединените нации, заради която тя и до през днешния ден е противоречива.
Борбата против тероризма
След терористичните набези против цели в Съединени американски щати на 11 септември 2001 година НАТО за първи и към този момент за единствен път задейства член 5от контракта на Алианса, според който офанзивата против един съдружник се счита за офанзива против всички съдружници.
Борбата против тероризма ангажира НАТО в идващите 20 години. След рухването на режима на талибаните в Афганистан интернационалните елементи под управлението на НАТО влизат в страната, с цел да я освободят и да изградят народна власт. Планът обаче съдбовно се проваля – през 2021 година талибаните още веднъж се връщат на власт.
Тежка рецесия в Алианса настава около американския президент Доналд Тръмп, съгласно който НАТО е непотребна организация. Той желае да се вършат по-големи разноски за защита, по отношение на което оказва напън на съдружниците.
Обратно към началото: Русия още веднъж е зложелател
Въпросът за смисъла и дилемите на НАТО получи своя отговор от съветския президент Владимир Путин. Най-късно след нападението против Украйна на 24 февруари 2022-а година става пределно ясно, че Русия още веднъж се е трансформирала във зложелател за Алианса и че съществена задача на съюза още веднъж е защитата на територията – тъкмо както при основаването през 1949-а.
Путин от 2008-а е срещу източното разширение на НАТО. През тази година Алиансът даде обещание участие на Украйна и Грузия, само че без съответни дати.
През 1999-а бяха признати Полша, Чехия и Унгария, през 2004-а ги последваха балтийските страни, както и Словакия, Словения, Румъния и България. Оттам нататък разширението продължава с присъединението на Хърватия, Албания, Черна гора и Северна Македония.
След нападението на Русия против Украйна неутралните до тогава Финландия и Швеция на собствен ред подават молби за участие в НАТО. След превъзмогването на първичния отпор от страна на Турция и Унгария те към този момент са част от Алианса.
И в този момент НАТО има 32 членове – 20 повече, в сравнение с при основаването си преди 75 години. Най-важна задача обаче още веднъж е защитата на територията.
*Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “. Заглавието е на
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Студената война, рухването на комунизма, Афганистан, а в този момент и новият зложелател Русия: за 75 години битие Северноатлантическият съюз (НАТО) е претърпял не една и две рецесии. Поглед обратно към историята на Алианса.
Основаването след Втората международна война
На четвърти април 1949 година 10 европейски страни плюс Съединени американски щати и Канада подписват във Вашингтон Северноатлантическия контракт. Така се ражда НАТО.
Военният съюз би трябвало да се опълчи на експанзионистките желания на комунистическия Съветски съюз, да предотврати националистическия милитаризъм в Западна Европа и в същото време да подсигурява трайния ангажимент на Съединени американски щати в Европа четири години след края на Втората международна война.
През 1945 година Съединени американски щати правят атомни бомбардировки над Япония. През 1949 година Съветският съюз на собствен ред прави тествания на първата си атомна бомба. НАТО е в подготвеност за възмездие – на всяка офанзива против територия на Алианса ще бъде отвърнато с оптимално огромен нуклеарен удар.
На девети май 1955 година след яростни диспути Западна Германия се причислява към НАТО. Само пет дни по-късно е учреден Варшавският контракт – източноевропейската военна организация под управлението на Съветския съюз.
Германската демократична република (ГДР) става част от него. Така германците от западната и от източната част на страната се оказват от двете страни на Желязната завеса.
От борба към разведряване
Кубинската рецесия от 1961 година довежда суперсилите Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики до ръба на нуклеарна война. Ръководството в Москва отстъпва и стопира разполагането на атомни оръжия в Куба след отправената опасност за нуклеарен удар от тогавашния американски президент Джон Кенеди.
Силно разтревожени от надвисналата военна заплаха и от новата борба при строителството на Берлинската стена през 1961 година, НАТО и Варшавският контракт вземат решение да стартират доста внимателен курс към разведряване.
Студената война не трябва да става гореща. НАТО трансформира концепцията си. Оттук нататък на възможна руска офанзива би трябвало да се даде „ еластичен отговор “, т.е. постъпателни военни дейности. Ядреният удар остава последното средство.
През 1966 година се стига до раздор сред НАТО и Франция – президентът Шарл де Гол държи на своята самостоятелност при взимането на военни решения и Франция напуща командните структури на НАТО, само че не и политическите. Главната квартира на НАТО се мести от Париж в Брюксел. Франция се връща пълноценно в Алианса едвам през 2009 година.
Новата Студена война, краят на Варшавския контракт
През 1979 година Съветският съюз навлиза в Афганистан и разполага в Европа ракети SS20 със междинен обхват с нуклеарни бойни глави. НАТО на собствен ред стартира да се въоръжава с ракети със междинен обхват.
През 1985 година на власт в Съветския съюз идва реформаторът Михаил Горбачов – това води до трагични промени в курса на Съюз на съветските социалистически републики.
Конфронтацията сред Изтока и Запада понижава и могат да бъдат подписани контракти за разоръжаване. Тогавашният президент на Съединени американски щати Роналд Рейгън моли към Горбачов да отстрани Берлинската стена.
Социалистическият блок стартира да се пропуква – първа е Полша, последвана от Германска демократична република. Съветският съюз не се намесва.
НАТО си задава въпроса дали Обединена Германия би трябвало да бъде част от западния боен съюз. Държавите победителки във Втората международна война – Съединени американски щати, Франция и Англия – дават единодушието си. През 1991 година настава краят на Варшавския контракт – откакто някогашните комунистически страни членки се откъсват от Съветския съюз.
Основополагащият контракт сред НАТО и Русия
НАТО от своя страна акцентира, че продължава да е нужна, с цел да попречва военния шовинизъм в Европа и да подсигурява демокрацията и човешките права в Европа. Съветският съюз се разпада.
С Русия се търси нов тип стратегическо партньорство. През 1997 година двете страни подписват в Париж Основополагащия контракт НАТО-Русия, с който Русия не постанова несъгласие на източното разширение на НАТО, а Алиансът подсигурява, че няма да разполага трайно войски в новите страни членки.
Още през 1991 година, след разпада на Съюз на съветските социалистически републики, тогавашният съветски президент Борис Елцин обмисля дали и неговата страна да не се причисли към НАТО. Подобни размишления има и Путин през 2000 година.
През 1990-те години НАТО се намесва интензивно в разпадналата се Югославия, с цел да приключи гражданските войни и да защищити Европа от ескалация. В Босна и Херцеговина са ситуирани мироопазващите елементи АЙФОР с мандат на Организация на обединените нации.
През 1999 НАТО бомбардира сръбски градове, с цел да принуди сръбските и югославските елементи да се изтеглят от Косово. Там по преценка на Организация на обединените нации съществува опасност от филантропична злополука посредством систематичните гонения на косовските албанци. НАТО обаче по този начин и не получава за акцията си мандат от Организация на обединените нации, заради която тя и до през днешния ден е противоречива.
Борбата против тероризма
След терористичните набези против цели в Съединени американски щати на 11 септември 2001 година НАТО за първи и към този момент за единствен път задейства член 5от контракта на Алианса, според който офанзивата против един съдружник се счита за офанзива против всички съдружници.
Борбата против тероризма ангажира НАТО в идващите 20 години. След рухването на режима на талибаните в Афганистан интернационалните елементи под управлението на НАТО влизат в страната, с цел да я освободят и да изградят народна власт. Планът обаче съдбовно се проваля – през 2021 година талибаните още веднъж се връщат на власт.
Тежка рецесия в Алианса настава около американския президент Доналд Тръмп, съгласно който НАТО е непотребна организация. Той желае да се вършат по-големи разноски за защита, по отношение на което оказва напън на съдружниците.
Обратно към началото: Русия още веднъж е зложелател
Въпросът за смисъла и дилемите на НАТО получи своя отговор от съветския президент Владимир Путин. Най-късно след нападението против Украйна на 24 февруари 2022-а година става пределно ясно, че Русия още веднъж се е трансформирала във зложелател за Алианса и че съществена задача на съюза още веднъж е защитата на територията – тъкмо както при основаването през 1949-а.
Путин от 2008-а е срещу източното разширение на НАТО. През тази година Алиансът даде обещание участие на Украйна и Грузия, само че без съответни дати.
През 1999-а бяха признати Полша, Чехия и Унгария, през 2004-а ги последваха балтийските страни, както и Словакия, Словения, Румъния и България. Оттам нататък разширението продължава с присъединението на Хърватия, Албания, Черна гора и Северна Македония.
След нападението на Русия против Украйна неутралните до тогава Финландия и Швеция на собствен ред подават молби за участие в НАТО. След превъзмогването на първичния отпор от страна на Турция и Унгария те към този момент са част от Алианса.
И в този момент НАТО има 32 членове – 20 повече, в сравнение с при основаването си преди 75 години. Най-важна задача обаче още веднъж е защитата на територията.
*Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “. Заглавието е на
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ