Не с флекс, а с чукове: Паметниците, които комунистите затриха
Сподели
Дните, в които тече демонтажът на паметника на руската войска в София, доведоха до нервност кръговете, които, макар че отхвърлят да се разгласят намерено като
проводници на путинистката агитация и за възстановяване на статута на България като 16 република на Съюз на съветските социалистически републики
започнаха да насочат обвинявания във вандализъм и безвластие – същото, което руската войска окупатор е направила против българското население.
Появиха се опорни точки, съгласно които паметниците от тази ера са история, от която ние като нация, се отърваваме с лека ръка.
Стигна се даже и до там, че прочувствено заредена водеща в национална медия, трябваше да чуе от някогашния народен представител от ГЕРБ – скулптора Вежди Рашидов (който имал по-деликатен метод за справяне с паметника, само че нямало да го сподели), че колкото и да не ѝ се има вяра,
премахването на сходни монументи става единствено с флекс.
Просто тъй като няма такава техника, която да „ изкорени “ ПСА от мястото му и да го отнесе.
Всъщност, когато се пледира за помнене на историята, дано това да стане в целокупност. Тогава ще стане ясно и това какъв брой са били унищожените от Българската комунистическа партия монументи.
И не с флекс, а чукове.
Може да бъдат изброени стотици образци, измежду които са освен монументи, но църкви.
Но може би най-емблематичният образец е монументът на починалите от Първи и Шести пехотен полк в София. Той е открит на 28 октомври 1934 година от цар Борис III. През Втората международна война е отчасти опустошен, а след края ѝ това е довършено от новия режим в България.
По този метод е затрита паметта на хиляди починали български воини, явно, тъй като съгласно новата власт, са били подчинени на незаконната монархическа власт у нас.
И с цел да затвърдят правотата си по-късно – през 1973 година издигат монумент, който години наред измежду столичани е именуван с нецензурни избрания – паметникът 1300 години България.
Когато се взима решение за разрушаването му, тогава още веднъж се подвига вълна от неодобрение. Но не неодобрение за това, че той се разрушава и е рисков за хората, а за това, че ще бъде отстранен.
Днес, на негово място е сложено емблематичното „ лъвче “, което в миналото е било част от паметника на починалите български воини.
Подобен е казусът и с,
на чието място е повдигнат паметника на руската войска. Изграждането ѝ стартира през 1934 година и се трансформира в място, което предлага развлечение за всички деца на София.
За други три сходни случая, при които новата комунистическа власт в България унищожава остарели монументи, напомни журналистът Драгомир Панков.
„ В новините се приказва за изтриване на историята “, написа Панков.
„ Ето няколко образеца за ориста на три паметника, издигнати от признателните потомци за починалите за свободата и независимостта на България през 30-те години:
(1) Паметникът на починалите във войните от Юнашкия легион (спортисти от сдруженията Юнак в цялата страна), водени от починалия за България швейцарски преподавател Луи Айер. Намирал се е на ъгъла на Драган Цанков и Евлоги Георгиев, до тогавашния стадион Юнак, към днешната метростанция на Националния стадион. Разрушен от комунистите с чукове през 1947 година
(2) Мемориал на Първи и Шести пехотен полк с имената на над 3000 починали от Първа Софийска дивизия – Желязната. Разрушен от комунистите с багери и останал под парка на НДК през 1979 година
(3) Паметник на Незнайния македонски въстаник в Благоевград. Разбит с чукове от комунистите през 1947 година “
Антон Дончев напомня, че измежду разрушените от комунистическата власт монументи е и Порталът-паметник на 7-ми пехотен преславски полк в Шумен. Той изброява общо 19 места с разрушени монументи.
„ Построен е през 1927 година по план на шуменския проектант Кирил Рачев и e открит на 6 май. На главните мраморни плочи са били имената на повече от 2000 бойци, подофицери и офицери, служили в полка и починали за Отечеството. Монументът е съборен през 1957 година с решение на Българска комунистическа партия.
Сега Порталът-паметник на Седми пехотен Преславски полк ще бъде възобновен на входа на военното учебно заведение в града.
Паметникът на Ботев във Враца също е част от листата, напомнят от.
Паметникът на доктор Страшимир Дочков в Свиленград също е бил опустошен от комунистическия режим. За доктор Страшимир Дочков и до през днешния ден се описват митове, напомня БНР.
Той е последният български възрожденец, един от видните деятели на българското национално-освободително придвижване от началото на предишния век, отдал без излишък живота си на огромната концепция за обединяване на Отечеството.
Списъкът евентуално може да бъде удължен. В него можем да сложим и разрушената черква „ Света Неделя “ от атентатори комунисти, които избиват десетки почтени хора по време на литургия.
Дали премахването на паметника на руската войска в София е нелегално, както настояват Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, за това може да се произнесат единствено способените органи. Така че е дълг на тези блюстители на правдата да ги сезират и в случай че има закононарушения, виновните да понесат отговорността си.
По всичко проличава обаче, че тези партии избират това да стане другия метод – като се саботира работата на институциите. В някои други времена това би било наречено опит за прелом, само че сходни тежки систематизирания са в речника единствено на тези бранители.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дните, в които тече демонтажът на паметника на руската войска в София, доведоха до нервност кръговете, които, макар че отхвърлят да се разгласят намерено като
проводници на путинистката агитация и за възстановяване на статута на България като 16 република на Съюз на съветските социалистически републики
започнаха да насочат обвинявания във вандализъм и безвластие – същото, което руската войска окупатор е направила против българското население.
Появиха се опорни точки, съгласно които паметниците от тази ера са история, от която ние като нация, се отърваваме с лека ръка.
Стигна се даже и до там, че прочувствено заредена водеща в национална медия, трябваше да чуе от някогашния народен представител от ГЕРБ – скулптора Вежди Рашидов (който имал по-деликатен метод за справяне с паметника, само че нямало да го сподели), че колкото и да не ѝ се има вяра,
премахването на сходни монументи става единствено с флекс.
Просто тъй като няма такава техника, която да „ изкорени “ ПСА от мястото му и да го отнесе.
Всъщност, когато се пледира за помнене на историята, дано това да стане в целокупност. Тогава ще стане ясно и това какъв брой са били унищожените от Българската комунистическа партия монументи.
И не с флекс, а чукове.
Може да бъдат изброени стотици образци, измежду които са освен монументи, но църкви.
Но може би най-емблематичният образец е монументът на починалите от Първи и Шести пехотен полк в София. Той е открит на 28 октомври 1934 година от цар Борис III. През Втората международна война е отчасти опустошен, а след края ѝ това е довършено от новия режим в България.
По този метод е затрита паметта на хиляди починали български воини, явно, тъй като съгласно новата власт, са били подчинени на незаконната монархическа власт у нас.
И с цел да затвърдят правотата си по-късно – през 1973 година издигат монумент, който години наред измежду столичани е именуван с нецензурни избрания – паметникът 1300 години България.
Когато се взима решение за разрушаването му, тогава още веднъж се подвига вълна от неодобрение. Но не неодобрение за това, че той се разрушава и е рисков за хората, а за това, че ще бъде отстранен.
Днес, на негово място е сложено емблематичното „ лъвче “, което в миналото е било част от паметника на починалите български воини.
Подобен е казусът и с,
на чието място е повдигнат паметника на руската войска. Изграждането ѝ стартира през 1934 година и се трансформира в място, което предлага развлечение за всички деца на София.
За други три сходни случая, при които новата комунистическа власт в България унищожава остарели монументи, напомни журналистът Драгомир Панков.
„ В новините се приказва за изтриване на историята “, написа Панков.
„ Ето няколко образеца за ориста на три паметника, издигнати от признателните потомци за починалите за свободата и независимостта на България през 30-те години:
(1) Паметникът на починалите във войните от Юнашкия легион (спортисти от сдруженията Юнак в цялата страна), водени от починалия за България швейцарски преподавател Луи Айер. Намирал се е на ъгъла на Драган Цанков и Евлоги Георгиев, до тогавашния стадион Юнак, към днешната метростанция на Националния стадион. Разрушен от комунистите с чукове през 1947 година
(2) Мемориал на Първи и Шести пехотен полк с имената на над 3000 починали от Първа Софийска дивизия – Желязната. Разрушен от комунистите с багери и останал под парка на НДК през 1979 година
(3) Паметник на Незнайния македонски въстаник в Благоевград. Разбит с чукове от комунистите през 1947 година “
Антон Дончев напомня, че измежду разрушените от комунистическата власт монументи е и Порталът-паметник на 7-ми пехотен преславски полк в Шумен. Той изброява общо 19 места с разрушени монументи.
„ Построен е през 1927 година по план на шуменския проектант Кирил Рачев и e открит на 6 май. На главните мраморни плочи са били имената на повече от 2000 бойци, подофицери и офицери, служили в полка и починали за Отечеството. Монументът е съборен през 1957 година с решение на Българска комунистическа партия.
Сега Порталът-паметник на Седми пехотен Преславски полк ще бъде възобновен на входа на военното учебно заведение в града.
Паметникът на Ботев във Враца също е част от листата, напомнят от.
Паметникът на доктор Страшимир Дочков в Свиленград също е бил опустошен от комунистическия режим. За доктор Страшимир Дочков и до през днешния ден се описват митове, напомня БНР.
Той е последният български възрожденец, един от видните деятели на българското национално-освободително придвижване от началото на предишния век, отдал без излишък живота си на огромната концепция за обединяване на Отечеството.
Списъкът евентуално може да бъде удължен. В него можем да сложим и разрушената черква „ Света Неделя “ от атентатори комунисти, които избиват десетки почтени хора по време на литургия.
Дали премахването на паметника на руската войска в София е нелегално, както настояват Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, за това може да се произнесат единствено способените органи. Така че е дълг на тези блюстители на правдата да ги сезират и в случай че има закононарушения, виновните да понесат отговорността си.
По всичко проличава обаче, че тези партии избират това да стане другия метод – като се саботира работата на институциите. В някои други времена това би било наречено опит за прелом, само че сходни тежки систематизирания са в речника единствено на тези бранители.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ