Спешната помощ и пандемията
" Спешната помощ в България свърши ролята си на филтър, който не позволи да пламнат лечебните заведения и оттова да се разрастне епидемията от ковид до размери, в които това се случи в други страни ". Справихме се със обстановката и оцеляхме. Това сподели пред БНР доктор Десислава Кателиева, незабавен доктор и ръководител на Националната асоциация на работещите в незабавната здравна помощ.
Тя акцентира, че пандемията е посочила, че незабавните медици се нуждаят от годишно образование и вместо да го получат от Центъра за образование, той е бил затворен.
" Имаме народен център за образование, който обаче по време на изключителното състояние затвори порти. А можеше виртуално да ни образова по какъв начин да работим със защитни дрехи, по какъв начин да разпознаваме болестта. От това имахме въпиеща потребност, нямаше кой да ни изясни по какъв начин да се пазим и по какъв начин да бъдем ефикасни... Само ни бяха спускани инструкции - от РЗИ и министерството на опазването на здравето, и се учехме от интернет. Работехме във боязън, че можем да се заразим и да пренесем вируса в фамилията си ", изясни тя. Много сътрудници нямаха време да четат инструкции, акцентира доктор Кателиева.
Обучиха инфекционистите, само че не и нас незабавните медици.
По думите на доктор Кателиева по време на зараза трябваше лекарите от незабавната помощ да бъдат тествани ежеседмично. Масови проби бяха направени единствено в съответни центрове - таргет групи, а не беше редно, сподели тя.
В Спешната помощ обаче си стои и остарелият проблем с текучеството на фрагменти: " Има един доста сериозен проблем – с текучеството на хората, младите ни сътрудници идват и си отиват, а ние остаряваме... Спешен доктор не се става бързо, това става с години... Ние сме особена порода хора. Обичаме риска, адреналина, работата си, пациентите си. Чувстваме се добре, когато успеем да помогнем на хората ".
Проблемите, които имахме преди, не престават и в този момент. Какво ще стане след няколко години, когато младите ги няма?, попита тя.
Медикът поздрави сътрудниците си за Международния ден на незабавната помощ - 27-и май.
Тя акцентира, че пандемията е посочила, че незабавните медици се нуждаят от годишно образование и вместо да го получат от Центъра за образование, той е бил затворен.
" Имаме народен център за образование, който обаче по време на изключителното състояние затвори порти. А можеше виртуално да ни образова по какъв начин да работим със защитни дрехи, по какъв начин да разпознаваме болестта. От това имахме въпиеща потребност, нямаше кой да ни изясни по какъв начин да се пазим и по какъв начин да бъдем ефикасни... Само ни бяха спускани инструкции - от РЗИ и министерството на опазването на здравето, и се учехме от интернет. Работехме във боязън, че можем да се заразим и да пренесем вируса в фамилията си ", изясни тя. Много сътрудници нямаха време да четат инструкции, акцентира доктор Кателиева.
Обучиха инфекционистите, само че не и нас незабавните медици.
По думите на доктор Кателиева по време на зараза трябваше лекарите от незабавната помощ да бъдат тествани ежеседмично. Масови проби бяха направени единствено в съответни центрове - таргет групи, а не беше редно, сподели тя.
В Спешната помощ обаче си стои и остарелият проблем с текучеството на фрагменти: " Има един доста сериозен проблем – с текучеството на хората, младите ни сътрудници идват и си отиват, а ние остаряваме... Спешен доктор не се става бързо, това става с години... Ние сме особена порода хора. Обичаме риска, адреналина, работата си, пациентите си. Чувстваме се добре, когато успеем да помогнем на хората ".
Проблемите, които имахме преди, не престават и в този момент. Какво ще стане след няколко години, когато младите ги няма?, попита тя.
Медикът поздрави сътрудниците си за Международния ден на незабавната помощ - 27-и май.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ