Социалните плащания и пенсиите са гарантирани без нов бюджет
Социалните заплащания и пенсиите ще бъдат обезпечени, даже и да не бъде признат бюджетът за 2023 година. Около това мнение се сплотиха някогашният обществен министър Христина Христова и икономистът Юлиан Войнов в студиото на " България заран ".
" Правило е, че каквито и обстановки да има, се извършва съществуващото законодателство - в обществената сфера е обезпечена минималната работна заплата, минималният застрахователен приход, заплащанията за хората с увреждания ", сподели Христова.
Тя е безапелационна, че изплащането на пенсиите няма да бъде сложено под риск.
" Даже за пенсиите в претекстовете към бюджета има две допускания за понижаване на бюджетния недостиг - да се отсрочи от 1 юли за октомври увеличението на пенсиите, с което ще се спести 1 милиарда, или въобще да не се състои, по този начин ще се спестят към 1,5 милиарда ", разясни някогашният обществен министър.
Според нея обаче е доста значимо депутатите в Народното събрание да създадат съществени диспути по бюджета и да няма " наддавания " с заплащания на калпак, което е разхищаване на държавни средства.
" Ако не ни стигнат средствата, едното, което може да бъде направено, е увеличение на налозите, а другото е да харчим от запаса. И двете не са рационални ", изясни Христова.
Според нея обаче, макар тревожните хипотези, обрисувани към бюджета, ще се откри процедура за излаз от обстановката.
" Когато страната не може да одобри бюджет в избраните периоди, е написано, че работи бюджетът за миналата година за три месеца, без обаче да се смята времето, през което няма парламент ", разясни Войнов пред Bulgaria ON AIR.
Той добави, че приходите и разноските ще могат да се извършват при неприет бюджет, само че няма да може да се изтегли нов дълг.
" Ако не се стигне до приемане на нов бюджет и не се поеме нов дълг, би трябвало да има фрапантно стесняване на бюджетния недостиг. Има насъбран фискален запас, от който може да се харчи, само че задачата би трябвало да е приемането на тазгодишния бюджет ", добави икономистът.
Според Войнов дефицитът би могъл да се понижи, само че не е добра концепция да се протяга ръка на налозите. Това може да стане през стесняване на финансови разноски.
" Социалните разноски няма да бъдат наранени. Имайки поради и предварителните избори, надали ще се лимитират тези заплащания. Капиталовите разноски за вложения е евентуално да бъдат орязани. Всичките вложения, които са планувани, няма да бъдат изпълнени. Ще пострадат някои от плановете на общините и това ще заплаши цялата планова стратегия на общините и страната ", добави гостът и означи, че от финансовата стратегия могат да бъдат спестени към 5-6 милиарда лева.
Икономистът сподели още, че насъбраната сума във фискалния запас е към 8-10 милиарда лева, което е буфер, който обаче може да бъде употребен единствено, в случай че страната не тегли спомагателен дълг.
" Този стадий политическите партии осъзнават обстановката, виждаме, че този път диалозите, макар че има много динамичност и изненади, се водят на много по-спокойно равнище и ще се прояви политически разсъдък. Иначе ще забележим съществено наказване от страна на гласоподавателите на идни предварителни избори ", сподели още Войнов.
" Правило е, че каквито и обстановки да има, се извършва съществуващото законодателство - в обществената сфера е обезпечена минималната работна заплата, минималният застрахователен приход, заплащанията за хората с увреждания ", сподели Христова.
Тя е безапелационна, че изплащането на пенсиите няма да бъде сложено под риск.
" Даже за пенсиите в претекстовете към бюджета има две допускания за понижаване на бюджетния недостиг - да се отсрочи от 1 юли за октомври увеличението на пенсиите, с което ще се спести 1 милиарда, или въобще да не се състои, по този начин ще се спестят към 1,5 милиарда ", разясни някогашният обществен министър.
Според нея обаче е доста значимо депутатите в Народното събрание да създадат съществени диспути по бюджета и да няма " наддавания " с заплащания на калпак, което е разхищаване на държавни средства.
" Ако не ни стигнат средствата, едното, което може да бъде направено, е увеличение на налозите, а другото е да харчим от запаса. И двете не са рационални ", изясни Христова.
Според нея обаче, макар тревожните хипотези, обрисувани към бюджета, ще се откри процедура за излаз от обстановката.
" Когато страната не може да одобри бюджет в избраните периоди, е написано, че работи бюджетът за миналата година за три месеца, без обаче да се смята времето, през което няма парламент ", разясни Войнов пред Bulgaria ON AIR.
Той добави, че приходите и разноските ще могат да се извършват при неприет бюджет, само че няма да може да се изтегли нов дълг.
" Ако не се стигне до приемане на нов бюджет и не се поеме нов дълг, би трябвало да има фрапантно стесняване на бюджетния недостиг. Има насъбран фискален запас, от който може да се харчи, само че задачата би трябвало да е приемането на тазгодишния бюджет ", добави икономистът.
Според Войнов дефицитът би могъл да се понижи, само че не е добра концепция да се протяга ръка на налозите. Това може да стане през стесняване на финансови разноски.
" Социалните разноски няма да бъдат наранени. Имайки поради и предварителните избори, надали ще се лимитират тези заплащания. Капиталовите разноски за вложения е евентуално да бъдат орязани. Всичките вложения, които са планувани, няма да бъдат изпълнени. Ще пострадат някои от плановете на общините и това ще заплаши цялата планова стратегия на общините и страната ", добави гостът и означи, че от финансовата стратегия могат да бъдат спестени към 5-6 милиарда лева.
Икономистът сподели още, че насъбраната сума във фискалния запас е към 8-10 милиарда лева, което е буфер, който обаче може да бъде употребен единствено, в случай че страната не тегли спомагателен дълг.
" Този стадий политическите партии осъзнават обстановката, виждаме, че този път диалозите, макар че има много динамичност и изненади, се водят на много по-спокойно равнище и ще се прояви политически разсъдък. Иначе ще забележим съществено наказване от страна на гласоподавателите на идни предварителни избори ", сподели още Войнов.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ