Топ 10 на най-важните археологически находки за 2021 г.
Списание Archaeology е разгласило лист с най-значимите събития в света на археологията за тази година.
Селище, което е било заровено под пясъците в продължение на хиляди години и е убягвало на археолозите от епохи, се смята за един от най-големите антични египетски градове. Добре непокътнатият град с къщи, улици и стени е открит на западния бряг на Нил в Луксор. Йероглифните надписи демонстрират, че градът се е наричал Тех-Атон, или Ослепителният Атон, и че е учреден от дядото на Тутанкамон Аменхотеп III (управлявал към 1388-1351 година пр.н.е.).
При Ехнатон Атон е бил незабравим административен и промишлен център на Египет, както и място за поклонение на единствения господ Атон. След гибелта на Ехнатон култът към Атон е зарязан, както и самият град Атон. В резултат това място се трансформирало в чудесно съхранен монумент, един тип отливка от Древен Египет от това време.
„ Наричам това „ Златен град “, тъй като датира от ръководството на Аменхотеп III, което е златната епоха на античен Египет “, споделя шефът на плана Захи Хавас.
Ехнатон уважава слънчевия господ Атон. Снимка: Jean-Pierre Dalbéra / Public Domain
Най-ранните пещерни рисунки в света може да са направени от две деца, живели в Тибет преди 226 000 - 169 000 години. Младите художници, евентуално неандерталци или денисовци, са оставили серия от тясно групирани отпечатъци от ръце и крайници върху варовик, наименуван травертин. Травертинът се образува към минерални извори и в началото е задоволително мек, с цел да резервира отпечатъци. С течение на времето те могат да се втвърдят, откакто източникът промени своето русло. Учените считат, че това е първият образец за съзнателна пещерна живопис.
Сортирайки към 12 000 костни фрагмента, открити в Пещерата на контрабандистите край атлантическия бряг на Мароко, археолозите забелязали, че някои от тях са гладки и лъскави, като че ли са особено завършени от човешка ръка. В резултат на спомагателни проучвания учените са открили, че откритите 62 фрагмента са костни принадлежности, които са на възраст сред 120 000 и 90 000 години. Сред тях има няколко инструмента, направени от скотски ребра, които са добре известни с потреблението им като принадлежности за събаряне на четина и кожа. В същата пещера са открити костите на хищници, по които имало следи, показващи премахване на кожата. Взети дружно, костите на хищните животни и костните принадлежности съставляват най-ранните известни доказателства за човешкото облекло.
Изображение: Jacopo Niccolò Cerasoni
Радиовъглеродно датиране на материал, обвързван с вкаменели човешки отпечатъци от крайници в Националния парк Уайт Сандс, демонстрира, че хората са живели в Северна Америка преди до 23 000 години. Тези отпечатъци са част от стотици вкаменели човешки отпечатъци, които археолозите са разкрили в парка, оставени върху калната повърхнина към изчезнало езеро. Следите се наслагвали една върху друга, образувайки пътеки - т.е. хората са вървели по един и същи маршрут в продължение на доста години. Радиовъглеродното датиране на семена от водни растения, открити под и над шест от тези пътеки, демонстрира, че те са били отъпкани преди 23 000 и 21 000 години. Това са най-старите известни следи от хора в Съединените щати, само че в пещерите на Мексико са открити доста по-стари принадлежности. Те са основани преди към 30 000 години.
Снимка: David Bustos / White Sands National Park
Дванадесет панела с изображение на камили и диви магарета са най-старите релефи на животни в натурален размер в света. Изследователите ги датират към средата на VI хилядолетие пр.н.е. - към 5000 години по-рано, в сравнение с в началото се считало. През епохата на неолита Северна Арабия е била доста по-влажна от в този момент и номадите пасели овце, говеда, кози и ловували диви животни. Животните са играли жизненоважна роля в живота на ловците и събирачите, което може да изясни повода за изобразяването им на солидни релефи.
Снимка: M. GuagninG. Charloux
Вниманието на група археолози било привлечено от архивни фотоси на счупена шистова плоча, съхранявани в Националния археологически музей на Франция. Върху нея имало издълбани повтарящи се претекстове, свързани с мрежа от линии, и това довело до догатката, че върху плочата е изобразена някаква карта. Плочата била извадена през 1900 година от гробна могила в Бретан, където е образувала една от стените на каменна гробница, датираща от края на ранната бронзова ера (около 1900-1640 година пр.н.е.). Учените са забелязали, че триъгълната хлътналост в левия завършек на плочата прилича формата на долината на река Одет, близо до която е била открита. А линиите на плочата тъкмо отговаряли на речната мрежа в този регион. Изследователите стигнали до заключението, че плочата съставлява карта на територия с размери почти 30 на 20 километра и датира почти от 2150-1600 година пр.н.е.
Снимка: Denis Gliksman, INRAP
Масов гроб с останките на минимум 25 воини, починали, защитавайки следения от християните Сидон (сега Сайда, Ливан), е бил открит покрай замъка Сидон. Археолозите също по този начин разкрили тока за колан, носена от френскоговорящите кръстоносци, както и монета, датираща от 1245-1250 година Тези предмети ги предиздвикали да заключат, че мъжете най-вероятно са починали при офанзива през 1253 година от армията на Мамелюкския султанат - ислямска империя, която обгръща Египет, по-голямата част от Леванта и елементи от Арабския полуостров от 1250 до 1517 година Това е един от общо двата археологически документирани всеобщи гроба на кръстоносци. Ако се съди по писмените източници, починалите воини са заровени персонално от Луи IX, крал на Франция и лидер на два кръстоносни похода.
Морският палат на Сидон. Снимка: Heretiq/CC BY-SA 2.5
Камък, който в миналото е маркирал границата на свещено място в Древния Рим, е открит от служащи, ремонтиращи канализацията на града. В земята е открит варовиков блок с височина към 182 сантиметра, където е подложен преди съвсем 2000 години. Намерени са 10 такива маркера. Те се назовават ципуси и в миналото са били сложени из целия град, с цел да отбележат специфична зона, където дейностите са подбудени от строги правила. Например в нейните лимити не е било допустимо да се погребват хора или да се пресича границата с оръжие. Тази алегорична преграда била границата сред самия Рим (urbs) и неговите околности (ager) и отделяла религиозната активност от гражданския и военния живот.
През 60-те години на предишния век в северния завършек на Нюфаундленд археолозите са разкопали селището Л’Анс-о-Медоус. Очевидно било, че това е населено място на викинги, пристигнали от Гренландия през X или XI век. Но по кое време точно са направили пътуването си, трансформирайки се в първите европейци, прекосили Атлантическия океан, остава въпрос на разногласия. Екип от откриватели употребявали нов способ за датиране на дървесината, обвързвана със селището, с цел да дефинира точното време на пребиваването на викингите. Учените се възползвали от събитие, наречено „ събитието Мияке “ (серия от слънчеви изригвания), което се е случило през 992 година сл.Хр. В резултат на това събитие количеството въглерод-14, погълнато от дърветата през идната година, се нараснало доста. Чрез идентифициране на пръстените на дървесината с нараснало наличие на радиовъглерод във всяка от пробите и по-късно посредством броене на броя на пръстените до кората на дървото, учените открили, че всички тези дървета са отсечени през 1021 година сл.Хр.
Реконструкция на селището на викингите Л’Анс-о-Медоус. Снимка: Dylan Kereluk de White Rock / CC BY 2.0
В останките на кухня от средата на XIX век в кампуса на Чарлстънския лицей е открита железна пластина, който всеки плебей трябвало да носи от края на XVIII век до 1865 година На процедура строгостта на законите била обезщетена от цялостното им неизпълнение; жетоните не се харесвали освен от робите, само че и на техните господари. И защото единствено избрани длъжностни лица (тоест свободни и най-вероятно робовладелци) можели да ревизират осъществяването на закона, никой не бил наказван за неизпълнението. Жетоните съдържали регистрационни номера и разпознати робите по специалност, като дърводелец, ковач, риболовец или домакински прислужник. Образец от Чарлстън, значка №731, датира от 1853 година и има щампа с думата „ прислужник “.
Робската значка. Снимка: College of Charleston
Още от ИНТЕРЕСНО:
Селище, което е било заровено под пясъците в продължение на хиляди години и е убягвало на археолозите от епохи, се смята за един от най-големите антични египетски градове. Добре непокътнатият град с къщи, улици и стени е открит на западния бряг на Нил в Луксор. Йероглифните надписи демонстрират, че градът се е наричал Тех-Атон, или Ослепителният Атон, и че е учреден от дядото на Тутанкамон Аменхотеп III (управлявал към 1388-1351 година пр.н.е.).
При Ехнатон Атон е бил незабравим административен и промишлен център на Египет, както и място за поклонение на единствения господ Атон. След гибелта на Ехнатон култът към Атон е зарязан, както и самият град Атон. В резултат това място се трансформирало в чудесно съхранен монумент, един тип отливка от Древен Египет от това време.
„ Наричам това „ Златен град “, тъй като датира от ръководството на Аменхотеп III, което е златната епоха на античен Египет “, споделя шефът на плана Захи Хавас.
Ехнатон уважава слънчевия господ Атон. Снимка: Jean-Pierre Dalbéra / Public Domain
Най-ранните пещерни рисунки в света може да са направени от две деца, живели в Тибет преди 226 000 - 169 000 години. Младите художници, евентуално неандерталци или денисовци, са оставили серия от тясно групирани отпечатъци от ръце и крайници върху варовик, наименуван травертин. Травертинът се образува към минерални извори и в началото е задоволително мек, с цел да резервира отпечатъци. С течение на времето те могат да се втвърдят, откакто източникът промени своето русло. Учените считат, че това е първият образец за съзнателна пещерна живопис.
Сортирайки към 12 000 костни фрагмента, открити в Пещерата на контрабандистите край атлантическия бряг на Мароко, археолозите забелязали, че някои от тях са гладки и лъскави, като че ли са особено завършени от човешка ръка. В резултат на спомагателни проучвания учените са открили, че откритите 62 фрагмента са костни принадлежности, които са на възраст сред 120 000 и 90 000 години. Сред тях има няколко инструмента, направени от скотски ребра, които са добре известни с потреблението им като принадлежности за събаряне на четина и кожа. В същата пещера са открити костите на хищници, по които имало следи, показващи премахване на кожата. Взети дружно, костите на хищните животни и костните принадлежности съставляват най-ранните известни доказателства за човешкото облекло.
Изображение: Jacopo Niccolò Cerasoni
Радиовъглеродно датиране на материал, обвързван с вкаменели човешки отпечатъци от крайници в Националния парк Уайт Сандс, демонстрира, че хората са живели в Северна Америка преди до 23 000 години. Тези отпечатъци са част от стотици вкаменели човешки отпечатъци, които археолозите са разкрили в парка, оставени върху калната повърхнина към изчезнало езеро. Следите се наслагвали една върху друга, образувайки пътеки - т.е. хората са вървели по един и същи маршрут в продължение на доста години. Радиовъглеродното датиране на семена от водни растения, открити под и над шест от тези пътеки, демонстрира, че те са били отъпкани преди 23 000 и 21 000 години. Това са най-старите известни следи от хора в Съединените щати, само че в пещерите на Мексико са открити доста по-стари принадлежности. Те са основани преди към 30 000 години.
Снимка: David Bustos / White Sands National Park
Дванадесет панела с изображение на камили и диви магарета са най-старите релефи на животни в натурален размер в света. Изследователите ги датират към средата на VI хилядолетие пр.н.е. - към 5000 години по-рано, в сравнение с в началото се считало. През епохата на неолита Северна Арабия е била доста по-влажна от в този момент и номадите пасели овце, говеда, кози и ловували диви животни. Животните са играли жизненоважна роля в живота на ловците и събирачите, което може да изясни повода за изобразяването им на солидни релефи.
Снимка: M. GuagninG. Charloux
Вниманието на група археолози било привлечено от архивни фотоси на счупена шистова плоча, съхранявани в Националния археологически музей на Франция. Върху нея имало издълбани повтарящи се претекстове, свързани с мрежа от линии, и това довело до догатката, че върху плочата е изобразена някаква карта. Плочата била извадена през 1900 година от гробна могила в Бретан, където е образувала една от стените на каменна гробница, датираща от края на ранната бронзова ера (около 1900-1640 година пр.н.е.). Учените са забелязали, че триъгълната хлътналост в левия завършек на плочата прилича формата на долината на река Одет, близо до която е била открита. А линиите на плочата тъкмо отговаряли на речната мрежа в този регион. Изследователите стигнали до заключението, че плочата съставлява карта на територия с размери почти 30 на 20 километра и датира почти от 2150-1600 година пр.н.е.
Снимка: Denis Gliksman, INRAP
Масов гроб с останките на минимум 25 воини, починали, защитавайки следения от християните Сидон (сега Сайда, Ливан), е бил открит покрай замъка Сидон. Археолозите също по този начин разкрили тока за колан, носена от френскоговорящите кръстоносци, както и монета, датираща от 1245-1250 година Тези предмети ги предиздвикали да заключат, че мъжете най-вероятно са починали при офанзива през 1253 година от армията на Мамелюкския султанат - ислямска империя, която обгръща Египет, по-голямата част от Леванта и елементи от Арабския полуостров от 1250 до 1517 година Това е един от общо двата археологически документирани всеобщи гроба на кръстоносци. Ако се съди по писмените източници, починалите воини са заровени персонално от Луи IX, крал на Франция и лидер на два кръстоносни похода.
Морският палат на Сидон. Снимка: Heretiq/CC BY-SA 2.5
Камък, който в миналото е маркирал границата на свещено място в Древния Рим, е открит от служащи, ремонтиращи канализацията на града. В земята е открит варовиков блок с височина към 182 сантиметра, където е подложен преди съвсем 2000 години. Намерени са 10 такива маркера. Те се назовават ципуси и в миналото са били сложени из целия град, с цел да отбележат специфична зона, където дейностите са подбудени от строги правила. Например в нейните лимити не е било допустимо да се погребват хора или да се пресича границата с оръжие. Тази алегорична преграда била границата сред самия Рим (urbs) и неговите околности (ager) и отделяла религиозната активност от гражданския и военния живот.
През 60-те години на предишния век в северния завършек на Нюфаундленд археолозите са разкопали селището Л’Анс-о-Медоус. Очевидно било, че това е населено място на викинги, пристигнали от Гренландия през X или XI век. Но по кое време точно са направили пътуването си, трансформирайки се в първите европейци, прекосили Атлантическия океан, остава въпрос на разногласия. Екип от откриватели употребявали нов способ за датиране на дървесината, обвързвана със селището, с цел да дефинира точното време на пребиваването на викингите. Учените се възползвали от събитие, наречено „ събитието Мияке “ (серия от слънчеви изригвания), което се е случило през 992 година сл.Хр. В резултат на това събитие количеството въглерод-14, погълнато от дърветата през идната година, се нараснало доста. Чрез идентифициране на пръстените на дървесината с нараснало наличие на радиовъглерод във всяка от пробите и по-късно посредством броене на броя на пръстените до кората на дървото, учените открили, че всички тези дървета са отсечени през 1021 година сл.Хр.
Реконструкция на селището на викингите Л’Анс-о-Медоус. Снимка: Dylan Kereluk de White Rock / CC BY 2.0
В останките на кухня от средата на XIX век в кампуса на Чарлстънския лицей е открита железна пластина, който всеки плебей трябвало да носи от края на XVIII век до 1865 година На процедура строгостта на законите била обезщетена от цялостното им неизпълнение; жетоните не се харесвали освен от робите, само че и на техните господари. И защото единствено избрани длъжностни лица (тоест свободни и най-вероятно робовладелци) можели да ревизират осъществяването на закона, никой не бил наказван за неизпълнението. Жетоните съдържали регистрационни номера и разпознати робите по специалност, като дърводелец, ковач, риболовец или домакински прислужник. Образец от Чарлстън, значка №731, датира от 1853 година и има щампа с думата „ прислужник “.
Робската значка. Снимка: College of Charleston
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ