Може ли украинка да стане „Мис България“ по примера на Япония?
Сподели
Може ли украинка да стане “Мис България ” по образеца на Япония?
Има някои разлики сред Япония и България, както знаем. Не са единствено тези, илюстрирани от вицовете, като оня за кацащия от Токио на софийското летище аероплан и известието на капитана пасажерите да върнат часовниците си 100 години обратно. Нито е другият анекдот за работещия в българско институции японец, който заран казвал нещо на японски и на потегляне също -преводач обяснил, че заран поздравява с “добро утро ”, а най-после се извинява, че не е взел участие в стачката.
БиБиСи, представена от уеб страницата “Площад Славейков ” у нас, описа, че украинката Каролина Сиино е станала “Мис Япония ”.
Главната опозиция против кандидатурата й била провокирана от обстоятелството, че не наподобява на японка (няма капка японска кръв), само че все пак била определена от журито.
Как смятате, дали в нашата държавица, в която едно синьо-жълто пуловерче на нарисувано дете провокира патриотарска и антиукраинска всъщност нервност, е допустимо да се случи сходно “украинско ” знамение? При това украинките (украинците), красиви или не, не се отличават външно кой знае какъв брой от нас.
Културата на толерантността е нещо, което се култивира, не е въпрос на гени и кръв. Само че самата дума “толерантност ” от години е подложена на гневно обезчестяване тук и даже бива иzраждана в “толерастия ”.
Наблюдаваме по какъв начин това събитие с руzки акцент надвиква демократичните гласове, които пък биват определяни като гласове на “либерасти ”. В хора грачат леви и десни. Леви, десни, леви десни-марш на посредствеността и мизантропията, отглеждана в това число и целеустремено по линия на руzката хибридна война против европейска България, внушаваща някакво лично морално предимство над “гейропа ” и гнилия Запад въобще.
“Гнилият ” Запад от дълго време се е прихванал и е припознат като заслужен за подражателство модел за развиване във всички области на живота в супер сполучлива съвременна страна, като Япония, все по този начин горда с неповторимата си антична просвета. В същото време Япония, съвсем безусловно унищожена от Съединени американски щати втората международна война, е най-толерантната към Америка през днешния ден страна в случай че не в света, то най-малко в района.
Ако питате японците какво мислят за Хирошима и Нагазаки, въпреки там да не е доста политически правилно чужденци да задават такива въпроси (както в Гърция и в Испания не трябва да се човъркат раните на гражданската война), ще ви отговорят нещо сбито от рода на: “ако Япония имаше атомно оръжие, без подозрение щеше да го употребява също ”. Но това не пречи у нас, тъй като тук гъмжи от геополитици, на японските гробища от Втората международна най-редовно плачат борците против “краварите ”.
Нещо доста сходно се случи и в Южна Корея. Тя е не по-малко богата на лична велика история, само че беше бедна и доста изостанала до преди няколко десетки години. Днес все по този начин е дребна държавица, съвсем невидима на глобуса, която има по-голяма стопанска система от руzката. Достатъчно е да се каже, че тя е най-големият международен производител на големите танкери, каквито московията всеобщо изкупува от трети страни на втора употреба ( тъй като Сеул отхвърли на Москва да продължава да я доставя с това средство за отбягване на санкциите).
Съхраняването на личната просвета и в двете страни въобще не им пречи да реализират същински културен скок във възприемането и възпроизвеждането на западната просвета и за няколко десетилетия да се трансфорат и в тази област в международни фактори. Нямаше да бъде допустимо, в случай че не бяха възприели на “въоръжение ” толерантността и не бяха оповестили война на личните си дефекти от близкото минало.
Да, тук не е Югоизточна Азия. Ние сме в Югоизточна Европа. Но вместо да се вайкаме, че някой изкупил българския интелектуален артикул “Уча се ” ( освен това без да навреди на ничие учене у нас), би трябвало да се поучим от сполучливия образец на напредналите толерантни и възприемчиви към достиженията на развития свят нации, вместо да даваме ухо на униженията на “руzкия свят ”, който изисква от нас послушание и нетолерантно озлобление към всичко, което е отричане на рашизма.
Коментарът е оповестен във фейсбук профила на Иво Инджев.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Може ли украинка да стане “Мис България ” по образеца на Япония?
Има някои разлики сред Япония и България, както знаем. Не са единствено тези, илюстрирани от вицовете, като оня за кацащия от Токио на софийското летище аероплан и известието на капитана пасажерите да върнат часовниците си 100 години обратно. Нито е другият анекдот за работещия в българско институции японец, който заран казвал нещо на японски и на потегляне също -преводач обяснил, че заран поздравява с “добро утро ”, а най-после се извинява, че не е взел участие в стачката.
БиБиСи, представена от уеб страницата “Площад Славейков ” у нас, описа, че украинката Каролина Сиино е станала “Мис Япония ”.
Главната опозиция против кандидатурата й била провокирана от обстоятелството, че не наподобява на японка (няма капка японска кръв), само че все пак била определена от журито.
Как смятате, дали в нашата държавица, в която едно синьо-жълто пуловерче на нарисувано дете провокира патриотарска и антиукраинска всъщност нервност, е допустимо да се случи сходно “украинско ” знамение? При това украинките (украинците), красиви или не, не се отличават външно кой знае какъв брой от нас.
Културата на толерантността е нещо, което се култивира, не е въпрос на гени и кръв. Само че самата дума “толерантност ” от години е подложена на гневно обезчестяване тук и даже бива иzраждана в “толерастия ”.
Наблюдаваме по какъв начин това събитие с руzки акцент надвиква демократичните гласове, които пък биват определяни като гласове на “либерасти ”. В хора грачат леви и десни. Леви, десни, леви десни-марш на посредствеността и мизантропията, отглеждана в това число и целеустремено по линия на руzката хибридна война против европейска България, внушаваща някакво лично морално предимство над “гейропа ” и гнилия Запад въобще.
“Гнилият ” Запад от дълго време се е прихванал и е припознат като заслужен за подражателство модел за развиване във всички области на живота в супер сполучлива съвременна страна, като Япония, все по този начин горда с неповторимата си антична просвета. В същото време Япония, съвсем безусловно унищожена от Съединени американски щати втората международна война, е най-толерантната към Америка през днешния ден страна в случай че не в света, то най-малко в района.
Ако питате японците какво мислят за Хирошима и Нагазаки, въпреки там да не е доста политически правилно чужденци да задават такива въпроси (както в Гърция и в Испания не трябва да се човъркат раните на гражданската война), ще ви отговорят нещо сбито от рода на: “ако Япония имаше атомно оръжие, без подозрение щеше да го употребява също ”. Но това не пречи у нас, тъй като тук гъмжи от геополитици, на японските гробища от Втората международна най-редовно плачат борците против “краварите ”.
Нещо доста сходно се случи и в Южна Корея. Тя е не по-малко богата на лична велика история, само че беше бедна и доста изостанала до преди няколко десетки години. Днес все по този начин е дребна държавица, съвсем невидима на глобуса, която има по-голяма стопанска система от руzката. Достатъчно е да се каже, че тя е най-големият международен производител на големите танкери, каквито московията всеобщо изкупува от трети страни на втора употреба ( тъй като Сеул отхвърли на Москва да продължава да я доставя с това средство за отбягване на санкциите).
Съхраняването на личната просвета и в двете страни въобще не им пречи да реализират същински културен скок във възприемането и възпроизвеждането на западната просвета и за няколко десетилетия да се трансфорат и в тази област в международни фактори. Нямаше да бъде допустимо, в случай че не бяха възприели на “въоръжение ” толерантността и не бяха оповестили война на личните си дефекти от близкото минало.
Да, тук не е Югоизточна Азия. Ние сме в Югоизточна Европа. Но вместо да се вайкаме, че някой изкупил българския интелектуален артикул “Уча се ” ( освен това без да навреди на ничие учене у нас), би трябвало да се поучим от сполучливия образец на напредналите толерантни и възприемчиви към достиженията на развития свят нации, вместо да даваме ухо на униженията на “руzкия свят ”, който изисква от нас послушание и нетолерантно озлобление към всичко, което е отричане на рашизма.
Коментарът е оповестен във фейсбук профила на Иво Инджев.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ