Милиционерската философия на българската полиция – биеш наред
Сподели
Когато липсва ясна разграничителна линия сред законното и нелегитимното принуждение, упражнявано от правоохранителните органи, има тежък недостиг на правова страна. Особено когато този проблем е систематичен и се демонстрира през годините при всички митинги в България, в които имаше ексцесии, нерядко предизвикани политически.
Навсякъде по цивилизования свят, когато протестиращи палят, чупят, хвърлят камъни и бомбички, полицията дава отговор с палки, сълзотворен газ и водни струи. Тя употребява мощ, с цел да разпръсне и арестува агресорите, с цел да отбрани живота, здравето и собствеността на други жители, както и живота и здравето на самите служители на реда. И това е изцяло законно принуждение.
Милиционерската философия
Проблемът с българската полиция е, че тя има навика да бие наред, без да я интересува дали става дума за спокойно протестиращи, инцидентни жители или публицисти. И изключително обича да атакува паднали на земята хора, в дребни улици, в случай че ще и да са в топцентъра, даже под колоните на Министерския съвет, както през лятото на 2020, и нормално при несъмнено числено предимство над жертвите си. Предпочита сама да раздава отмъщение, без въобще да има право на това и без да я интересува кой защо и дали въобще е отговорен. Стреми се да остава анонимна, като служителите на реда постоянно са без лични номера на униформите и са с маски на лицата, като че ли са излезли против закоравели нарушители. По предписание полицейските началници най-после оправдават произвола на подчинените си с дежурния мотив, че и служители на реда са били ранени – нищо, че този „ принцип на оневиняващо отмъщение “ не е даже родовата вендета „ зъб за зъб “, а милиционерска философия „ зъб – за чийто и да са други зъби “.
Как се носи политическа отговорност
Излязоха голям брой свидетелства и видеа от полицейски произволи на митинга против футболния съюз на 16 ноември и евентуално ще излизат още – като тази на Георги Вачев с трите избити зъба. Самият той е наследник на дълготраен чиновник на Министерство на вътрешните работи. Ръководителите на „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ желаеха оставката на вътрешния министър Калин Стоянов, а министър председателят Николай Денков даже заложи личната си оставка, в случай че министърът най-малко не осъди злоупотребите със мощ от органите на реда. Той и сътрудниците му от ПП-ДБ желаеха парламентарна анкетна комисия да ревизира случаите на безпричинно принуждение, която водачът на депутатите на Движение за права и свободи Делян Пеевски изрично отхвърли да поддържа, откакто дружно с водача на ГЕРБ Бойко Борисов твърдо застана зад Калин Стоянов.
Мнозина българи евентуално едвам в този момент са научили името на вътрешния министър, а това чие предложение е бил за член на кабинета ще разберем от самия министър председател Денков едвам когато той си отиде някой ден от „ Дондуков “ 1. Макар че към този момент се разбра чий е Стоянов – след твърдата поддръжка за него от новата коалиция ГЕРБ-ДПС. И макар че самичък по себе си е слаба политическа фигура в кабинета, в случай че и постът му да е измежду основните във всяко едно държавно управление, въпросът за политическата отговорност стои пред него с цялостна мощ. Защото Стоянов, въпреки и с професионална кариера в Министерство на вътрешните работи, в този момент е политическа фигура, чието главно предопределение е да носи политическа отговорност – включително и за професионалните провинения на своите подопечни. А тя се поема посредством акт на наказание на полицейския произвол или посредством оставка, тъй като това е методът да се признае несправедливостта, а съответните злоупотреби би трябвало да бъдат потвърдени и глобени по дисциплинарен и правосъден ред. Това е и методът да се съобщи непоносимост към продължаването на тези практики, а спирането на тяхното редовно повтаряне става с организационни ограничения и образование в Министерство на вътрешните работи.
Покаяние или оставка на вътрешния министър. Иначе – оставка на премиера.
Ако министър Стоянов покаже липса на политическо геройство да понесе дължимата отговорност и в случай че ГЕРБ и Движение за права и свободи не осъзнаят личната си партийна отговорност да застанат против нелегитимното полицейско принуждение, това може да събори ръководството. ПП-ДБ не могат да правят отстъпка пред полезностите си да пазят правата и свободите на жителите и правовата страна, без да предадат гласоподавателите си, които са се борили таман за тези идеали в десетки митинги дълги години наред. И крайната мярка за премиера Денков ще бъде да подаде оставката си, а с това и на целия кабинет, откакто изиска оставката на вътрешния си министър, в случай че той откаже даже да се покае, и в случай че министър председателят бъде неодобрен в Народното събрание поради този министър. След което освен ще се разпадне така наречен сглобка, само че ще се върнем към спиралата на политически митинги, евентуално доста по-гневни от тези преди 3 години. ГЕРБ и Движение за права и свободи надали желаят таман това – най-малкото Борисов може да се окаже доста по-близо до политическа пенсия, а Пеевски – доста по-далече от лидерския пост в партията, който чака да заеме в края на февруари.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Когато липсва ясна разграничителна линия сред законното и нелегитимното принуждение, упражнявано от правоохранителните органи, има тежък недостиг на правова страна. Особено когато този проблем е систематичен и се демонстрира през годините при всички митинги в България, в които имаше ексцесии, нерядко предизвикани политически.
Навсякъде по цивилизования свят, когато протестиращи палят, чупят, хвърлят камъни и бомбички, полицията дава отговор с палки, сълзотворен газ и водни струи. Тя употребява мощ, с цел да разпръсне и арестува агресорите, с цел да отбрани живота, здравето и собствеността на други жители, както и живота и здравето на самите служители на реда. И това е изцяло законно принуждение.
Милиционерската философия
Проблемът с българската полиция е, че тя има навика да бие наред, без да я интересува дали става дума за спокойно протестиращи, инцидентни жители или публицисти. И изключително обича да атакува паднали на земята хора, в дребни улици, в случай че ще и да са в топцентъра, даже под колоните на Министерския съвет, както през лятото на 2020, и нормално при несъмнено числено предимство над жертвите си. Предпочита сама да раздава отмъщение, без въобще да има право на това и без да я интересува кой защо и дали въобще е отговорен. Стреми се да остава анонимна, като служителите на реда постоянно са без лични номера на униформите и са с маски на лицата, като че ли са излезли против закоравели нарушители. По предписание полицейските началници най-после оправдават произвола на подчинените си с дежурния мотив, че и служители на реда са били ранени – нищо, че този „ принцип на оневиняващо отмъщение “ не е даже родовата вендета „ зъб за зъб “, а милиционерска философия „ зъб – за чийто и да са други зъби “.
Как се носи политическа отговорност
Излязоха голям брой свидетелства и видеа от полицейски произволи на митинга против футболния съюз на 16 ноември и евентуално ще излизат още – като тази на Георги Вачев с трите избити зъба. Самият той е наследник на дълготраен чиновник на Министерство на вътрешните работи. Ръководителите на „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ желаеха оставката на вътрешния министър Калин Стоянов, а министър председателят Николай Денков даже заложи личната си оставка, в случай че министърът най-малко не осъди злоупотребите със мощ от органите на реда. Той и сътрудниците му от ПП-ДБ желаеха парламентарна анкетна комисия да ревизира случаите на безпричинно принуждение, която водачът на депутатите на Движение за права и свободи Делян Пеевски изрично отхвърли да поддържа, откакто дружно с водача на ГЕРБ Бойко Борисов твърдо застана зад Калин Стоянов.
Мнозина българи евентуално едвам в този момент са научили името на вътрешния министър, а това чие предложение е бил за член на кабинета ще разберем от самия министър председател Денков едвам когато той си отиде някой ден от „ Дондуков “ 1. Макар че към този момент се разбра чий е Стоянов – след твърдата поддръжка за него от новата коалиция ГЕРБ-ДПС. И макар че самичък по себе си е слаба политическа фигура в кабинета, в случай че и постът му да е измежду основните във всяко едно държавно управление, въпросът за политическата отговорност стои пред него с цялостна мощ. Защото Стоянов, въпреки и с професионална кариера в Министерство на вътрешните работи, в този момент е политическа фигура, чието главно предопределение е да носи политическа отговорност – включително и за професионалните провинения на своите подопечни. А тя се поема посредством акт на наказание на полицейския произвол или посредством оставка, тъй като това е методът да се признае несправедливостта, а съответните злоупотреби би трябвало да бъдат потвърдени и глобени по дисциплинарен и правосъден ред. Това е и методът да се съобщи непоносимост към продължаването на тези практики, а спирането на тяхното редовно повтаряне става с организационни ограничения и образование в Министерство на вътрешните работи.
Покаяние или оставка на вътрешния министър. Иначе – оставка на премиера.
Ако министър Стоянов покаже липса на политическо геройство да понесе дължимата отговорност и в случай че ГЕРБ и Движение за права и свободи не осъзнаят личната си партийна отговорност да застанат против нелегитимното полицейско принуждение, това може да събори ръководството. ПП-ДБ не могат да правят отстъпка пред полезностите си да пазят правата и свободите на жителите и правовата страна, без да предадат гласоподавателите си, които са се борили таман за тези идеали в десетки митинги дълги години наред. И крайната мярка за премиера Денков ще бъде да подаде оставката си, а с това и на целия кабинет, откакто изиска оставката на вътрешния си министър, в случай че той откаже даже да се покае, и в случай че министър председателят бъде неодобрен в Народното събрание поради този министър. След което освен ще се разпадне така наречен сглобка, само че ще се върнем към спиралата на политически митинги, евентуално доста по-гневни от тези преди 3 години. ГЕРБ и Движение за права и свободи надали желаят таман това – най-малкото Борисов може да се окаже доста по-близо до политическа пенсия, а Пеевски – доста по-далече от лидерския пост в партията, който чака да заеме в края на февруари.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ