НАСА получи първите данни от най-способната слънчева сонда
Сондата на НАСА Parker Solar Probe е в Космоса от към година. Орбитата ѝ към Слънцето към този момент два пъти я е отвеждало на невиждана непосредственост до него - едвам на 6 милиона километро от повърхността на нашата звезда. Сега НАСА получава първите данни от прекосяванията. Самите те са били в края на 2018 година и този април, споделят от галактическата организация на Съединени американски щати.
НАСА е получила общо 22 гигабайта научни данни, събрани по време на тези две срещи. Това е с 50 % повече, в сравнение с се очакваше. Причината за по-ефективния и първокласен трансфер е телекомуникационната система на галактическия транспортен съд, която се показа по-добре от предстоящото.
Учените означават, че един от най-големите проблеми при конструирането на сондите е основаването на издръжлива информационна система, която да се оправи с рисковите условия в космоса и голямата раздалеченост от Земята.
Сега следва анализирането на данните, а сондата Parker Solar Probe ще се завърне на най-близкото си до Слънцето си състояние на 1 септември.
Сондата " Паркър ", която е с размерите на дребен автомобил, разполага с 4 научни инструмента, всеки от които е формиран от няколко апарата, предоставени от разнообразни страни.
Магнитометърът FIELDS изследва магнитното и електричното полета, с цел да се опита да отговори на въпроса " Какво затопля слънчевата корона ", разяснява Тиери Дюдок от Френския център за научни проучвания. Слънчевата корона - най-външната част от слънчевата атмосфера, се простира на милиони километри от светилото, а температурата й надвишава 1 милион градуса Целзий, до момента в който температурата на повърхността на Слънцето доближава " едвам " 6000 градуса Целзий. Става въпрос за противоречие с естествените закони, които гласят, че с отдалечаването от източника на топлота температурите спадат. Възможно е рисковите температури да се дължат на въздействието на електромагнитни полета.
Инструментът SWEAP (Solar Wind Electrons Alphas and Protons Investigation) има за цел да разкрие мистерия, обвързвана със слънчевия вятър, непрестанния поток йонизирани частици, които се движат със скорост 500 км/сек. Като следят йоните и електроните в слънчевата атмосфера, учените се надяват да дефинират температурата и плътността на този поток.
" Това ще ни помогне да предскажем по-добре по кое време слънчеви стихии ще връхлетят Земята ", декларира Джъстин Каспър от Мичиганския университет.
Инструментът ISIS (Integrated Science Investigation of the Sun) се концентрира върху тежките йони, най-високоенергийните частици.
" Те се движат към Земята с феноменална скорост, близка до тази на светлината. Те могат да доближат Земята за сред 30 и 60 минути. В деня, когато ще желаеме да поемем към Марс, ще би трябвало да можем да предскажем въпросните изригвания на частици, тъй като те могат да имат гибелен резултат ", означи Дюдок.
Камерата WISPR (Wide-Field Imager for Solar Probe Plus), която е с размери на кутия за обувки, изследва Слънцето по оптичен метод. Астрофизиците се надяват да снимат изригвания на коронарна маса (изхвърлени с огромна скорост йонизирани частици). Досега камера не е снимала Слънцето от толкоз близко разстояние - 6 милиона км при най-близките прелитания, като се има поради, че дистанцията сред Земята и светилото е от порядъка на 150 милиона км.
Сондата на НАСА е най-близкият обект, намиращ се в орбита към нашето Слънце (на 6 милиона км от повърхността му), като за съпоставяне най-близката планета Меркурий се намира на 57.9 милиона километра от него.
За отбрана от високата температура, тя ще бъде обгърната със особено композитно покритие с дебелина 11,43 см.
От НАСА дават обещание да разгласяват най-интересните фотоси и открития допустимо най-бързо.
НАСА е получила общо 22 гигабайта научни данни, събрани по време на тези две срещи. Това е с 50 % повече, в сравнение с се очакваше. Причината за по-ефективния и първокласен трансфер е телекомуникационната система на галактическия транспортен съд, която се показа по-добре от предстоящото.
Учените означават, че един от най-големите проблеми при конструирането на сондите е основаването на издръжлива информационна система, която да се оправи с рисковите условия в космоса и голямата раздалеченост от Земята.
Сега следва анализирането на данните, а сондата Parker Solar Probe ще се завърне на най-близкото си до Слънцето си състояние на 1 септември.
Сондата " Паркър ", която е с размерите на дребен автомобил, разполага с 4 научни инструмента, всеки от които е формиран от няколко апарата, предоставени от разнообразни страни.
Магнитометърът FIELDS изследва магнитното и електричното полета, с цел да се опита да отговори на въпроса " Какво затопля слънчевата корона ", разяснява Тиери Дюдок от Френския център за научни проучвания. Слънчевата корона - най-външната част от слънчевата атмосфера, се простира на милиони километри от светилото, а температурата й надвишава 1 милион градуса Целзий, до момента в който температурата на повърхността на Слънцето доближава " едвам " 6000 градуса Целзий. Става въпрос за противоречие с естествените закони, които гласят, че с отдалечаването от източника на топлота температурите спадат. Възможно е рисковите температури да се дължат на въздействието на електромагнитни полета.
Инструментът SWEAP (Solar Wind Electrons Alphas and Protons Investigation) има за цел да разкрие мистерия, обвързвана със слънчевия вятър, непрестанния поток йонизирани частици, които се движат със скорост 500 км/сек. Като следят йоните и електроните в слънчевата атмосфера, учените се надяват да дефинират температурата и плътността на този поток.
" Това ще ни помогне да предскажем по-добре по кое време слънчеви стихии ще връхлетят Земята ", декларира Джъстин Каспър от Мичиганския университет.
Инструментът ISIS (Integrated Science Investigation of the Sun) се концентрира върху тежките йони, най-високоенергийните частици.
" Те се движат към Земята с феноменална скорост, близка до тази на светлината. Те могат да доближат Земята за сред 30 и 60 минути. В деня, когато ще желаеме да поемем към Марс, ще би трябвало да можем да предскажем въпросните изригвания на частици, тъй като те могат да имат гибелен резултат ", означи Дюдок.
Камерата WISPR (Wide-Field Imager for Solar Probe Plus), която е с размери на кутия за обувки, изследва Слънцето по оптичен метод. Астрофизиците се надяват да снимат изригвания на коронарна маса (изхвърлени с огромна скорост йонизирани частици). Досега камера не е снимала Слънцето от толкоз близко разстояние - 6 милиона км при най-близките прелитания, като се има поради, че дистанцията сред Земята и светилото е от порядъка на 150 милиона км.
Сондата на НАСА е най-близкият обект, намиращ се в орбита към нашето Слънце (на 6 милиона км от повърхността му), като за съпоставяне най-близката планета Меркурий се намира на 57.9 милиона километра от него.
За отбрана от високата температура, тя ще бъде обгърната със особено композитно покритие с дебелина 11,43 см.
От НАСА дават обещание да разгласяват най-интересните фотоси и открития допустимо най-бързо.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ