София. Портрет на приятел“ е петата по ред изложба в

София. „ Портрет на другар “ е петата по ред галерия в границите на плана на Софийската градска художествена изложба „ Другото око “, стартирал за първи път през 2010 година Основният смисъл на плана е външни куратори не-изкуствоведи, да бъдат поканени във фондовете на галерията и, имайки разполагаем творбите на музейната сбирка, да изберат посока и концепция за експозиция. Това оповестиха от Столична община . Откриването ще бъде на 16 април от 18.00 часа. Куратор на актуалната галерия е Иглика Трифонова – кинорежисьор и сценарист, създател на 10 документални кино лентата, най-популярният сред които е “Разкази за убийства ”. Дебютният й игрален филм е “Писмо до Америка ”, 2000 година (копродукция с Холандия, Германия, Унгария). Филмите й са взели участие на десетки фестивали и са носители на голям брой национални и интернационалните награди. Иглика Трифонова повежда фена към близостта с личността, с обособения облик. Изложбата е резултат от забавни диалози, деликатна селекция и един нов взор към една в действителност неведнъж коментирана тематика – портретът. Експозицията включва повече от 100 творби от разнообразни типове: живопис, статуя, снимка.
Хронологически творбите се ситуират в интервала от края на XIX в. до първото десетилетие на XXI в. Представени са творби на знакови за българското изкуство имена като Златю Бояджиев, Иван Мърквичка, Владимир Димитров-Майстора, Генко Генков, Иван Ненов, Лика Янко, Иван Лазаров, Светлин Русев, Павел Койчев, Атанас Пацев, Васка Емануилова. Показателно за забавното кураторско решение на Иглика Трифонова е, че в изложбата участват произведения, които за първи път напущат музейните складове, показват своите създатели в напълно друга светлина и носят голям брой необикновени пресечни точки сред облици, стилове и интервали.
Иглика Трифонова отбелязва в съпътстващия азбучник към изложбата: „ Избирах портретите по тяхното влияние, по силата на наличието им. Толкова пъти и с операторите, с които съм работила, и с актьорите, и с публиката съм говорила за това наличие. В него има нещо неподдаващо се на изложение, нещо толкоз енигматично и толкоз привлекателно. Най-красиво биха му стояли думите на Шекспир „ основано от материя, от която сънищата са основани “... Има човешки лица, които светлината харесва, има такива, които ти се запечатват и дълго не можеш да избягаш от тях... Между портретите има известни българи, чиито лица всички разпознаваме, има и анонимни хора, живели в миналото или през днешния ден. Художническата работа по портрета е ентусиазъм и умеене, и в това време отговорност към обекта ”.