Софийските улици са потънали в преспи. Преминават често конски каруци.

Софийските улици са потънали в преспи. Преминават постоянно конски каруци. Чуват се звънци – млекарите са тръгнали с шейните, с цел да продадат стоката си. Витоша е изпънала тил в далечината.
На 5 февруари 1920 година, в 9 часа сутринта, на тогавашната улица „ Ломска “ №26 в столицата изплаква момиченце. Бащата на детето, Гео Милев, стои неразделно до леглото на жена си Мила Керанова и ù пее радостни песни. Записали момиченцето Леда Евгения. По-късно детето е кръстено от владиката Методи Кусев в черквата на Аязмото в Стара Загора. Името Леда, с което я вписват в кръщелното удостоверение е определено от татко ù. Четиринадесет месеца по-късно се ражда и сестра ù Бистра. Това са първите дни от живота на незабравимата детска писателка и преводачка Леда Милева, създател на „ Работната мецана “, „ Заю на разходка “, „ Златоперко “, „ Чайката Белушка “, „ Зайченцето бяло “, авторка на повече от 30 стихосбирки за деца.

Семейството живее на разнообразни адреси в столицата поради по-ниския наем. Но постоянно съблюдава неписано предписание – най-малко един от прозорците на квартирата да гледа към Витоша. Друг от адресите е на ул. „ Мария Луиза “ № 23. Сградата се намира против джамията. В нея живеят няколко фамилии. Входът на постройката е против странична врата на халите.

„ Спомням си, че там спираха червени товарни коли, които носеха зеленчуци, месо. И в този момент като че ли виждам нанизите от свински крачета, които смешно се люлееха, окачени на дълги прътове. Въобще животът, търговията кипяха в самия център на София “, споделя Леда Милева в мемоари от това време.

Семейството е настанено в стая, разграничена на две с заслон, който е изрисуван с кубистични фигури от самия Гео Милев. В предната част на помещението, върху елементарна маса, работи татко ù. Върху нея е написал доста свои творби, както и известната си поема „ Септември “. На тази маса той рисува на дребните Леда и Бистра фигури, чете им стихотворения, които е написал за списание „ Детска наслада “. Останалата част на жилището се употребява за спалня, дневна, за игра на децата. Семейството употребява обща кухня с другите наематели.

Рано заран Гео Милев води двете си дъщери в Американската детска градина. Там е учителка вуйна им Пенка Касабова, сестра на татко им. Грижовният баща събличал палтенцата им. По обяд отивал да ги вземе. Той упорствал децата му да знаят от ранна възраст езици.
Тъкмо в тази квартира арестуват бащата на петгодишната Леда Милева. На 15 май 1925 година тя играе във вестибюла дружно с други комшийски деца. Тогава се появява граждански сътрудник. Попитал хлапетата в този дом ли живее Гео Милев. Малката Леда бърза да отговори, че той е неин татко и незабавно ще го извика. „ Спомням си по какъв начин отворих вратата и видях татко ми – таман ставаше от кушетката, на която е спал, след това излезе от къщи с сътрудника “. Викат Гео Милев за „ дребна информация “ в Дирекцията на полицията.
Никой в фамилията не предполагал, че той в никакъв случай повече няма да се върне. Преди това е наказан за своята поема „ Септември “ на година затвор и гаранция от 20 000 лева Тогава Гео Милев споделил: „ Една година не е ужасно, аз и в пандиза ще мога да работя “. Неочаквано на другия ден след делото го извикват за въпросната „ дребна информация “.

След изгубването му, брачната половинка му Мила Керанова незабавно извиква брат му Борис, с цел да търси връзки, нещо би трябвало да се направи. Тя към този момент е чула под сурдинка за изгубванията и убийствата на други хора в София. Научила за това, майката на Гео Милев Анастасия също идва от Стара Загора. Всички обикалят всякакви места, с цел да го търсят. Отговарят им, че никой нищо не знае по случая, ще ревизират. Тръгват клюки, че е забелязан в Сливенския затвор, различен път сякаш се обадил от Плевенския. Мила пътува със свекърва си, само че на никое място не го откриват. Дядо Мильо Касабов, бащата на поета, написа писмо на царя. Отговорът се бави. Накрая му отвръщат, че синът му е „ безследно липсващ “.

Семейството пази момиченцата Леда и Бистра от ужасния факт, че татко им е неоткриваем. Те усещат паниката и напрежението вкъщи си. Надеждата да бъде открит Гео Милев последователно угасва. Малката Леда не има вяра. „ Когато се качвах по стълбите към последните етажи, на който живеехме, и чувах стъпки, все се обръщах да видя дали не се връща татко ми “. Майка ù постепенно и трудно осъзнава, че към този момент е вдовица. Облича се в черно.

След шест години брак Мила Керанова остава сама с двете си деца и с достолепие приема компликациите. Тя не разрешава да ù се подмята за вероятен втори брак, който ще обезпечи развъждането на децата. Чувства за собствен дълг да остане вярна пред паметта на брачна половинка си. Болката изгаря душата ù, само че би трябвало да отгледа децата си и да ги изучи.

След Американската детска градина Леда потегля на учебно заведение. Тя не е навършила седем години. Записват я в Американското главно учебно заведение, където директорка е мисис Удръф, която изключително държи на реда и дисциплината. Учителите са добре подбрани - американци и българи. Таксата е висока. За изплащането оказва помощ вуйна ù Пенка Касабова, сестрата на Гео Милев. Леда учи с девойките и момчетатата на заможни търговци и евреи. Те я канят на посетители в красивите си домове. В един от тях дребната девойка за първи път вижда радиоапарт и грамофон.

В учебното заведение Леда Милева се среща с детския публицист Ран Босилек. Това се случило в гимнастическия салон, където детския публицист е поканен да прочете свои приказки. Тя не допуска, че след време ще работи с него в редакцията на списание „ Дружинка “.

По това време живее с майка си и сестра си на ул. „ Леге “ при фамилията на Ламар, което е чартърен. Писателят отстъпва една от стаите за Мила, Леда и Бистра. В тъмната стая бъдещата детска писателка написа домашните си. Американското главно учебно заведение се намирало зад Министерството на земеделието в нова внушителна постройка. Далече е, постанова се майка ù да я води до там.

Един от ярките мемоари на Леда Милева от това време е, че няма учебна чанта. Носи буквара си и няколко учебника в ръка. На обяд върви да обядва при вуйна си Пенка на ъгъла на „ Солунска “ и „ Христо Белчев “. Оттам се връща в школото. Към 16 часа майка ù отива да я вземе. „ Един ден, в дъждовна есен, като минавах по калната улица, изтървах буквара си. Това беше покруса за мен, тъй като нямаше по какъв начин да се купи нов. А букварът ми беше доста изцапан; у дома го трихме с гума, михме го, само че не се получи нищо. Ето за какво се наложи да изрежем най-мръсните елементи по краищата и по този начин останах до края на първо поделение с този изрязан буквар. През лятото, когато отидох да прекарам ваканцията, както постоянно в Стара Загора, описах тази преживелица на дядо. Той ме успокои: „ Ела да забележим какво можем да създадем “. В неговата книжарница на витрината беше изложена една учебна, кожена, доста хубава чанта. Но тъй като дълго бе стояла на витрината, откъм улицата беше пожълтяла, избеляла, а гърбът ù беше кафяв. Затова дядо не можеше да я продаде, та я даде на мен “. До края на учебните си дни това е единствената чанта, която Леда има.

Ваканциите при баба Анастасия и дядо Мильо Касабов, родителите на Гео Милев, които живеят в Стара Загора са незабравими. Тя ги посещава със сестра си Бистра. Широкият зелен двор с цветя и чемшири. Дъбът, който си има своя история. „ Стара майка “, както назовават баба си дребните девойки учи внучките си на труд. Те метат в къщата, по двора, даже улицата, оказват помощ в кухнята, учи ги също да плетат и бродират. Децата чакат да преминат летните горещини, с цел да се съберат с другите малчугани от махалата, с цел да играят на криеница, гоненица или топка. От игри дребната Леда е все със скъсани обувки, а дядо ù се майтапи, че ще търси обущар, който да ù постави стоманени подметки. След обяд следва време за отмора. Леда моли да легне в гостната стая, тъй като когато всички са обзети от сънливост ще се трансферира елементарно на открито, там я чакат приятелките ù. С тях си описват приказки, а от време на време Леда сама ги измисля. Когато усети, че в къщата са се раздвижат прошушва „ на следващия ден отново “ и бърза да се прибере.

Тя провежда и карнавал – всеки би трябвало да се маскира с каквото откри вкъщи. Скоро пред къщата се появяват деца с потури, бабини старомодни облекла и шапки с цветя. Самата Леда е облякла дълга остаряла рокля на баба си, обула е обувки с високи токове. В ръцете си държи динен фенер, който ù е направил скулпторът Владимир Владимиров, брачен партньор на вуйна ù Мария. Леда повежда карнавалното шествие, съпроводеноно от същински смях. С децата провежда театрално зрелище на приказката „ Мара Пепеляшка “. „ Аз играех принца и обух един протъркван голф на чичо ми, а на главата си нахлупих сламената гарсонетка на дядо, украсена с кокоше перо “. „ Стара майка “ на драго сърце ù дава сценичен атрибут от бабината ракла.

В детството си Леда чете приказките на Ран Босилек и Ангел Каралийчев, братя Грим или тези от 1001 нощ. Първата ù детска брошура е подарък от Дора Габе, другарка на фамилията. Със сестра си обичат да разпростират страниците на обичаната си книга „ Макс и Мориц “, преведена от Елин Пелин. По-късно се втурват към типичен романи – „ Дейвид Копърфийлд “ на Дикенс, „ Без дом “ на Хектор Мало, „ Чичо Томовата барака “ от Хариет Бичер Стоу, „ Конникът без глава “ на Майн Рид. През една лятна почивка в Стара Загора за първи път се допира до романа „ Под игото “ на Иван Вазов и книгата я пленява.

Първите свои стихотворения Леда Милева написва на девет години – „ Цветенцата заспиват, тревичките почиват “, а другото - „ Мартеничките червени “. Първо ги прочита Ламар, харесва римите, даже си мисли, че те не са на Леда. Но майка ù го твърди, че е не различен, а Леда е написала тези звънки редове. Мила Керанова купува на щерка си албум, в който да записва стихотворенията си. После момиченцето стопира да написа, увлечено в четенето. Интуитивно усеща, че преди писането би трябвало доста да се чете.

Беднотията преследва фамилията, само че Мила Керанова не се предава. В най-тежки моменти обичала да споделя: „ Ще се оправим, Господ се грижи за птичките небесни “. Тя разчита на дребна наследствена военно-инвалидна пенсия и на шевната си машина, която непрестанно залага. Когато получи пенсията я изплаща, не след дълго я залага още веднъж. Вдовицата на Гео Милев в никакъв случай не е имала непрекъсната работа. Преподава уроци по български и френски език, превежда. Издава книгите на Гео Милив. Те са потънали в давност, името му се загатва единствено под сурдинка. Дребните възнаграждения от творбите му, които тя получава са нищожни, а това не оказва помощ за по-добър живот в дома.

Мила Керанова живее оскъдно с двете си дъщери, само че радостно. Леда и Бистра пеят песни, четат стихове. Пишат оди по разнообразни мотиви, което им доставя наслаждение и възбужда екстаз измежду роднините. Главна опора на фамилията е баба Петя, която Леда и сестра ù назовават „ маминка “. Тя е акушерка, масажистка и има не огромни приходи от специалността си. Майка ù и баба ù плетат рокли на една кука, които тогава са на мода. Сутрин майка ù изпраща двете си дъщери да купят един самун, четвърт захар, четвърт сирене. Това е закуската и вечерята на цялата фамилия – чай с самун и сирене. „ На обяд постничко, на респект беше фасулът, само че закуската и вечерята бяха постоянно чай и сирене. Мляко рядко купувахме – само че популярност Богу, че сиренето е потребно, тъй че израстнахме здрави. Рядко се пържеха кюфтета или се вареше джолан. Понякога се купуваше мармалад от шипки, което беше разкош, само че най-големият разкош бе да се купи шоколадена халва. Това ставаше единствено в празнични случаи “, споделя детската писателка.

Като дете Леда в никакъв случай не е ходила на сладкарница и ресторант, само че посещава кино. Със сестра си играят на дама на тротоара пред къщата, рисуват на плочите с тебешир. До второ, трето поделение двете сестри имат единствено една парцалена кукла ушита от майка им. Наричат я Дидка и доста си я обичат. Когато вуйна им Пенка се връща от Америка, където учи, им донася първата същинска кукла – момченце - Мильо. Имат и топка, това са единствените им играчки в детството.

В дома им гостуват приятелите на татко ù Димитър Хаджиев, Ламар и брачната половинка му Веса, Людмил Стоянов с Мария Грубешлиева, Николай Лилиев. Сред тях е поета Николай Хрелков. „ Майка ми разказваше, че като ме питали за кого ще се оженя, когато порасна, постоянно съм отговаряла: „ За Хрелков “. А на въпроса „ Защо “, съм отговаряла: „ Защото е висок “. И в действителност той беше доста висок, а в моите очи изглеждаше съвсем исполин “.

За създателя на „ Среднощен конгрес “ тя пази паметен детски спомен. Когато е във второ поделение, той отива в дома им с желание да помогне на фамилията. С другари вземат решение да дадат пари на Мила Керанова, с цел да ушие на Леда балтон. Майката купува плат, Хрелков ги завежда при шивач. След известно време поетът носи тъмносиният балтон от прекрасен плат. Мила Керанова и Хрелков са щастливи, че детето има топла дреха. Но откакто поета си потегля Леда стартира да плаче. Шивачът е ушил мъжки балтон с необятни плещи, подплатен дебело с вата, с предна част издута от корава канаваца. Детето пита по какъв начин ще върви с този мъжки балтон в учебно заведение. Майка ù го пооправя колкото може и Леда го носи цели две години. Въпреки това, тя не не помни бащината грижа на Николай Хрелков, който към този момент е болен от туберкулоза и се лекува в Горна баня.
Леда Милева претърпява пълноценни години и в Американския лицей. Таксата още веднъж е висока за фамилията. Включва цялостен интернат – храна, спане, учебници. Помага още веднъж вуйна ù Пенка Касабова. Тя научава, че в колежа има стипендии и е допустимо да се направи отстъпка равна на половината такса за деца, които работят. Леда стартира като келнерка в общата столова на учебното заведение, която е разграничена в две крила за девойки и момчета. По средата е масата, на която се храни шефът на колежа – господин Флойд Бляк, дружно със брачната половинка си българка. Около тези маси се движи Леда с останалите келнери. Тя върви 15 минути по-рано, с цел да подреди масите. След като обядват всички възпитаници келнерите бързат също да хапнат, с цел да не закъснеят за часове.

Последната година против стипендията си Леда работи като помощник-библиотекар, което към този момент ù доставя същинска наслада. В колежа има богата библиотека с британски и български книги. Тя става рано и в случай че има с кого играе тенис, в случай че не – взема баскетболна топка и стреля в коша. Има опция да спортува колкото пожелае. В школото има клубове по ползи, и кръжоци по филателия, театрална група на която е възложен салон със сцена. Тя е председателка на клуба „ Напредък “. Това са главно клубове по българска литература, където се водят беседи върху творчеството на обособени създатели. Учениците изнасят реферати, канят се критици и писатели – Багряна, Никола Фурнаджиев, Антон Страшимиров. Училището издава списание „ Рилски шепот “, отпечатват се стихотворения, разкази, есета на британски и български език написани от учениците. Леда е в редколегията и там се среща с бъдещия си брачен партньор Николай Попов, който е основен редактор на списанието, само че и огромен стихотворец на колежа. Тогава девойката се влюбва в него, въпреки че той не подозира това, научава го след 10 години. Към учебното заведение има хор под диригентството на Д. Гончаров и Леда пее в него.
Наред с приятните прекарвания в колежа й се случва и нещо, което я раздрусва. Тя е в финален клас, следва ù дипломиране. Веднъж се случило по този начин, че шефът на колежа господин Флойд Бляк, се наложило да замести учителката по латински език. Той бил човек с висока просвета и осведоменост. Класът изучавал „ Ромео и Жулиета “ на Шекспир. Учениците изпълнявали наизуст цели разговори и монолози. Леда е дейна в часа.

Точно в тази седмица е неин ред да обядва с господин Бляк и брачната половинка му на „ кръгла маса “ в трапезарията дружно с две момчета и едно момиче от финален клас. Така повелява традицията на училищетето. Това давало опция на всеки възпитаник за непосреден контакт с господин Флойд Бляк, а и е урок за по-добро поведение.
След часа Леда в действителност отива да обядва с шефа. Той е любезен, кавалерски помества стола на младата дама, с цел да седне. Разговарят по съществени научни въпроси. След обяда Леда се връща в класната стая. Тъкмо се е настанила на чина, когато ù оповестяват, че шефът я вика в кабинета си. Тя отива и заварва шефа намусен. Това не бил оня любезен господин, с който преди броени минути е обядвала и разговаряла. Господин Флойд Бляк ù оповестява, че не е платена таксата ù за учебното заведение, закъсняла е с вноската повече от допустимото. Леда би трябвало да се прибере у дома, а колежът е отвън София. Момичето моли шефът да се обади по телефона. Той е безапелационен да си вземе багажа и да потегля. Огорчената колежанка си взема дюшека и юргана, които носи от у дома и се прибира при майка си. Разказва ù какво се е случило, а Мила Касабова чупи пръсти, че не е могла да заплати вноската. И двете са огорчени от неразбирането на шефа.

Цяла седмица не могат да намерят нужната сума. Майка ù с доста труд събира тези пари, оказва помощ още веднъж Пенка Касабова. Накрая Леда се връща в учебното заведение, с цел да се яви на наложителна матура. „ Този случай може би остана неусетен от никого, само че у мен се утаи една огромна горчилка от непредвиден конфликт с двуличието, с демагогията “.

Няколко седмици по-късно е прощалното празненство на завършващите колежани. На основната маса са настанени учениците от последния клас, облечени в публични облекла. Леда е в розова рокля, ушита благодарение на вуйна си Мика. Трябва да приказва на британски език на тематика „ Хоризонти “, хоризонтите, които се разкриват пред младежите. Това до някъде изтрива огорчението от случилото се с шефа господин Флойд Бляк.
Пред нея се отварят вратите на бъдещето. Записва да учи право през 1938 година в Юридическия факултет, където следва четири семестъра, само че не приключва. Пенка Касабова я насочва да стане детска учителка. А от там да се отдаде напълно на детското творчество, в което участват фолклора, природата и хумора. Стихотворенията, поемите, гатанките и радио-пиесите ù остават незабравими за няколко генерации български деца.