Социалните мрежи у нас полудях по разказа на един пътуващ

Потресаващият разказ на един чужденец за Столипиново: Най-мръсното място в Европа, което би могло да бъде сбъркано с Русия

Социалните мрежи у нас полудях по описа на един пътуващ екскурзиант за родния ромски квартал в Пловдив - Столипиново. Един материал се споделя мълниеносно в последните дни. Става дума за текста на Александър Беленский, който е съветски блогър. Той идва у нас, само че крайната му цел е била ромското гето. Неговият роман и фотоси демонстрират по какъв начин наподобява регионът през очите на един чужденец, или както самичък е кръстил материала си - " Най-мръсното място в Европа, което би могло да бъде сбъркано с Русия ". Ето и неговия роман:
Във всеки по-голям град в България има по едно ромско гето. Столипиново е най-голямото и в началото можете да се объркате, че сте в Русия. Ромите не могат и не желаят да се приспособяват към обществото. Те са разнообразни, въпреки и да живеят с нас в продължение на стотици години. Всички се опитваха да ме разубедят да не вървя там и то със безценен фотоапарат и че би трябвало да съм глупак, в случай че го направя. Но аз отидох.

Разбира се, звучеше извънредно. Но това беше моята цел, още преди да потегли за България. Първо взех решение да мина през квартала с кола, с цел да видя цялостната картина. Както се вижда от фотосите, няма огромна разлика от нашите високи руски здания.

В последния миг получих писмо от russ_yo, който сподели, че чете блога ми, живее в Пловдив и желае да ме придружи в ромското гето. Заедно с него отидохме в пъкъла, оставихме колата си в края на квартала, като в нея прилежно скрихме всички документи, часовници, пари и телефони. Всичко, с изключение на фотоапарата.

Столипиново в строен като елементарен жилищен квартал на втория по величина град в България. Социалистическите блокове в реалност са съвсем идентични със руските. Районът е кръстен в чест на военачалник Столипин.

Голяма част от руските коли, които са тук, също припомнят за Русия. Но стига леко да си отклоните погледа и да видите боклуците в дворовете, като в ужасяващ призрачен сън. Такова нещо у нас няма. Следвайте ме!

Ние не оставаме незабелязани. Трябваше към една секунда, с цел да ни виждат ромите. Всички диалози го води Руслан, защото приказва български език. Той взе " тежестта ", до момента в който аз безшумно снимах ромите и бита им.

Очаквах сходно нещо. Всъщност, имаше единствено две благоприятни условия: или хората ще ни се зарадват, или ще ни набият и изгонят. Почти всички на драго сърце позираха с усмивка... Все едно си екскурзиант с камера в азиатските страни като Шри Ланка.

Децата най се радваха на вниманието и позираха във всички вероятни позиции.

Не знам какъв брой заедно живеят ромите, само че са доста компактни. Искаш или не искаш, ще общуваш със съседите и ще вземаш присъединяване в общите празници. На сватби дамите се обличат с най-хубавите си облекла и тогава сходството им с индийците става още по-забележимо. Казват, че те са се отделили от индийския народ преди хилядолетия и от този момент скитат по света.

Ежедневните им облекла също са доста светли и ярки. Страшен кич!

Кратка история на това по какъв начин всичко това се е случило. Столипиново бил нормален квартал, до момента в който българските управляващи не взели решение за обществен опит още в социалистическите години. Те дали свободни жилища в многоетажни блокове на ромите, дружно с българите. Първото нещо, което създали те, откакто били настанени обаче е поетапно изгаряне на паркета на пода на чисто новите жилища.

След рухването на социалистическото държавно управление в България, ромите първи възприели новите правила на играта при пазарната стопанска система. Те избили или запалили всички прозорци на асансьорите, разглобили ги и ги предали като цветни метали. Като цяло, постъпили като естествени роми.

В същото време, до момента в който се разхождам из региона и приказвам с хора, виждам изцяло естествен живот. Майка и баба разхождат деца, работят магазини и хранилища.

Сред ромите има и работливи хора. Този човек работи ковач. Това е типично ромска специалност. Много роми събират черни и цветни метали. Понякога просто ги крадат, само че какво да се прави.

В България има доста ромски квартали, само че Столипиново е неповторим. Тук ромите населяват типични руски 9-етажни здания. Пространството сред тях, което у нас се употребява за учебни заведения, детски градини и магазини, тук от дълго време е застроено с частни домове. Всички те са незаконни.

Ето тази къща - знак за триумф и разцвет. Затова би трябвало да има безусловно високи огради и стоманени порти.

Обикновените хора живеят в панелките, само че и тук би трябвало да се показва статус. Ако имаш кола, я паркираш пред входа. Ако имаш пари, си правиш гараж и го слагаш тъкмо под прозореца си.

Нека да забележим какъв брой роми живеят в тези жилища. Ето един добър вход.

Жилището е напълно обичайно, на входната врата се събуват. Отлична квартира, в случай че не отчитаме обстоятелството, че в нея живеят 10 души, всички стени и подове са с плочки, а от крановете тече вода с пясък.

Течаща вода в Столипиново в проблем. Качеството на водата е доста ниско, а до по-горните етажи, тя съвсем не стига. И с електричеството е същата история. Има режим на тока. Ромите даже не мислят да заплащат за публични услуги, държавното управление е насила да направи всичко гратис.

Някак са съумели да прекарат ток в целия регион, с помощта на милиони левове дълг, само че другояче би се вдигнал огромен писък от страна на Европейския съюз: за неприятно отношение към малцинство. Тази карта тук се разиграва постоянно.

А ето и един неприятно поддържан вход. Веднага е видно какви хора живеят тук. Поканиха ме в разнообразни жилища, само че на всички места се събуваха, а мен ме беше боязън да не хвана някоя зараза.

Това е много порядъчен апартамент на една баба.

А това е над нейната квартира. Вероятно си мислите, че тук никой в никакъв случай повече няма да живее? Как ли пък не! Боклукът изобщо не плаши ромите, те го възприемат като обикновено събитие.

Типичен висок ромски блок. Жилищата на по-бедните са без прозорци, само че с завеси. Има и такива, които не плюят върху себе си – имат стъкла на прозорците, дори са си боядисали външните стени. Но общите пространства са с изпочупени прозорци и изгорени стълбищни пространства. Такова е отношението – общото не значи нищо.

Вероятно към този момент ви наподобява на Русия/Украйна/Казахстан и няма нищо особено в метода, по който живеят хората тук?

Боклукът не е извозван в продължение на години, тъй като никой не заплаща за това. Но и да плащаше, щеше да е неефикасно. Веднъж е бил извозен боклукът.

На другия ден всичко било същото. Хората просто хвърлят боклука от прозорците и не се тормозят. Е, това е комфортно.

Знаете ли по какъв начин успяхме да вървим гладко из региона и да снимаме хората? Ромите идваха при нас всяка секунда и се интересуваха кои сме и от кое място сме. Руслан им изясни, че сме пристигнали да заснемем в каква нечистотия живеят и по какъв начин не се погрижило за тях българското държавно управление. Това беше попадение в задачата. В своя живот те винят всеки различен за ситуацията си, с изключение на самите себе си. И дори се гордеят с това.

В Столипиново е препълнено. По улиците се разхождат тълпи.

Освен хората, с тях живеят и бездомни, крастави кучета.

На хората не им прави усещане боклукът! Седнали са до него и всичко е наред.

За региона споделят ужасни неща. Че тук всички са пласьори на опиати, че ромите продават децата си за органи, а девойките стават проститутки на 10 годишна възраст. Възможно е да го има и това, само че аз такова нещо не забелязах. Или не ми разрешиха да виждам.

Видях един елементарен регион, единствено доста замърсен. И хора, заселени в панелки, които живеят типичния номадски живот. Хора на краткотрайната работа.