Таня Петрова, ГЕРБ: Законови промени предвиждат оптимизация на университетската мрежа и по-тясна връзка на висшето образование с бизнеса
София. Със законови промени разширяваме обсега на академичното самоуправление, като даваме право на университетите да подписват контракти с профилирани и професионални гимназии за реализирането на взаимна образователна активност. Това разяснява националният представител от Парламентарната група на ГЕРБ Таня Петрова по време на дебатите в Народното събрание по отношение на плана за изменение и допълнение на Закона за висшето обучение, оповестиха от пресцентъра на Политическа партия ГЕРБ .
Според варненския народен представител и дълготраен учебен шеф законовите промени, признати на първо четене, развиват екосистема сред университетите и междинните учебни заведения, за нуждата от която се приказва от дълго време. „ Това ще способства за въвеждането на нововъведения в образованието, за основаването на нови модели учебни заведения, на нови модели на преподаване и създаване на образователни стратегии ”, съобщи Петрова. По думите ѝ повишението на качеството на междинното обучение ще се отрази позитивно и върху качеството на висшето обучение, защото двете системи са директно свързани.
Промените в закона плануват оптимизация на университетската мрежа и поощряване на профилираната специализация, регистрира още националният представител, като напомни, че България е страната в Европейски Съюз с най-вече държавни висши учебни заведения по отношение на броя на популацията. „ През 2018 година Европейска комисия финансира самостоятелен експертен обзор на изследователската система в България, в резултат на който беше направена рекомендация за коренно понижаване на тази фрагментация посредством обединение и уедряване ”, изясни Петрова във връзка предвижданата в закона опция за мораториум върху откриването и преобразуването на висши учебни заведения, както и на съществени звена и филиали към държавните висши учебни заведения.
„ Решаването на казуса с разминаването сред търсенето и предлагането на умения на пазара на труда няма по какъв начин да стане единствено с административни ограничения ”, уверена е Таня Петрова. В изявлението си от парламентарната естрада тя посочи нуждата от система за средносрочно и дълготрайно прогнозиране на търсенето на пазара на труда, тъй че да се регистрира целият комплекс от фактори, включително трендовете в преструктурирането на стопанската система, софтуерното развиване, растежа на продуктивността в резултат на автоматизацията и оптимизацията на процеси, появяването на нови специалности и смяната в характера на съществуващите.
„ Необходим е механизъм за ръководство на уменията, който да служи като основа за обмисляне във висшето обучение, за целенасочени промени в образователните стратегии и образователното наличие, за използване на нови способи на преподаване и нововъведения в процеса на образование ”, уточни Таня Петова. По мотив предвижданата в закона опция работодателите да подписват контракти със студенти за обезпечаване на стаж по време на образованието и на работно място по-късно, варненският народен представител акцентира, че би трябвало да се развие система от партньорства сред бизнеса и университетите. „ Важно е да осигурим достъп на студентите до новите технологии и за приемане на опит в действителна работна среда. В някои страни да вземем за пример сходен опит се придобива, като образованието се реализира по така наречен „ сандвич стратегии “. Те включват наложителен стаж по изучаваната компетентност в действителна работна среда в границите на един учебен срок или на цяла година ”, посочи Таня Петрова.
По думите ѝ повишението на качеството на висшето обучение зависи от преориентирането на системите за ръководство на качеството от процеси към резултати, основаването на гъвкави пътеки за учене и на система за ръководство на уменията, възстановяване на университетските стратегии и на образователното наличие, повишение качеството на преподаване и така нататък
„ Всички университети в България имат тактики за ръководство на качеството, само че в отчет на Европейска комисия за системите за обезпечаване на качеството във висшето обучение от януари 2019 година се установи, че тези тактики съществуват главно като условност и рядко се ползват действително. Затова е значимо да има правилник, който да подсигурява, че формалната рамка ще се трансформира в работещ механизъм за мониторинг и оценка на успеваемостта и ефикасността във висшето обучение ”, уточни Таня Петрова.
Тя подсети, че до 13 декември могат да се подават оферти по текста на законопроекта, чийто вносител е Министерски съвет.
Според варненския народен представител и дълготраен учебен шеф законовите промени, признати на първо четене, развиват екосистема сред университетите и междинните учебни заведения, за нуждата от която се приказва от дълго време. „ Това ще способства за въвеждането на нововъведения в образованието, за основаването на нови модели учебни заведения, на нови модели на преподаване и създаване на образователни стратегии ”, съобщи Петрова. По думите ѝ повишението на качеството на междинното обучение ще се отрази позитивно и върху качеството на висшето обучение, защото двете системи са директно свързани.
Промените в закона плануват оптимизация на университетската мрежа и поощряване на профилираната специализация, регистрира още националният представител, като напомни, че България е страната в Европейски Съюз с най-вече държавни висши учебни заведения по отношение на броя на популацията. „ През 2018 година Европейска комисия финансира самостоятелен експертен обзор на изследователската система в България, в резултат на който беше направена рекомендация за коренно понижаване на тази фрагментация посредством обединение и уедряване ”, изясни Петрова във връзка предвижданата в закона опция за мораториум върху откриването и преобразуването на висши учебни заведения, както и на съществени звена и филиали към държавните висши учебни заведения.
„ Решаването на казуса с разминаването сред търсенето и предлагането на умения на пазара на труда няма по какъв начин да стане единствено с административни ограничения ”, уверена е Таня Петрова. В изявлението си от парламентарната естрада тя посочи нуждата от система за средносрочно и дълготрайно прогнозиране на търсенето на пазара на труда, тъй че да се регистрира целият комплекс от фактори, включително трендовете в преструктурирането на стопанската система, софтуерното развиване, растежа на продуктивността в резултат на автоматизацията и оптимизацията на процеси, появяването на нови специалности и смяната в характера на съществуващите.
„ Необходим е механизъм за ръководство на уменията, който да служи като основа за обмисляне във висшето обучение, за целенасочени промени в образователните стратегии и образователното наличие, за използване на нови способи на преподаване и нововъведения в процеса на образование ”, уточни Таня Петова. По мотив предвижданата в закона опция работодателите да подписват контракти със студенти за обезпечаване на стаж по време на образованието и на работно място по-късно, варненският народен представител акцентира, че би трябвало да се развие система от партньорства сред бизнеса и университетите. „ Важно е да осигурим достъп на студентите до новите технологии и за приемане на опит в действителна работна среда. В някои страни да вземем за пример сходен опит се придобива, като образованието се реализира по така наречен „ сандвич стратегии “. Те включват наложителен стаж по изучаваната компетентност в действителна работна среда в границите на един учебен срок или на цяла година ”, посочи Таня Петрова.
По думите ѝ повишението на качеството на висшето обучение зависи от преориентирането на системите за ръководство на качеството от процеси към резултати, основаването на гъвкави пътеки за учене и на система за ръководство на уменията, възстановяване на университетските стратегии и на образователното наличие, повишение качеството на преподаване и така нататък
„ Всички университети в България имат тактики за ръководство на качеството, само че в отчет на Европейска комисия за системите за обезпечаване на качеството във висшето обучение от януари 2019 година се установи, че тези тактики съществуват главно като условност и рядко се ползват действително. Затова е значимо да има правилник, който да подсигурява, че формалната рамка ще се трансформира в работещ механизъм за мониторинг и оценка на успеваемостта и ефикасността във висшето обучение ”, уточни Таня Петрова.
Тя подсети, че до 13 декември могат да се подават оферти по текста на законопроекта, чийто вносител е Министерски съвет.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ