София. На тази дата през 1879 г. Александър I Батенберг

София. На тази дата през 1879 година Александър I Батенберг поставя клетва пред Първото Велико Народно заседание в Търново и поема ръководството на Княжество България. По този мотив е основан възпоменателен орден, с който са наградени към 200 души.
През 2001 година Иван Костов подава оставка от лидерския пост в Съюз на демократичните сили. На негово място е определена Екатерина Михайлова, а Надежда Михайлова оглавява Парламентарната група на Съюз на демократичните сили. За основен секретар е определен Пламен Иванов.

2012 година
Президентът на Република България Росен Плевнелиев връчва медал „ Стара планина “ първа степен на:
1. Сийка Келбечева „ за извънредно огромните ѝ заслуги към Република България в региона на физическото образование и спорта “
2. Стоянка Груйчева „ за извънредно огромните ѝ заслуги към Република България в региона на физическото образование и спорта “

2012 година
Президентът на Република България Росен Плевнелиев връчва медал „ Св. св. Кирил и Методий “ първа степен на:
1. Димитър Михайлов Атанасов член на Управителния съвет на Фондацията на " Православната черква на Българската екзархия " „ за огромния му принос за съхраняването на българското духовно и културно завещание в Република Турция “.
2. Васил Лязе ръководител на Управителния съвет на Фондацията на " Православната черква на Българската екзархия " „ за огромния му принос за съхраняването на българското духовно и културно завещание в Република Турция “.

2004 година
Президентът на Република България Георги Първанов връчва медал „ Стара планина “ първа степен на Юго Вутен Хуго Вутен, колекционер на български творби на изкуството и популяризатор на българската просвета „ за неговия извънреден принос в развиването на актуалната българска просвета “

2001 година
Георги Първанов желае и получава избор на доверие от Висшия съвет на Българска социалистическа партия. Участието на Българска социалистическа партия в изборите е оценено като стратегически триумф, тъй като е свалено държавното управление на ОДС.

2001 година
Иван Костов подава оставка от лидерския пост в Съюз на демократичните сили. На негово място е определена Екатерина Михайлова, а Надежда Михайлова оглавява Парламентарната група на Съюз на демократичните сили. За основен секретар е определен Пламен Иванов.

2001 година
Президентът на Република България Петър Стоянов връчва медал „ Стара планина “ втора степен на Донка Паприкова, ексклузивен и пълномощен дипломат на Арабска Република Египет в Република България.

1999 година
Провеждат се предварителни избори за претенденти за кметове, издигнати от Съюз на демократичните сили.

1963 година
Подписана е дълготрайна комерсиална конвенция с Франция.

1961 година
В София се организира Първият интернационален конкурс за млади оперни артисти.

1947 година
Подписана е комерсиална конвенция с Унгария.

1941 година
Създадена е първата партизанска чета в Разложко отпред с Никола Парапунов.
Никола Парапунов е политически деятел, уредник на партизанското придвижване в Пиринския край. Роден е на 1 юли 1909 година в Разлог. Завършва колеж " Хр. Ботев " в София (днес Строителен колеж " Хр. Ботев " ). Завръща се в Разлог, където спомага за разгръщане на комунистическото придвижване. През 1931 година е определен за секретар на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия в града. През 1933 година след неуспех в партийната организация е задържан и изпратен в пандиза до 1941 година След като е освободен, минава в конспиративност. Като прокурист на Централен комитет на Българска работническа партия се заема с организирането на въоръжената битка в Горноджумайския (дн. Благоевградски) край. През 1942 г.–1943 година получава задочно 4 смъртни присъди. През лятото на 1943 година оглавява щаба на IV ВОЗ. Убит е при престрелка с полицията край Горна Джумая (дн. Благоевград) на 9 декември 1943 година

1935 година
Под натиска на цар Борис ІІІ е екстерниран полк. Дамян Велчев, който отпътува за Югославия. След преврата от 19 май 1934 година полк. Дамян Велчев е изключен от Военния съюз. От Югославия се завръща незаконно в България през есента на 1935 година Обвинен в подготвянето на прелом, Велчев е задържан и наказан на гибел. По-късно присъдата е сменена с пожизнен затвор. През 1940 година е освободен вследствие на прошка. Преминава на антифашистки позиции и възприема концепцията за създаване на Отечествения фронт. След 9 септември 1944 година е министър на войната в държавното управление на Отечествения фронт. От септември 1946 година до октомври 1947 година е ексклузивен и пълномощен министър на България в Швейцария. Отказва да се върне в страната, заради което му е отнето българското гражданство. Умира във Франция на 25 януари 1954 година

1919 година
Приет е Устав за духовно устройство и ръководство на мюсюлманите в България.

1913 година
По време на Междусъюзническата война гръцките войски завладяват Струмица и заплашват тила на Четвърта войска.

1913 година
По време на Междусъюзническата война сръбски жандарми убиват свиреп йеромонах Софроний, свещеник на манастира “Света Богородица Пречиста ” в Кичево и йеромонах Теофан. Убити са още 15 от първите българи в Кичево. Арестувани и измъчвани са 106 души.
Сръбски елементи изгарят село Патрик, Щипско, дружно с жителите и добитъка му.
В скопската черква “Св. Богородица ” се организира взаимна работа на български и сръбски свещеници, които би трябвало " да благодарят на Бога за това, че ги е обединил в една-единствена нация и в една-единствена черква ".
Сръбски управляващи арестуват 40 първи жители и учители в Гостивар. Арестуваните са измъчвани свиреп. Пребити до гибел са духовник Неофит Попвладимиров от село Еловци, както и йеромонах Мартирий, свещеник на Лешокския манастир. В селата от околията с щикове са избити повече от 320 души.

1879 година
Александър I Батенберг поставя клетва пред Първото Велико Народно заседание в Търново и поема ръководството на Княжество България. По този мотив е основан възпоменателен орден, с който са наградени към 200 души.
Александър I Батенберг е княз на България в интервала 1879 - 1886 година Роден е във Верона (Италия) и е племенник на съветския император Александър II, военачалник, хесенски принц. Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война (1877 - 1878). Избран е за български княз от Първото Велико национално заседание на 17 април 1879 година, по рекомендация на съветския император и със единодушието на Великите сили, подписали Берлинския контракт от 1878 година

1857 година
В Нови Сад излиза първият брой на в. " Българска дневница ". В уводната записка Георги Раковски обрисува програмата на вестника по този начин: " Ми щем открива пороци и закононарушения на шефове било духовни или всемирски, а най-много лист наш имаще тайзи аванс да народ добие истина гражданска, държавна, църковна и национална свест, казивающи му метод, посредством който всякакви зла могът са отбягна; трудищем ся да другари своего народа упътим по какъв начин може да ся развие в просвещение гражданскаго живота за своя и държавна изгода. "

На тази дата са родени:
1918 година
Роден е Петър Б. Василев – Милевин - български кинорежисьор. Завършва кинорежисура в Москва. От 1 април 1954 година е режисьор в СИФ. Снима най-вече авантюристичен и комедийни филми, които се радват на емфатичен зрителски интерес. Режисира филмите: " Следите остават " (1956 г.), " Хайдушка клетва " (1958 г.), " Пътят минава през Беловир " (1960 г.), " Краят на пътя " (1961 г.), " Специалист по всичко " (1962 г.), " Паролата " (1965 г.), " Кит " (1970 г.), " Князът " (1970 г.), " Тихият дезертьор " (1972 г.), " Баш майстора " (тв, 1974 г.), " Баш майстора на море " (тв, 1975 г.), " Два диоптъра далекогледство " (1976 г.), " Сто тона благополучие " (1978 г.), " Баш майстора на екскурзия " (1979 г.), " Баш майстора фермер " (1980 г.), " Баш майстора шеф " (тв, 1983 г.), " Маневри на петия етаж " (1985 г.), " Левакът " (1987 г.). Умира на 30 юли 2001 година

На тази дата умират:
1996 година
Умира кинорежисьорът Едуард Захариев (1938 - 1996). Роден е на 1 юли 1938 година в Москва. Завършва киноинститута в Будапеща. Утвърждава се в документалното кино с филмите " Релси в небето " (1962), " Сол " (1965), " БДЖ ", " Стомана " (1971). Дебютира в игралното кино с новелата " Ако не иде трен " (1967), след която снима инкриминираната екранизация “Небето над Велека " (1968). В най-значимия си филм " Преброяване на дивите зайци " (1973) осмива ограничеността и безумията на бюрократизма, а във " Вилна зона " (1975) - стремежите на актуалния неоеснаф. В " Мъжки времена " (1977) прави сполучлив завой към националната. литературна класика. През 1980 година снима мелодрамата " Почти любовна история ". Получава награди: за " Вилна зона " (първа премия на Фестивала на българският игрален филм във Варна, 1976) ; за " Мъжки времена " - почетна тапия на Международната федерация на филмовата рецензия от кинофестивала в Антверпен, Белгия (1978) и други

1961 година
Умира Димитър Янакиев - български книжовен критик и публицист. Той е роден на 19 октомври 1889 година в с. Милославовци, Пернишко. Учи в Солун. След Солунските атентати 1903 година е приютен от чичо си в Зографския манастир на п - в Атон, където остава към две години. Завършва Духовната семинария в Одеса през 1908 година Участва в Балканската. и в Първа Световна война. През 1919 година става член на Българска комунистическа партия и живее в Съюз на съветските социалистически републики. Следва славянска лингвистика в Софийския Университет “Свети Климент Охридски ” и в Одеса. Завръща се в България през 1931 година и се отдава на журналистическа и публицистична активност. След 9 септември 1944 година е шеф на издателството при Съюза на българо - руските сдружения. В интервала 1952 година - 1955г. е коментатор в Българска телеграфна агенция. Автор е на съчиненията: “Евреите и съветската литература ” (1938 г.), “Съвременната съветска литература ” (1941 г.), “Света гора. Зограф в предишното и през днешния ден ” (1943 г.).

1913 година
По време на Междусъюзническата война в сражения против сръбски войски, умират опълченците от 7-ма Кумановска тайфа на Македоно-одринското опълчение: Редниците Георги Андово от Бели, Кочанско, Панайот Делев от Сосоке, Дебърско, Атанас Христов и Коле Митов от Лерин, Доце Трайков от Пчиня, Кумановско, Петър Иванов Чушлев от Щип, Цоню Петров от Унанци, Щипско, Коле Иванов от Умиено, Пехчевско, Младен Петрушев от Горно Коняри, Кумановско, Павле Петров от Кочани, Евтим Георгиев от Берово, Кръстю Иванов от Плевня, Драмско, Александър Кръстев от Крива Паланка, Ставри Настев от Босено, Ресенско, Иван Димитров от Яребовец, Ресенско,Иван Константинов от Енидже Вардар, Петър Цветков от Ючуп, Паланечко, Стоимен Лазов от Шипковица, Радовишко, Никола Иванов от Любанци, Скопско, Илия Бояджиев от Берковица, Кралю Стефков и Цветко Димитров от Побожи, Скопско, Георги Петров от София, Иван Ангелов от Търлис, Неврокопско, Петър Илиев и Димитър Николов от Дукат, Скопско, Хараламби Пазов от Прилеп, Йордан Атанасов от Малешево, Петко Георгиев от Дедеагач, Филип Манчов от Св. Никола, Щипско, Петър Иванов Гушлев от Ново село, Щипско, Христо Касъмов от Кюстендил и Георги Котев от Скринско, Кюстендилско. Заедно с тях умира и редови войник Иван Стоянов от Булгуркьой, Кешанско, от 11-та Серска тайфа.

1907 година
Умира Атанас Цветков Узунов - български бунтовник, държавник, драматург. Той е роден през 1851 година в Одрин. Учи в Цариград в гръцко и френско учебно заведение. Завършва гимназия в гр. Николаев, Русия през 1871 година Работи като преподавател в Сливен през 1872 година, член е на революционния комитет. След гибелта на Васил Левски е избран от БРЦК за негов заместител. След нахлуване на хасковски господар изменник е задържан и заточен в Аргана Мадени, Анадола (1873 г.). През 1876 година заобикаля от изгнание и работи като преподавател в гр. Орел. Взема присъединяване в Руско - турската война (1877 година - 1878 г.) като преводач. След Освобождението е областен шеф в Лозенград (1879 г.), преподавател в София (1879 година - 1881 г.) и Ловеч (1882 година - 1884 г.). Народен представител; последовател на Либералната партия. След военните протести през 1887 година живее в имението на жена си край гр. Орел (до 1904 г.). До 1906 година е контрольор при Българската екзархия в Цариград. Автор е на драмите: “Цвятко челник ” (1876 г.), “Добър бунтовник ” (1880 г.).

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.