Двегодишният блицкриг: Имаш право да съществуваш, само ако подкрепяш войната
Сподели
Изминаха две години от нападението на Русия над Украйна.
Първоначалните съветски проекти предвиждаха блицкриг. Две години по-късно светкавичната война стана оксиморон. За да придадат на войната безопасен тип я нарекоха „ специфичната военна интервенция “.
Тя се оказа толкоз специфична, че продължава към този момент две години, макар упованията
Киев да бъде високомерен за три дни, президентът Зеленски да избяга, а украинците да посрещат своите „ освободители “ с самун и сол.
Дори не бяха планували гориво за машините за повече от три дни и те стопираха.
Плановете на агресора се провалиха, само че това не е мотив за наслада, тъй като две години сраженията и обстрелите не стопират, жертвите – военни и цивилни, са стотици хиляди, бежанците са милиони, а страната е разрушена.
След две години война освен не се обрисува мирна развръзка, а в противен случай – нараства заплахата от разширение и глобализиране на спора.
Войната стартира с безкрайната колона от тежка военна техника, ориентирана към Киев и с големи множества от бежанци по железопътните гари, които напускаха домовете си с по два сака багаж.
Най-тъжната панорама на войната – детското страдалчество. Майки с децата си, баби с внучетата си, хората са доста повече от местата във влаковете.
Вагоните са препълнени, а хората по пероните не понижават, стават от ден на ден.
Изгубени, уплашени деца, нервни домашни любимци, изтощени и изтощени хора. Чакат идващия трен, който не знаят по кое време ще пристигна. Облекли са всичките си облекла и могат да легнат напряко на земята, само че пероните са толкоз препълнени, че не може даже да се седне.
Във вагоните е същото. Някои имат шанс да седнат, само че множеството са прави по коридорите и купетата, по този начин притиснати, че не могат да мърдат.
Когато влакът потегля, незабавно гасят светлините. Един на различен си предават да изключат телефоните, с цел да няма светлини и местоположения.
Тъмният трен се промъква сред тъмни села и полета.
Изминава един час. Краят на пътуването не се вижда. Подминава гарите – всички ще слязат на крайната гара. Някой се ядосва за нещо, само че бързо притихва. Бебетата заспиват.
Няма задоволително въздух, става горещо и спарено. Скучно и ужасно. Ожадняваш, само че знаеш, че няма да можеш да отидеш до тоалетната.
Влакът се носи бързо, само че времето пълзи постепенно. Развиделява се. Децата се разсънват и стартират да плачат. Гладни са. Жадни са.
Влак след трен. Композициите са по-дълги от нормалното, само че не могат да поберат всички.
Пероните са все по този начин претъпкани с народ, който бяга от страшното, което се задава.
Да напуснеш дома си с два сака багаж също е покруса, само че жилищата остават празни, а жителите на града са на перона.
Така е във всички източни градове, които са покрай войната. Всички бягат на запад – по надалеч от снарядите и бомбите. След няколко месеца градовете се обезлюдяват.
След още няколко месеца са изравнени със земята.
Войната ражда герои, само че трансформира земята в гробища. Във войната умират и доста безименни.
За успеха е нужно да има втори, трети, четвърти… Нужно е да се устои. Устояват, тъй като знаят, че пазят своята майка, своята жена, своето дете, които са измежду множеството на перона.
Жителите на източните градове от дълго време са евакуирани на запад, само че войната за обезлюдените градове продължава към този момент втора година.
Най-цивилизованият метод войната да се приключи е агресорът да се изтегли в интернационално приетите граници. Най-лесният метод е украинците да се предадат.
Но няма да се случи нито едното, нито другото. Руското общество от години е манипулирано в ирационална злоба към Украйна и жадува заличаването ѝ.
Украинците в никакъв случай няма да могат да не помнят и да простят варварското нахлуване над страната им. Кръвопролитията и разрушенията ще продължат.
След две години война не стана ясно за какво тя стартира.
Агресорът непрекъснато сменяше обясненията. От изявлението на Путин с Карлсън разбрахме, че той бил нападнал, с цел да се отбрани, че Украйна е агресорът, а той е миролюбец, който не желае нищо друго, с изключение на да освободи украинците. Всичко е обърнато с главата надолу.
Фактите са без значение. Лъжата е истина.
Очакваше се за втората годишнина от началото на нашествието агресорът да си подготви подарък. Руската войска струпа доста сили в обезлюдената Авдиивка и реализира огромна победа. По същото време унищожиха и Навални.
Дори от наказателната колония оттатък полярния кръг неговият глас доближаваше до хората, които освен му съчувстваха, само че и му имаха вяра. Присъдата му беше 19 години, само че не можеха да търпят 19 години той да изобличава беззаконията им.
Ликвидирането на политически съперници от дълго време е процедура в Русия.
Нетърпимостта към свободния глас е един от най-ярките индикатори, че една страна се ръководи от деспот.
Убийството на храбрата Анна Политковская е шокиращо освен със своята грубост – убита е с четири патрона, само че и с това, че е осъществено точно на рождения ден на Путин – на 7 октомври 2006 година Какво съвпадане!
След като не се уплаши от многократните смъртни закани, убийството ѝ навръх тази дата може да се пояснява като автограф на причинителя и като подарък, който самичък си прави.
Смелата опозиция постоянно докарва диктаторите до необуздана гняв. В продължение на няколко години Фриц Герлих изобличава Хитлер и предизвестява, че
националсоциализмът значи: омраза със прилежащите страни, вътрешна робия, революция, международна война, неистини, ненавист, братоубийство и безгранична сласт “.
Веднага откакто идват на власт нацистите го затварят в концентрационния лагер Дахау и го убиват.
Лутеранският свещеник Дитрих Бонхьофер подлага на критика режима напълно от богословски позиции, за което е държан две години в затвори и лагери и е погубен по персонално предписание на Хитлер един месец преди капитулацията на Германия.
През 1943 година Паул Ланген посетил щерка си в трудов лагер и споделил пред нея и няколко нейни приятелки, че продължаването на войната е безсмислено. Едно от девойките подало тъжба до надзирателя на лагера, който от своя страна докладвал на управляващите.
Ланген е задържан, наказан и умира в пандиза от епидемиологичен тиф също един месец преди капитулацията на Германия.
Виждаме същото да се повтаря и в този момент с убийството на Алексей Навални,
който също не се уплаши от предходните опити да бъде премахнат.
Убийството на Навални е предизвестие към всички, които го поддържат, които мислят като него, които са непокорни като него.
То е предизвестие, че щом Навални може да бъде премахнат, това може да се случи с всеки един от тях. Ликвидирането на Навални в навечерието на
президентските избори е сигнал към всички, които не са съгласни с Путин, само че ще гласоподават за него от боязън.
Путин възцари в Русия боязън,
само че истината е, че и той се опасява от Навални.
Докато беше жив, не смееше да произнесе името му. Изпрати го в най-отдалечената и най-суровата наказателна колония.
Продължава да се опасява и след гибелта му, като не позволява да му бъде направено църковно опело, не позволява полагане на цветя, в следените съветски медии името му съвсем не се загатва.
След като Борис Надеждин не беше позволен до присъединяване в президентските избори, Путин остава единствен претендент.
Всеки, който се разгласи срещу войната на Путин, бива отстранен. Никога не е имало по-голям парадокс – имаш право да съществуваш, единствено в случай че подкрепяш войната.
Текстът на Теодора Димова е. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Изминаха две години от нападението на Русия над Украйна.
Първоначалните съветски проекти предвиждаха блицкриг. Две години по-късно светкавичната война стана оксиморон. За да придадат на войната безопасен тип я нарекоха „ специфичната военна интервенция “.
Тя се оказа толкоз специфична, че продължава към този момент две години, макар упованията
Киев да бъде високомерен за три дни, президентът Зеленски да избяга, а украинците да посрещат своите „ освободители “ с самун и сол.
Дори не бяха планували гориво за машините за повече от три дни и те стопираха.
Плановете на агресора се провалиха, само че това не е мотив за наслада, тъй като две години сраженията и обстрелите не стопират, жертвите – военни и цивилни, са стотици хиляди, бежанците са милиони, а страната е разрушена.
След две години война освен не се обрисува мирна развръзка, а в противен случай – нараства заплахата от разширение и глобализиране на спора.
Войната стартира с безкрайната колона от тежка военна техника, ориентирана към Киев и с големи множества от бежанци по железопътните гари, които напускаха домовете си с по два сака багаж.
Най-тъжната панорама на войната – детското страдалчество. Майки с децата си, баби с внучетата си, хората са доста повече от местата във влаковете.
Вагоните са препълнени, а хората по пероните не понижават, стават от ден на ден.
Изгубени, уплашени деца, нервни домашни любимци, изтощени и изтощени хора. Чакат идващия трен, който не знаят по кое време ще пристигна. Облекли са всичките си облекла и могат да легнат напряко на земята, само че пероните са толкоз препълнени, че не може даже да се седне.
Във вагоните е същото. Някои имат шанс да седнат, само че множеството са прави по коридорите и купетата, по този начин притиснати, че не могат да мърдат.
Когато влакът потегля, незабавно гасят светлините. Един на различен си предават да изключат телефоните, с цел да няма светлини и местоположения.
Тъмният трен се промъква сред тъмни села и полета.
Изминава един час. Краят на пътуването не се вижда. Подминава гарите – всички ще слязат на крайната гара. Някой се ядосва за нещо, само че бързо притихва. Бебетата заспиват.
Няма задоволително въздух, става горещо и спарено. Скучно и ужасно. Ожадняваш, само че знаеш, че няма да можеш да отидеш до тоалетната.
Влакът се носи бързо, само че времето пълзи постепенно. Развиделява се. Децата се разсънват и стартират да плачат. Гладни са. Жадни са.
Влак след трен. Композициите са по-дълги от нормалното, само че не могат да поберат всички.
Пероните са все по този начин претъпкани с народ, който бяга от страшното, което се задава.
Да напуснеш дома си с два сака багаж също е покруса, само че жилищата остават празни, а жителите на града са на перона.
Така е във всички източни градове, които са покрай войната. Всички бягат на запад – по надалеч от снарядите и бомбите. След няколко месеца градовете се обезлюдяват.
След още няколко месеца са изравнени със земята.
Войната ражда герои, само че трансформира земята в гробища. Във войната умират и доста безименни.
За успеха е нужно да има втори, трети, четвърти… Нужно е да се устои. Устояват, тъй като знаят, че пазят своята майка, своята жена, своето дете, които са измежду множеството на перона.
Жителите на източните градове от дълго време са евакуирани на запад, само че войната за обезлюдените градове продължава към този момент втора година.
Най-цивилизованият метод войната да се приключи е агресорът да се изтегли в интернационално приетите граници. Най-лесният метод е украинците да се предадат.
Но няма да се случи нито едното, нито другото. Руското общество от години е манипулирано в ирационална злоба към Украйна и жадува заличаването ѝ.
Украинците в никакъв случай няма да могат да не помнят и да простят варварското нахлуване над страната им. Кръвопролитията и разрушенията ще продължат.
След две години война не стана ясно за какво тя стартира.
Агресорът непрекъснато сменяше обясненията. От изявлението на Путин с Карлсън разбрахме, че той бил нападнал, с цел да се отбрани, че Украйна е агресорът, а той е миролюбец, който не желае нищо друго, с изключение на да освободи украинците. Всичко е обърнато с главата надолу.
Фактите са без значение. Лъжата е истина.
Очакваше се за втората годишнина от началото на нашествието агресорът да си подготви подарък. Руската войска струпа доста сили в обезлюдената Авдиивка и реализира огромна победа. По същото време унищожиха и Навални.
Дори от наказателната колония оттатък полярния кръг неговият глас доближаваше до хората, които освен му съчувстваха, само че и му имаха вяра. Присъдата му беше 19 години, само че не можеха да търпят 19 години той да изобличава беззаконията им.
Ликвидирането на политически съперници от дълго време е процедура в Русия.
Нетърпимостта към свободния глас е един от най-ярките индикатори, че една страна се ръководи от деспот.
Убийството на храбрата Анна Политковская е шокиращо освен със своята грубост – убита е с четири патрона, само че и с това, че е осъществено точно на рождения ден на Путин – на 7 октомври 2006 година Какво съвпадане!
След като не се уплаши от многократните смъртни закани, убийството ѝ навръх тази дата може да се пояснява като автограф на причинителя и като подарък, който самичък си прави.
Смелата опозиция постоянно докарва диктаторите до необуздана гняв. В продължение на няколко години Фриц Герлих изобличава Хитлер и предизвестява, че
националсоциализмът значи: омраза със прилежащите страни, вътрешна робия, революция, международна война, неистини, ненавист, братоубийство и безгранична сласт “.
Веднага откакто идват на власт нацистите го затварят в концентрационния лагер Дахау и го убиват.
Лутеранският свещеник Дитрих Бонхьофер подлага на критика режима напълно от богословски позиции, за което е държан две години в затвори и лагери и е погубен по персонално предписание на Хитлер един месец преди капитулацията на Германия.
През 1943 година Паул Ланген посетил щерка си в трудов лагер и споделил пред нея и няколко нейни приятелки, че продължаването на войната е безсмислено. Едно от девойките подало тъжба до надзирателя на лагера, който от своя страна докладвал на управляващите.
Ланген е задържан, наказан и умира в пандиза от епидемиологичен тиф също един месец преди капитулацията на Германия.
Виждаме същото да се повтаря и в този момент с убийството на Алексей Навални,
който също не се уплаши от предходните опити да бъде премахнат.
Убийството на Навални е предизвестие към всички, които го поддържат, които мислят като него, които са непокорни като него.
То е предизвестие, че щом Навални може да бъде премахнат, това може да се случи с всеки един от тях. Ликвидирането на Навални в навечерието на
президентските избори е сигнал към всички, които не са съгласни с Путин, само че ще гласоподават за него от боязън.
Путин възцари в Русия боязън,
само че истината е, че и той се опасява от Навални.
Докато беше жив, не смееше да произнесе името му. Изпрати го в най-отдалечената и най-суровата наказателна колония.
Продължава да се опасява и след гибелта му, като не позволява да му бъде направено църковно опело, не позволява полагане на цветя, в следените съветски медии името му съвсем не се загатва.
След като Борис Надеждин не беше позволен до присъединяване в президентските избори, Путин остава единствен претендент.
Всеки, който се разгласи срещу войната на Путин, бива отстранен. Никога не е имало по-голям парадокс – имаш право да съществуваш, единствено в случай че подкрепяш войната.
Текстът на Теодора Димова е. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ