Механизмът за разследване на главния прокурор вече е в Конституцията
Сподели
След къса дискусия би трябвало ли механизмът за следствие на основния прокурор да бъде вписан в конституцията, депутатите склониха да го включат с 162 гласа „ за “.
Преди това депутатите понижиха пълномощията на основния прокурор. Досега по конституция той имаше право да „ реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори “. След измененията той ще съставлява прокуратурата и ще управлява Върховната прокуратура. Отпада опцията му да упражнява контрол за правда, както и да изготвя методическото управление. Вместо него ще утвърждава методически правила за активността в досъдебното произвеждане на прокурорите, следователите и другите проверяващи органи по предложение на Върховната прокуратура. Те ще могат да бъдат и обжалвани пред Върховен административен съд.
Председателят на конституционната комисия Радомир Чолаков от ГЕРБ помоли текстът, който вкарва в конституцията следствието на основния прокурор, да се гласоподава настрана. Той се базира на отзиви от членове на експертния съвет и изясни: „ Тази наша конституция може би ще бъде първата в света, в която ще написа, че основният прокурор на страната може да прави закононарушения. От друга страна, както и министъра сподели, досегашната фигура на основния прокурор, такава, каквато я познаваме, на процедура ще смени внезапно функционалността си, той няма да има повече контрол за правда върху активността на всички прокурори, методическите инструкции, които ще приема, ще са по самодейност на прокурорския съвет, допустимо е той да ръководи, само че е допустимо и да не ръководи Висшия прокурорски съвет, тъй че цялата тази теза за всевластието на основния прокурор спря да съществува или ще спре да съществува след гласуването, което ще правим в този момент “.
„ Аз мисля, че нашите сътрудници не биха желали българската страна да унижава себе си, като запише в конституцията си, че основният прокурор ще прави закононарушения, и те биха разбрали, в случай че не го създадем “, сподели той и съобщи, че ще гласоподава срещу.
Механизмът е вметнат в резюме в границите на една алинея и допуска, че при осъществено закононарушение, обвинител №1 или негов заместител се проверява и обвиняването се поддържа от прокурор, който е заемал длъжността на арбитър от наказателната гилдия на Върховен касационен съд или с сан на арбитър във Върховен касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища. Подробностите се дефинират в Закона за правосъдната власт.
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години, без право на наново избиране. Това взеха решение депутатите с гласуваните на второ четене текстове на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията.
Според признатите текстове кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия правосъден съвет, както и министърът на правораздаването. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа в период, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва.
Президентът не може да откаже назначението и освобождението при наново направено предложение. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва, записаха още депутатите.
Прокурорите и следователите се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от Висш прокурорски съвет, реши Народното събрание.
Съдиите се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от служба от Висшия правосъден съвет. Председателят на Върховния касационен съд и ръководителят на Върховния административен съд се назначават и освобождават по предложение на Висшия правосъден съвет от президента на републиката за период от седем години, без право на наново избиране, записаха депутатите.
Висшият правосъден съвет се състои от 15 членове и включва ръководителя на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани директно от съдиите и петима, избирани от Народно събрание.
За членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират адвокати с високи професионални и нравствени качества, които имат минимум 15 годишен юридически стаж и са самостоятелни и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател все още на избора, гласят още признатите текстове.
Народното събрание избира членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет с болшинство две трети от народните представители, плануват наредбите.
Мандатът на определените членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период, записаха още депутатите от 49-ото Народно събрание.
Висшият правосъден съвет и Висшият прокурорски съвет реализират пълномощията си независимо и посредством Общо заседание. Заседанията на висшия правосъден съвет и на Общото заседание на Висшия правосъден съвет и Висшия прокурорски съвет се ръководят от ръководителя на Върховния касационен съд, а в неговото неявяване – от ръководителя на Върховния административен съд, плануват признатите разпореждания.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
След къса дискусия би трябвало ли механизмът за следствие на основния прокурор да бъде вписан в конституцията, депутатите склониха да го включат с 162 гласа „ за “.
Преди това депутатите понижиха пълномощията на основния прокурор. Досега по конституция той имаше право да „ реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори “. След измененията той ще съставлява прокуратурата и ще управлява Върховната прокуратура. Отпада опцията му да упражнява контрол за правда, както и да изготвя методическото управление. Вместо него ще утвърждава методически правила за активността в досъдебното произвеждане на прокурорите, следователите и другите проверяващи органи по предложение на Върховната прокуратура. Те ще могат да бъдат и обжалвани пред Върховен административен съд.
Председателят на конституционната комисия Радомир Чолаков от ГЕРБ помоли текстът, който вкарва в конституцията следствието на основния прокурор, да се гласоподава настрана. Той се базира на отзиви от членове на експертния съвет и изясни: „ Тази наша конституция може би ще бъде първата в света, в която ще написа, че основният прокурор на страната може да прави закононарушения. От друга страна, както и министъра сподели, досегашната фигура на основния прокурор, такава, каквато я познаваме, на процедура ще смени внезапно функционалността си, той няма да има повече контрол за правда върху активността на всички прокурори, методическите инструкции, които ще приема, ще са по самодейност на прокурорския съвет, допустимо е той да ръководи, само че е допустимо и да не ръководи Висшия прокурорски съвет, тъй че цялата тази теза за всевластието на основния прокурор спря да съществува или ще спре да съществува след гласуването, което ще правим в този момент “.
„ Аз мисля, че нашите сътрудници не биха желали българската страна да унижава себе си, като запише в конституцията си, че основният прокурор ще прави закононарушения, и те биха разбрали, в случай че не го създадем “, сподели той и съобщи, че ще гласоподава срещу.
Механизмът е вметнат в резюме в границите на една алинея и допуска, че при осъществено закононарушение, обвинител №1 или негов заместител се проверява и обвиняването се поддържа от прокурор, който е заемал длъжността на арбитър от наказателната гилдия на Върховен касационен съд или с сан на арбитър във Върховен касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища. Подробностите се дефинират в Закона за правосъдната власт.
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години, без право на наново избиране. Това взеха решение депутатите с гласуваните на второ четене текстове на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията.
Според признатите текстове кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия правосъден съвет, както и министърът на правораздаването. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа в период, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва.
Президентът не може да откаже назначението и освобождението при наново направено предложение. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва, записаха още депутатите.
Прокурорите и следователите се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от Висш прокурорски съвет, реши Народното събрание.
Съдиите се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от служба от Висшия правосъден съвет. Председателят на Върховния касационен съд и ръководителят на Върховния административен съд се назначават и освобождават по предложение на Висшия правосъден съвет от президента на републиката за период от седем години, без право на наново избиране, записаха депутатите.
Висшият правосъден съвет се състои от 15 членове и включва ръководителя на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани директно от съдиите и петима, избирани от Народно събрание.
За членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират адвокати с високи професионални и нравствени качества, които имат минимум 15 годишен юридически стаж и са самостоятелни и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател все още на избора, гласят още признатите текстове.
Народното събрание избира членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет с болшинство две трети от народните представители, плануват наредбите.
Мандатът на определените членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период, записаха още депутатите от 49-ото Народно събрание.
Висшият правосъден съвет и Висшият прокурорски съвет реализират пълномощията си независимо и посредством Общо заседание. Заседанията на висшия правосъден съвет и на Общото заседание на Висшия правосъден съвет и Висшия прокурорски съвет се ръководят от ръководителя на Върховния касационен съд, а в неговото неявяване – от ръководителя на Върховния административен съд, плануват признатите разпореждания.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ