София. Голямото ми предизвикателство е, че съм и състезател, и

София. Голямото ми предизвикателство е, че съм и играч, и треньор. България има потомство от страхотни гении, които яздят по-добре от нас на тази възраст

Ангел Няголов е една от емблемите на българския конен спорт на международно равнище. От дълги години се потвърждава като най-успешният роден играч в дисциплината прескачане на трудности. Продължава да го прави на високо равнище, въпреки да се е захванал паралелно и с друга задача - да образова гениите и звездите на бъдещето на конния ни спорт. 2021 година бе извънредно сполучлива за Ангел. Българинът завоюва надпреварата от веригата Гран при 3 звезди в Атина, победи и на Гран при от същия сан в Будапеща, стана победител и на Гран при 2 звезди в Ебрехсдорф (Австрия), а с България завоюва второ място в отборното класиране в Купата на нациите на Световната купа в Божурище.

- Ангел, изпращаш сполучлива 2021 година, каква оценка би дал персонално ти на представянето си?
- Годината в действителност е сполучлива, защото конете, с които вземам участие в надпреварите, нямат доста опит, относително млади са всички, които скачаха. Като за първа година с тях на надпревари от подобен сан, мина сносно. Като цяло това ми беше подготвителна година за 2022-а, когато ще вземам участие на Световното състезание през август в Хернинг (Дания). Затова миналата година беше и за създаване на конете, които са относително млади - единият на 8, другите два на 9 години. През тази година те се построяват за по-големи надпревари и паркури.

- Коя от успехите ти през годината е най-ценна?
- Може би първото място на Гран при в Атина, защото беше с най-трудния паркур и единствено моят кон го преодоля без наказателни точки. Също и на полуфинала в Будапеща, и на Купа на нациите той скочи два пъти чисто и доста ме зарадва. Мисля, че за вбъдеще имам доста добър сътрудник и мога да отивам на съществени надпревари.

- Какви са упоритостите ти за Световното състезание през 2022 година?
- Първо - да се приготвя добре. Да си запазя групата от конете. В момента имам три коня, най-малко два да съумея да запазя до тогава и да вземам участие с най-хубавия. Ако всичко мине по проект, имам действителна опция да вляза във финала.

- Кое е най-голямото ти предизвикателство сега?
- Основното предизвикателство е, че с изключение на играч съм и треньор. Грижа се за много коне, което си е много огромна отговорност - не мога да се съсредоточвам само върху моите скачания, върша проекти и за останалите състезатели, множеството от които са в националния тим. Имам отговорност за още петима-шестима състезатели, което си е много огромно предизвикателство. Но се оправям. Никак не е елементарно, само че си заслужава напъните, тъй като работя с млади състезатели - деца, юноши, към момента възпитаници. И с задачата вбъдеще да имаме положителни спортисти, защото малко страдаме от фрагменти и би трябвало да произвеждаме и да образоваме. И несъмнено си коства. Децата, с които работя, са доста надарени.

- Как съчетаваш триумфа като играч и триумфа като треньор?
- Трудно. Най-сложно е със самия проект на подготовката и протичането й. Когато стартира самото съревнование, в случай че не сме добре готови, няма какво толкоз да окажеш помощ. Старая се да се съсредоточвам върху дадения миг - дали като треньор, или като ездач. И мисля, че все още съумявам.

- Виждаш ли ентусиазма в очите на децата, с които работиш?
- В нашия спорт всички са много стимулирани, има вътрешна конкуренция, само че всичко е на другарска основа и постоянно става дума за положителната конкуренция. Нещо, което доста оказва помощ за развиването и за положителния състезателен дух. Децата работят доста, доста всеотдайни са. И това ме радва извънредно.

- Разказвал си по какъв начин те си покорен от конния спорт, откакто дядо ти те е завел на празник за Тодоровден. Какви са най-ранните ти мемоари, свързани със спорта, трансформирал се в твоя орис?
- Помня, че още като дребен яхах табуретки у дома. Представях си, че яхвам коне. Ходех на село, където имахме магарета и коне - всичко го обръщах на езда. Бях доста въодушевен. Още от дребен знаех, че това е моето нещо. Сега обстановката е малко по-различна, преди време беше по-достъпно. В моя случай - в действителност бях запленен. В Стара Загора имаше две бази. Към завода за роботи " Берое " имаше състезателен клуб. Там започнах да упражнявам.

- Забелязва се сериозен капацитет измежду младите български национални състезатели по конен спорт, подрастващите започнаха да печелят доста влиятелни медали за България. Как виждаш бъдещето поради тези родни гении?
- Имах удоволствието да им бъда лидер на последните надпревари, на които участваха като деца - бяха Ая Митева, Ивана Ангелова, Елиза Чолакова и Ася Петрова, също и Милко Кочев, който е малко по-голям. Това е доста положително потомство, всички деца яздят ужасно и са доста стимулирани. От дребни с тях се работи доста добре, развиват се и имат бъдеще.

- Може ли да кажем, че в близко бъдеще България има почтени почитатели на Ангел Няголов и най-хубавите в историята ни състезатели по конен спорт?
- Силно се надявам, че е по този начин. Ако съпоставим по какъв начин яздят тези деца, както са на по 14, 15, 16 години, ние преди време на тази възраст въобще не сме били толкоз положителни и не сме имали такива благоприятни условия. Наистина има бъдеще в тях. поставяме доста старания за образование на треньори, за по-добра система за тренировки и мисля, че дава резултат. Както дадохме за образец децата от това потомство, което имаме. Вярвам че скоро време ще имаме доста положителни ездачи за националния тим.