Съдът опита да спаси земята на Царските конюшни
Софийският градски съд разгласи договорката за терена под комплекса "Царските конюшни " за оскъдна. Това се случва три години откакто гръмна абсурдът с продажбата на земята под знаковите парцели. През 2016-а "отстреляният " след тази "операция " регионален шеф Веселин Пенев беше спазарил три прилежащи терена, ситуирани на общо 7.5 дка в идеалния център на столицата по 90 лева за квадратен метър, или общо за 658 870.90 лева без Данък добавена стойност. Купувачът беше компания "Евротрансбилд " ООД, благосъстоятелност на някогашния началник във фалираната Корпоративна комерсиална банка Янко Иванов.
Мотивите на съда за това решение се основават на самостоятелните оценки, направени от движимости лица. Най-високата от тях е близо 25 млн. лева, а най-ниската - при която се регистрират и капиталовите разноски на купувача – 2.9 млн. лева,, и в последна сметка се е стигнало до това земята на трите терена да бъде оценена на 889 810 лева - с аргумента, че парцелите са застроени.
В правосъдното решение се напомня, че земята е била ипотекирана през 2006-а като поръчителство за банков заем на сума близо 29 млн. лв.. Според изказванията на прокуратурата пък действителната цена е към 11 млн. лева, най-малко в случай че се съди по обвиняването против някогашния регионален шеф Пенев.
За следващ път се акцентира фактът, че напълно съзнателно парцелът е бил разграничен на три елементи, с цел да се понижи цената на всяка от тях и да се избегне задължението, планувано по закон - продажба на държавен парцел за над 500 000 лева да става с решение на Министерския съвет.
Разликата в двете оценки е очевадна - а даже и "преоценката ", се разминава съществено с цената, за която са продадени терените през 2016 година.
Разбира се, това решение на градския съд не е дефинитивно и то може да бъде обжалвано.
Тук е моментът да напомним, че след абсурда прокуратурата се ускори и небрежно повдигна обвиняване против някогашния регионален шеф Пенев. Тогава държавното обвиняване заяви, че по техни сметки нанесените на страната вреди са на стойност 10 330 130 лв.. Тези параметри бяха посочени от държавното обвиняване като разлика сред пазарната цена и цената, на която е била осъществена скандалната договорка.
Година по-късно обаче
прокурорското дело беше "финтирано "
от съда, който приключи две от трите каузи, заведени от прокуратурата. Аргументът на съда бе, че заповедите на някогашния регионален шеф Пенев за продажбата не могат да бъдат обжалвани, тъй като не са самостоятелен административен акт.
В края на предходната година Софийската градска прокуратура още веднъж се раздвижи и внесе три митинга в съда по гледище на Министерството на районното развиване, което от своя страна също заведе правосъдно дело още през 2016 година. С тях се искаше оповестяването на договорката за оскъдна, а Пенев и оценителят на парцелите - Юлия Димитрова-Цекова, получиха обвинявания за ощетяване на страната с 11 млн. лв.. Делото против двамата обаче към момента не може да тръгне в съда. Вестник "БАНКЕРЪ " писа за това още през лятото на предходната година в своя обява, озаглавена "Водевилът "Царските конюшни " продължава ". Тя бе отдадена на разразилия се пожар в историческия комплекс, след който още веднъж стартира следствие, само че към този момент резултатът от него към момента не е явен. Очевидно темповете, с които работи съдът, изискват дълго и протяжно обсъждане на обстановката.
Описаното отсрочване се случва без значение от обстоятелството, че юристите на районното министерство още преди три години поставиха много старания да потвърдят, като се изключи че цената е искрено смехотворна, също и че когато е изповядвана договорката, вписаната като нов притежател на терените компания "Евротрансбилд " не е имала юридическата легитимация на "съсобственик " на пожелания от нея терен. Но това бил аргументът, който дал "основание " на регионалния шеф Пенев да подписа скандалния контракт. Тогава държавните юристи, натоварени със отбраната на парцела, категорично подчертаха, че е належащо съдът да обърне вниманието на обстоятелството, че в издадените от Службата по геодезия, картография и кадастър на град София скици на трите поземлени парцела (№№ 15-296687/22.08.2014 година, 15-296679/22.08.2014 година и 15-156111/16.04.2015 г.) "Евротрансбилд " на никое място не е вписана като притежател.
В приложените настоящи скици за терени (от 2016-а) компанията е посочена като притежател единствено и само по отношение на новоподписаните контракти с Пенев. В исковата молба беше посочено още: "В реалност издадените от СГКК - София, скици нямат установителна доказателствена мощ във връзка с вписаните притежатели (не са документ, установяващ собственически права), само че службата е длъжна да впише в скиците всички лица, легитимиращи се като притежатели, със съответния документ за това (нотариален акт и др.). От изложеното може да се направи само верният извод, че все още на подписване на процесните контракти "ЕВРОТРАНСБИЛД " ЕООД не се е легитимирало по безапелационен и неоспорим метод като притежаващо благосъстоятелност на идеални елементи от целия аграрен парцел (идеални елементи от който страната е трансферирала с процесните договори). Следователно все още на подписване на процесните контракти не е съществувала съсобственост сред страната и ответника "ЕВРОТРАНСБИЛД " ЕООД, заради което не e било налице съображение за осъществяване на процесните продажби по реда на чл.45а от ЗДС. "
Адвокатите на страната подчертаха
че: "В трайната правосъдна процедура се приема, че хипотезата на чл.26, ал.1, предложение второ от Закон за задълженията и договорите, е налице, когато задачата на страните е била да се реализира един забранен от закона резултат и формалното съблюдаване на закона е довело до преследването на нещо, което не е разрешено от закона. Нищожност е налице, когато законът не разрешава с избрана договорка да се реализира даден юридически резултат и се употребява друга разрешена от закона договорка, с цел да се реализира този юридически резултат.
В този случай договорката, въпреки и разрешена, е оскъдна заради това, че заобикаля закона. В този смисъл е Решение №190 от 13.07.2011 година по гражданско дело № 1057/2010 година, Гражданска гилдия, ІІI Гражданско поделение на Върховния касационен съд.
В съответния случай все още на подписване на договорите за продажба по реда на чл.45а от ЗДС, а и до сегашния миг има провесен спор за благосъстоятелност по отношение на идеалната част от общия с страната парцел. При това състояние се основава неустановеност по отношение на събитието кой е действителният съсобственик на страната и дали въобще има подобен. Последното произтича от обстоятелството, че преди придобиването на идеални елементи от съсобствения с страната парцел от страна на праводателя на ищеца ( "Дивисима " ООД) посредством РМС № 715 от 12.08.2005 година идеална част от съсобствения парцел е била трансферирана от регионалния шеф на област София-град на друго юридическо лице - "Интерстройпроект 90 " ЕООД. С завършили правосъдни производства издадените от страна на регионалния шеф на област София-град заповеди с изх. №№ДИ-03-052/25.09.2003 година и ДИ-03-082/18.11.2003 година, с които е подредено да се трансферира в благосъстоятелност на "Интерстройспроект 90 " ЕООД елементи от неподвижен парцел, представляващ имот І от кв. 533 по проекта на град София, м. Център, ГГЦ - зона А, са оповестени за оскъдни. С влезнало в действие решение за незабележим е разгласен и подписаният сред регионалния шеф на област София-град и "Интерстройпроект 90 " ЕООД - въз основа на Заповед № ДИ-03-252/25.09.2003 година, Договор от 25 септември 2003 година ".
Така беше аргументирана исковата молба (копие от която в. "БАНКЕРЪ " съхранява в архива си още от 2016 година).
Очевидно този път въпреки всичко градските съдии са обърнали по-сериозно внимание на всички тези причини, с цел да стигнат до настоящето си решение.
Дали обаче то няма да претърпи поврат при гледането на делото в по-висшите инстанции, към момента не е ясно.
Безспорно поражда яд и отвращение фактът, че
страната направи уродлив опит да се раздвижи
едвам откакто пожарът изпепели немалка част от постройките. Чиновниците в Министерството на културата, притиснати от премиера Бойко Борисов, започнаха "пожарни “ дейности, с цел да разгласят "Царските конюшни " за монумент на културата и по този начин да може да се подсигурява, че комплексът ще бъде съхранен като исторически.
Въпреки че по това време министърът на културата твърдеше, че "конюшните " и тогава били под закрилата на Закона за културното завещание, всеки новак правист знае, че до момента в който един подобен акт не е минал през всички стъпала на правосъдната система, не може да бъде третиран като приключен факт. А откакто комплексът попада под отбраната на Закона за културно-историческото завещание, всеки от притежателите на здания в него би трябвало да се изръси със съществени пари, с цел да ги приведе във типа, който нормативът изисква.
Още по това време в. "БАНКЕРЪ " предизвести, че този акт е някаква гаранция, само че не и избавление, като се вземе поради, че собствеността тук е разграничена сред три министерства, сред притежателите е и Националната художествена изложба, както и сред няколко частни притежатели. Не е мъчно човек да се досети по кое време и какъв брой елементарно всички те ще се спогодят за сходни разходи.
Илюстрация за основателността на тези подозрения е фактът, че след пожара Министерството на вътрешните работи, на което страната е предоставила за прилагане част от парцелите, сякаш даде обещание да отдели средства, с цел да възвърне най-малко част от вредите, само че това по този начин и не се случи. За да не стане по-голям съкатлък със постройките, в края на предходната година столичният заместник- кмет по просвета Тодор Чобанов прояви интензивност и персонално отиде да ревизира работата по спешното подсилване на "Царските конюшни ". Това стана, откакто в края на ноември локалната власт взе решение да ремонтира покрива на опожарената част от постройката. Укрепителните действия, за които общината обезпечи финансиране, бяха на стойност близо 130 000 лв.. Въпреки че потърпевшата част от покрива на постройката е 70% притежание на Министерство на вътрешните работи, а останалата - на частна компания, Столичната община беше принудена да се погрижи за ремонтите заради обстоятелството, че процедурата, по която би трябвало да го направи вътрешното ведомство, е дълга и тромава, а през зимата можеше да се стигне до цялостно разрушение на покрива под влияние на снеговете и влагата.
Докога ще продължава тази неспирна сага надалеч не е ясно. А кой път ще поеме страната, с цел да отбрани историческото си завещание, още по-малко.
Мотивите на съда за това решение се основават на самостоятелните оценки, направени от движимости лица. Най-високата от тях е близо 25 млн. лева, а най-ниската - при която се регистрират и капиталовите разноски на купувача – 2.9 млн. лева,, и в последна сметка се е стигнало до това земята на трите терена да бъде оценена на 889 810 лева - с аргумента, че парцелите са застроени.
В правосъдното решение се напомня, че земята е била ипотекирана през 2006-а като поръчителство за банков заем на сума близо 29 млн. лв.. Според изказванията на прокуратурата пък действителната цена е към 11 млн. лева, най-малко в случай че се съди по обвиняването против някогашния регионален шеф Пенев.
За следващ път се акцентира фактът, че напълно съзнателно парцелът е бил разграничен на три елементи, с цел да се понижи цената на всяка от тях и да се избегне задължението, планувано по закон - продажба на държавен парцел за над 500 000 лева да става с решение на Министерския съвет.
Разликата в двете оценки е очевадна - а даже и "преоценката ", се разминава съществено с цената, за която са продадени терените през 2016 година.
Разбира се, това решение на градския съд не е дефинитивно и то може да бъде обжалвано.
Тук е моментът да напомним, че след абсурда прокуратурата се ускори и небрежно повдигна обвиняване против някогашния регионален шеф Пенев. Тогава държавното обвиняване заяви, че по техни сметки нанесените на страната вреди са на стойност 10 330 130 лв.. Тези параметри бяха посочени от държавното обвиняване като разлика сред пазарната цена и цената, на която е била осъществена скандалната договорка.
Година по-късно обаче
прокурорското дело беше "финтирано "
от съда, който приключи две от трите каузи, заведени от прокуратурата. Аргументът на съда бе, че заповедите на някогашния регионален шеф Пенев за продажбата не могат да бъдат обжалвани, тъй като не са самостоятелен административен акт.
В края на предходната година Софийската градска прокуратура още веднъж се раздвижи и внесе три митинга в съда по гледище на Министерството на районното развиване, което от своя страна също заведе правосъдно дело още през 2016 година. С тях се искаше оповестяването на договорката за оскъдна, а Пенев и оценителят на парцелите - Юлия Димитрова-Цекова, получиха обвинявания за ощетяване на страната с 11 млн. лв.. Делото против двамата обаче към момента не може да тръгне в съда. Вестник "БАНКЕРЪ " писа за това още през лятото на предходната година в своя обява, озаглавена "Водевилът "Царските конюшни " продължава ". Тя бе отдадена на разразилия се пожар в историческия комплекс, след който още веднъж стартира следствие, само че към този момент резултатът от него към момента не е явен. Очевидно темповете, с които работи съдът, изискват дълго и протяжно обсъждане на обстановката.
Описаното отсрочване се случва без значение от обстоятелството, че юристите на районното министерство още преди три години поставиха много старания да потвърдят, като се изключи че цената е искрено смехотворна, също и че когато е изповядвана договорката, вписаната като нов притежател на терените компания "Евротрансбилд " не е имала юридическата легитимация на "съсобственик " на пожелания от нея терен. Но това бил аргументът, който дал "основание " на регионалния шеф Пенев да подписа скандалния контракт. Тогава държавните юристи, натоварени със отбраната на парцела, категорично подчертаха, че е належащо съдът да обърне вниманието на обстоятелството, че в издадените от Службата по геодезия, картография и кадастър на град София скици на трите поземлени парцела (№№ 15-296687/22.08.2014 година, 15-296679/22.08.2014 година и 15-156111/16.04.2015 г.) "Евротрансбилд " на никое място не е вписана като притежател.
В приложените настоящи скици за терени (от 2016-а) компанията е посочена като притежател единствено и само по отношение на новоподписаните контракти с Пенев. В исковата молба беше посочено още: "В реалност издадените от СГКК - София, скици нямат установителна доказателствена мощ във връзка с вписаните притежатели (не са документ, установяващ собственически права), само че службата е длъжна да впише в скиците всички лица, легитимиращи се като притежатели, със съответния документ за това (нотариален акт и др.). От изложеното може да се направи само верният извод, че все още на подписване на процесните контракти "ЕВРОТРАНСБИЛД " ЕООД не се е легитимирало по безапелационен и неоспорим метод като притежаващо благосъстоятелност на идеални елементи от целия аграрен парцел (идеални елементи от който страната е трансферирала с процесните договори). Следователно все още на подписване на процесните контракти не е съществувала съсобственост сред страната и ответника "ЕВРОТРАНСБИЛД " ЕООД, заради което не e било налице съображение за осъществяване на процесните продажби по реда на чл.45а от ЗДС. "
Адвокатите на страната подчертаха
че: "В трайната правосъдна процедура се приема, че хипотезата на чл.26, ал.1, предложение второ от Закон за задълженията и договорите, е налице, когато задачата на страните е била да се реализира един забранен от закона резултат и формалното съблюдаване на закона е довело до преследването на нещо, което не е разрешено от закона. Нищожност е налице, когато законът не разрешава с избрана договорка да се реализира даден юридически резултат и се употребява друга разрешена от закона договорка, с цел да се реализира този юридически резултат.
В този случай договорката, въпреки и разрешена, е оскъдна заради това, че заобикаля закона. В този смисъл е Решение №190 от 13.07.2011 година по гражданско дело № 1057/2010 година, Гражданска гилдия, ІІI Гражданско поделение на Върховния касационен съд.
В съответния случай все още на подписване на договорите за продажба по реда на чл.45а от ЗДС, а и до сегашния миг има провесен спор за благосъстоятелност по отношение на идеалната част от общия с страната парцел. При това състояние се основава неустановеност по отношение на събитието кой е действителният съсобственик на страната и дали въобще има подобен. Последното произтича от обстоятелството, че преди придобиването на идеални елементи от съсобствения с страната парцел от страна на праводателя на ищеца ( "Дивисима " ООД) посредством РМС № 715 от 12.08.2005 година идеална част от съсобствения парцел е била трансферирана от регионалния шеф на област София-град на друго юридическо лице - "Интерстройпроект 90 " ЕООД. С завършили правосъдни производства издадените от страна на регионалния шеф на област София-град заповеди с изх. №№ДИ-03-052/25.09.2003 година и ДИ-03-082/18.11.2003 година, с които е подредено да се трансферира в благосъстоятелност на "Интерстройспроект 90 " ЕООД елементи от неподвижен парцел, представляващ имот І от кв. 533 по проекта на град София, м. Център, ГГЦ - зона А, са оповестени за оскъдни. С влезнало в действие решение за незабележим е разгласен и подписаният сред регионалния шеф на област София-град и "Интерстройпроект 90 " ЕООД - въз основа на Заповед № ДИ-03-252/25.09.2003 година, Договор от 25 септември 2003 година ".
Така беше аргументирана исковата молба (копие от която в. "БАНКЕРЪ " съхранява в архива си още от 2016 година).
Очевидно този път въпреки всичко градските съдии са обърнали по-сериозно внимание на всички тези причини, с цел да стигнат до настоящето си решение.
Дали обаче то няма да претърпи поврат при гледането на делото в по-висшите инстанции, към момента не е ясно.
Безспорно поражда яд и отвращение фактът, че
страната направи уродлив опит да се раздвижи
едвам откакто пожарът изпепели немалка част от постройките. Чиновниците в Министерството на културата, притиснати от премиера Бойко Борисов, започнаха "пожарни “ дейности, с цел да разгласят "Царските конюшни " за монумент на културата и по този начин да може да се подсигурява, че комплексът ще бъде съхранен като исторически.
Въпреки че по това време министърът на културата твърдеше, че "конюшните " и тогава били под закрилата на Закона за културното завещание, всеки новак правист знае, че до момента в който един подобен акт не е минал през всички стъпала на правосъдната система, не може да бъде третиран като приключен факт. А откакто комплексът попада под отбраната на Закона за културно-историческото завещание, всеки от притежателите на здания в него би трябвало да се изръси със съществени пари, с цел да ги приведе във типа, който нормативът изисква.
Още по това време в. "БАНКЕРЪ " предизвести, че този акт е някаква гаранция, само че не и избавление, като се вземе поради, че собствеността тук е разграничена сред три министерства, сред притежателите е и Националната художествена изложба, както и сред няколко частни притежатели. Не е мъчно човек да се досети по кое време и какъв брой елементарно всички те ще се спогодят за сходни разходи.
Илюстрация за основателността на тези подозрения е фактът, че след пожара Министерството на вътрешните работи, на което страната е предоставила за прилагане част от парцелите, сякаш даде обещание да отдели средства, с цел да възвърне най-малко част от вредите, само че това по този начин и не се случи. За да не стане по-голям съкатлък със постройките, в края на предходната година столичният заместник- кмет по просвета Тодор Чобанов прояви интензивност и персонално отиде да ревизира работата по спешното подсилване на "Царските конюшни ". Това стана, откакто в края на ноември локалната власт взе решение да ремонтира покрива на опожарената част от постройката. Укрепителните действия, за които общината обезпечи финансиране, бяха на стойност близо 130 000 лв.. Въпреки че потърпевшата част от покрива на постройката е 70% притежание на Министерство на вътрешните работи, а останалата - на частна компания, Столичната община беше принудена да се погрижи за ремонтите заради обстоятелството, че процедурата, по която би трябвало да го направи вътрешното ведомство, е дълга и тромава, а през зимата можеше да се стигне до цялостно разрушение на покрива под влияние на снеговете и влагата.
Докога ще продължава тази неспирна сага надалеч не е ясно. А кой път ще поеме страната, с цел да отбрани историческото си завещание, още по-малко.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ