София. Темата за фалшивите новини не съществуваше и не бе

София. „ Темата за подправените вести не съществуваше и не бе на дневен ред, когато поех поста еврокомисар по цифрова стопанска система и общество. Пътят през последните две години не беше елементарен, тъй като Европейски Съюз нямаше формулировка за подправените вести. Има две „ червени линии “, които в никакъв случай няма пресечем – свободата на словото и правото на достъп до информация. Няма „ рецепта знамение “ за справяне с дезинформацията. Не всички подправени вести са противозаконни и това поражда „ сиви зони “, към които би трябвало да сме деликатни. Началото бе сложено със основаване на Експертна група на високо ниво, които в границите на 7 седмици съумяха да показват отчет, оповестен през април 2018 година, в който за първи път разполагаме с данни на равнище Европейски Съюз от кое място започваме, мащаби на казусът и посока, която да поемем. Най-големият триумф на отчета бе общата формулировка на термина „ подправени вести “ – когато има желание за щета “. Това сподели лидерът на листата на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили за европейските избори Мария Габриел по време на полемика на тематика „ Фалшиви вести и полезности на цифровото общество “, оповестиха от пресцентъра на Политическа партия ГЕРБ .
Събитието се организира в Експозиционен център „ Флора “ в Бургас, като в него взеха присъединяване близо 200 души – представители на медии, студенти от бургаски висши образователни заведения, IT експерти, пиар експерти. Бургаският претендент за евродепутат от ГЕРБ Ивелина Василева бе модератор на полемиката, на която участваха още кметът на община Бургас Димитър Николов, народни представители, кметове от област Бургас и общински съветници.
„ През далечната 1992 година, за цялата година са били транслирани към 100 ГБ в интернет. Днес те са 26 800 ГБ за секунда, а се чака през 2021 година да надвишават 110 00 ГБ в секунда. Количеството информация ни притиска и ни прави мощно подвластни от световните мрежи. От 10 вести – 6 механично се споделят, без да се чете наличието. Така хората стават несъзнателно дистрибутори на подправени вести. Това е единствено едната страна, тъй като съпротивата против това, става изключително сложна и поради растящия лавинообразно брой на анонимни уеб сайтове и блогове, които бълват вести “, разяснява кметът Николов по време на полемиката.
Ивелина Василева съобщи, че всеки в всекидневието си е бил жертва на подправена вест или е срещал такива в обществените платформи и интернет пространство. „ Провеждаме тази полемика в Бургас, тъй като той е градът, който единствено преди два дни беше разгласен за най-бързо разрастващ се при раздаването на годишните награди от Българската асоциация по аутосорсинг и Българската асоциация на софтуерните компании. В категория за най-успешно съдействие сред образованието и бизнеса победител е Професионалната гимназия по компютърно програмиране и нововъведения. Въпросът, пред който сме изправени през днешния ден, е по какъв начин да запазим чистотата на осведомителната среда. Как да разпознаваме подправените вести и да се борим против това събитие? Аз съм човек, който всекидневно приказва за чистата и здравословна околна среда и бургазлии имат висока сензитивност по тематиката. Но те са и хора, които тъкмо и ясно преценяват коя информация е вярна и коя не. Това е задачата на полемиката „ Фалшиви вести и полезности на цифровото общество “. Всички приветстваме напъните, които Мария Габриел постави като еврокомисар в областта на дигитализацията и в битката с дезинформацията “, добави претендентът за евродепутат от ГЕРБ.
Габриел акцентира, че няма рецепта знамение за подправените вести. „ Те не са ново събитие, съществували са още в гръцката митология. Новият миг по отношение на дезинформацията е скоростта на разпространяване и мащабите, който тя може да заеме. Не приказваме единствено за икономическа страна на казуса, засягат се още две значими измерение- политическо и публично. За мен най-негативното следствие от дезинформацията е, че те разрушават доверието сред жителите и институциите “.
Мария Габриел уточни, че 83% от жителите на Европейски Съюз показват дезинформацията като опасност за демокрацията. „ Тя проправя подозрение, даже когато сме сигурни, че разполагаме с погрешна информация. Нашето проучване демонстрира, че три са тематиките, по които подправените вести имат отрицателно въздействие – здраве, околна среда и миграция. Силата им е, че те допират страстите. Всеки може да способства обаче за справяне с казуса. Най-голяма отговорност би трябвало да носят платформите и обществените медии, тъй като те значително са разпространители на дезинформацията. Стартирахме самодейност в тази връзка – Гугъл, Фейсбук, Twiter седнаха дружно с рекламодатели, публицисти, както и неправителствени организации и създадоха в границите на 3 месеца Кодекс за битка с дезинформацията. Платформите би трябвало да покажат, че могат да носят отговорност съответстваща на равнището им въздействие. Имаме резултати, само че се изисква още доста работа “, сподели още Мария Габриел. Тя добави, че измежду поисканите от нея ограничения са били и унищожаване на подправени профили и страници, които постоянно популяризират подправени вести, както и изясненост във връзка с ботовете.
Тя засегна и тематиката за цифровизацията като част от всекидневието. „ Новите технологии са добра опция за нови услуги, артикули, работни места. Но крият и опасности за пораждане на разлики сред градове, райони и страни. Сега е моментът Европа, инвестирайки, да се върне в надпреварата – да бъде водач в избрани тематики и области. Европа би трябвало да влага и да покаже, че в центъра на нейния метод са хората “.